Мариго Посио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мариго Посио
Marigo Posio
Busti i Marigo Posios.jpg
Родена
Marigo Poçi
Починала

Националност Флаг на Албания Албания
Семейство
Баща Папа Коста Почи
Майка Ленка Балаури
Съпруг Йован Посио

Мариго Посио {на албански: Marigo Posio) е една от най-известните албански жени,[1][2] деятелка на Албанското национално възраждане и на движението за независимост на Албания[3] и укрепителка на социалния статус на албанските жени.[4] Тя е най-известна с ушиването (избродирането) на знамето издигнато от Исмаил Кемали по време на обявяването на декларацията от Вльора на 28 ноември 1912 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мариго е родена на 2 февруари 1882 г. в Корча, Османска империя в семейството на Папа Коста Почи и Ленка Балаури (от Москополе). Някои официални албански източници определят за нейно място на раждане село Хочишт близо до Корча (тогава в Битолски вилает в Османска империя).[5] Някои други по-късни източници споменават самата Корча.[1][6] Сестра ѝ Урани се омъжва за албанския политик и драматург Кристо Флоки, а другата ѝ сестра Анджелики се омъжва за албанския политик и по-късно министър-председател Костак Кота. Двамата ѝ братя Нико и Кристо са емигранти в САЩ, като първият се установява в Нейтик, а втория в Солт Лейк сити.[7] Мариго е роднина на албанския патриот Спиридон Ило, един от активистите на албанската колония в Румъния и един от подписалите декларацията за независимост от Вльора. Тя завършва в първо албанско училище в Корча (първото светско училище, в което се преподава на албански език в рамките на Албания), бидейки 27-мата ученичка, която се записва в него.[4]

Омъжва се млада за Йован Посио от село Хочишт. Двойката използва фамилията Посио, макар че понякога използва също Позио, Пожио или Божо. През 1904 г. тя ѝ съпруга се преместват във Вльора в квартал Мурадие. Къщата им е средище за срещи и дейности на албанските патриоти по това време. Мариго е член на патриотичния клуб Лаберия, основан във Вльора през 1908 г.[8] През 1909 г. се основава албанско училище във Вльора, а тя е един от инициаторите за неговата поява. Албанската декларация за независимост се подписва във Вльора на 28 ноември 1912 г. Мариго е приемана за „майката“ на албанското знаме, което се издига по време на това подписване. Официалните източници посочват нея като човека избродирал знамето.[5][6][4] Леф Носи, уважаван албански политик представя събитието, като казва, че черния орел е отрязан от сатен и е зашит на червен плат.[9] Екрем Влора споменава, че знамето е подарък от Аладро Кастриота и на Мариго е дадено, за да направи копия.[10] Във всеки случай тя е включена в тази дейност. Освен това тя създава за своя собствена сметка много копия на знамето за различни институции на правителството на Вльора.

Мариго е приемана за лидер на първата Албанска организация на жените, която цели да помогне на ранените войници при пограничния конфликт с Гърция. Организацията е основана на 13 май 1914 г. Другите членове на организацията са съпругите на известните албански фигури, като съпругите Сиря Влора и Мехмет паша от Делвина.[11]

На 6 февруари 1921 г. тя започва да издава собствен вестник Shpresa shqiptare („Албанска надежда“), от който излизат 6 броя.[12]

Семейството страда от редица неуспехи, първо с децата им, а после и здравето на Мариго се влошава поради туберкулоза. На 9 декември 1928 г. Кристо Флоки обвинява албанските власти, че са забравили приноса на Мариго. Тя не получава „ветерански статут“ какъвто получават много други след 1912 г.[13] Умира пренебрегната и забравена на 23 февруари 1932 г.,[14] и е погребана в манастира Звернец [15][16]

На нейно име е наречено едно от училищата в град Вльора.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ekrem Vlora. Lebenserinnerungen: 1912 bis 1925. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 1973. ISBN 978-3486475715. с. 8.
  2. Edi Shukriu. Gra te shquare shqiptare. Т. 1. Forumi i Gruas i LDS-së, 2000. OCLC 654545043. с. 58 – 59.
  3. Instituti i Historisë (Akademia e Shkencave e RPS të Shqipërisë). Disa sqarime e plotesime per jeten e Marigo Posios. Т. 41. Akademia e Shkencave, Instituti i Historisë, 1987. с. 223.
  4. а б в Korce, commemoration of Marigo Posio. Top-Channel, 23 август 2014. Националният музей на образованието в Корча чества 82-рата годишнина от смъртта на Мариго Посо, момичето, което уши знамето на независимостта. Тя е една от първите студентски в първото албанско училище.
    Мариго Посио е фигура, която има много заслуги в историята на Албания, Корча и за утвърждаване на позициите на албанската жена.
  5. а б Fjalor enciklopedik shqiptar. Akademia e Shkencave e RPS të Shqipërisë, 1985. OCLC 15296028. с. 375.
  6. а б Ferit Vokopola. Botohet per here te pare ditari i nje prej firmetareve te aktit te Pavaresise. shqiperia.com, 2009. ...emrin e Marigo Posios, me origjinë nga Korça... (на албански)
  7. Spaho, Jonela. 1. // Kristo Floqi, koha dhe vepra e tij letrare. Universiteti i Tiranes, 2010. с. 24.
  8. Dominique Auzias, Jean-Paul Labourdette. Albanie 2012 – 2013 (avec cartes, photos + avis des lecteurs). Bemetours, 2012. ISBN 978-2-7469-5908-8. с. 228.
  9. Ledia Dushku. Lef Nosi: Çfarë dinte dhe ç'dëshmi la për flamurin e Pavarësisë. Rilindasi. 2 декември 2012. с. 15. Shqiponja është si e sotmja vazhdonte ai, me dy krena e me dy krahë të ndemë, premë nga një copë sateni të zi dhe ngjitë mbi flamur. Këtë punë e kishte bërë zonja Marigo Pozio në shtëpinë e saj. Kur flamuri ishte duke u qepur delegatët që kujdeseshin për këtë punë, shkonin e vinin në shtëpinë e zonjës për me e shty qi ta mbaronte pa vonesë, për të shpejtuar shpalljen që pritej me padurim.
  10. Sheradin Berisha. Kush a nenshkroi aktin a pavaresise se Shqiperise ne Vlore?. Illyria. Т. 19. New York, 3 декември 2009. с. 48. Eqrem bej Vlora, në kujtimet e tij – thotë se flamuri që u ngrit më 28 Nëntor 1912 në Vlorë, ishte një flamur që e mbaja në shtëpi si kujtim, të dhuruar solemnisht (më 1909) nga një pinjoll i familjes Kastrioti (don Aladro Kastrioti) me banim në Paris. (на албански)
  11. Robert Elsie. Historical Dictionary of Albania. 2. Т. 75. Scarecrow Press, 2010. ISBN 978-0810861886. с. 483.
  12. Blendi Fevziu. Histori e shtypit shqiptar 1848 – 1996. Tirana, Shtëpia Botuese „Marin Barleti“, 1996. OCLC 40158801. с. 131.
  13. Ledia Dushku. Lef Nosi: Çfarë dinte dhe ç'dëshmi la për flamurin e Pavarësisë. Rilindasi. 2 декември 2012. с. 14. Në një shkrim rreth ligjit të veteranëve në Gazeta e Re, më 9 dhjetor 1928 Kristo Floqi, ngre zërin për faktin se Marigo Pozio, veprimtare e Lëvizjes Kombëtare Shqiptare, njëkohësisht qëndistare e flamurit të ngritur nga Ismail Qemali, nuk merrte shpërblimin e veteranit.
  14. American Bibliographical Center. Historical Abstracts: Modern history abstracts, 1775 – 1914. Т. 40. American Bibliographical Center, CLIO, 1989. с. 243.
  15. Dominique Auzias, Jean-Paul Labourdette. Albanie 2012 – 2013 (avec cartes, photos + avis des lecteurs). Bemetours, 2012. ISBN 978-2-7469-5908-8. с. 230.
  16. Genuario Belmonte, Salvatore Moscatello. Thalassia Salentina. Т. 31. Stazione di Biologia Marina del Salento, 2008. с. 24.
  17. Shkolla 9-vjeçare „Marigo Posio“ (Vlorë)