Мариинско евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мариинско евангелие
страница от евангелието
страница от евангелието
Първо издание XI век г.
Оригинален език старобългарски
Жанр четвероевангелие
Мариинско евангелие в Общомедия

Мариинското четвероевангелие (на латински: Codex Marianus) е глаголически илюстрован ръкопис, датиращ от началото на ΧΙ век.[1][2][3]

Евангелието се състои от 173 листа пергамент. Наименованието му произлиза от скита „Света Дева Мария“ на Света гора, където е открито от руския славист Виктор Григорович през 1845 г. Той го отнася в Русия. След неговата смърт ръкописът попада в московския Румянцевски музей, а сега се намира в Руската държавна библиотека (Григ. № 6 / М.1689) в Москва. Два отделни листа, така наречените Михановичеви листове, се пазят в Австрийската национална библиотека, Виена, под сигнатура Vindob. Slav. 146, попаднали там от частната колекция на Франц Миклошич.[1]

Ръкописът съдържа четирите канонични евангелия. Не са запазени началото и краят му. Лист 134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на кирилица. Липсва и лист 167. Писано е с обла глаголица, с каквато са изписани и Зографското и Асеманиевото евангелие. Писмото е над линия. Преди евангелията на Марко, Лука и Йоан има миниатюрни изображения на съответните евангелисти, представени в цял ръст. Тяхната грубовата рисунка, както и някои особености от иконографски характер засега не намират точни паралели в други паметници на изкуството.[1] Всяко от тези евангелия започва със заставка и инициал, декорирани с плетенични и дребни, изящни растителни мотиви.

Ватрослав Ягич предполага, че евангелието е от западните сърбо-хърватски земи, но това мнение е отхвърлено от науката.[1] Въз основа на смесването на буквите ѫ и Ѹ се смята, че Мариинското четвероевангелие произлиза от Северна Македония, на границата със сръбския език.[1] В морфологичен аспект евангелието съдържа архаични черти в лексиката.[1]

Образец от текста[редактиране | редактиране на кода]

Посичането на Йоан Кръстител (Матей 14: 1 – 12)

1. въ врѣмѧ оно оуслъıшавъ иродъ тетрархъ слоухъ исоусовъ
2. ı рече отрокомъ своимъ: сь естъ иоанъ кръститель, тъ въскрьсе от мрътвъıхъ, ı сего ради силъı дѣѭтъ сѧ о немь.
3. ıродъ бо емъ иоанна съвѧза и ı въсади и вь темьницѫ иродиѣдъı ради женъı филипа братра своего.
4. глаголааше бо емоу иоанъ. Не достоитъ ти имѣти еѩ.
5. ı хотѧ и оубити оубоѣ сѧ народа, за не ѣко пророка имѣхѫ и.
6. дьни же бъıвъшоу розьства иродова плѧса дъшти иродиѣдина по срѣдѣ и оугоди иродови.
7. тѣмь же съ клѧтвоѭ издрече еи дати, егоже аште въпроситъ.
8. Она же наваждена материѭ своеѭ, даждь ми, рече, сьде на мисѣ главѫ иоана кръстителѣ.
9. ı печаленъ бъıстъ цѣсаръ, клѧтвъı же ради и възлежѧштихъ съ нимъ повелѣ дати и,
10. ı посълавъ оусѣкнѫ иоана въ темьници.
11. ı принѣсѧ главѫ его на мисѣ и дашѧ дѣвици, ı несе матери своеи.
12. и пристѫпьше оученици его вьзѧсѧ тѣло его и погрѣсѧ е, ı пришедъше възвѣстишѧ исоусови.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • „Особеностите на езика на Мариинския паметник“, Любомир Милетич, „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, V, 1880 г., кн. 19 – 20, 219 – 252
  • „К вопросу о месте написания Мариинского евангелия“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIII, 1918 г., кн. 2, 109 – 149
  • „Замечания о Мариинском Евангелии“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIX, 1924 г., 307 – 368

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 337.
  2. Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Издателство на българската академия на науките, 1995. Т.2 с. 617 – 625
  3. Иванова-Мавродинова, Вера, Лиляна Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на ХІ век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, с. 23 – 26.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония