Направо към съдържанието

Мариенплац

Гербът на Мюнхен
Новото кметство и Мариенплац
Михаел Венинг: Мюнхенският пазар
Мариенплац през 1964 година

„Мариенплац“ (на немски: Marienplatz, „Площад на Мария“) е централният площад на Мюнхен, намиращ се в центъра на пешеходната зона.

Намира се в Стария град, в района „Алтщат-Лехл“, на пресечната точка на двете основни оси в града – източно-западната ос от Изартор („Порта на Изар“, Isartor) до Карлстор („Порта на Карл“, Karlstor), която в миналото е част от Пътя на солта (Salzstraße) от Залцбург, съответно Райхенхал, през Ландсберг на Лех до Швейцария и северно-южната ос от Зендлингер Тор („Зендлингска порта“, Sendlinger Tor) и разрушената през XIX век Швабингер тор („Швабингска порта“, Schwabinger Tor). На северната страна на площада се намира Новото кметство (Neues Rathaus), на източната – Старото кметство (Altes Rathaus), а на южната и западната страни има търговски и офис сгради, както и заведения. Площадът е дълъг близо 100 метра и е широк около 50 метра.

От основаването на Мюнхен през 1158 година от Хайнрих Лъв „Мариенплац“ е център на града. Тук се срещат двете главни улици, поради което той е определящ за развитието и живота в града от векове. „Мариенплац“ е централната точка на градския живот в Мюнхен.

През 1315 година император Лудвиг Баварски дава на Мюнхен свобода на пазара с условието площадът, тогава носещ името „Марктплац“ („Пазарен площад“, Marktplatz) ще остане незастроен „за вечни времена“. Векове наред на него има пазари за яйца, зърно, вино и риба, а името на площада е просто „Маркт“ („Пазар“, Markt) или „Плац“ („Площад“, Platz). Тъй като на пазара се продава най-вече зърно, той бива наричан „Шраненплац“ (Schrannenplatz). В северноизточния ъгъл, при днешния Фишбрунен („Рибен фонтан“, Fischbrunnen) традиционно се намира рибния пазар.

През 1566 година площадът се превръща в политическо значимо място, вследствие на строежа на сгради, в които заседават представители на различни общности. Политическото значение на Мариенплац бива свързано интензивно с религиозни мотиви. През 1638 година курфюрст Максимилиан I поръчва изграждането на марианска колона („Мариензойле“, Mariensäule) като благодарност за пощадата на града от шведите по време на Тридесетгодишната война. За времето си това е обида за гражданите на Мюнхен, тъй като от 1315 година площадът е градска територия, на която няма право да бъде строено от страна на херцога.

След като пазара на зърно е преместен в Шраненхале (Schrannenhalle) на Блуменщрасе (Blumenstraße) през 1853 година, площадът официално е прекръстен на Мариенплац на 9 октомври 1854 година. По този начин градският съвет иска да повери града на Patrona Bavarie (латински за „патрон на Бавария“, както е наричана Богородица, която е покровителка на Бавария) и да го спаси от избухналата през юли същата година епидемия от холера.

Площадът се променя значително през 1972 година, когато е превърнат в пешеходна зона. Мариензойле бива преместена в центъра на града, а по повод Летните олимпийски игри през 1972 година Ервин Шлайх построява до Старото кметство кула по подобие на тази от 1462 година.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marienplatz (München) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​