Мариинско евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мариинско евангелие
Codex Marianus, fol 36r.jpg
страница от евангелието
Първо издание XI век г.
Оригинален език старобългарски
Жанр четвероевангелие
Мариинско евангелие в Общомедия

Мариинското четвероевангелие (на латински: Codex Marianus) е глаголически ръкопис, датиращ от началото на ΧΙ век.[1]

Евангелието се състои от 173 пергаментови листа. Наименованието му произлиза от скита „Света Дева Мария“ на Света гора, където е открито от руския славист Виктор Григорович през 1845 г. Той го отнася в Русия. След неговата смърт ръкописът попада в московския Румянцевски музей, а сега се намира в Руската държавна библиотека (Григ. № 6 / М.1689) в Москва. Два отделни листа, така наречените Михановичеви листове, се пазят в Австрийската национална библиотека, Виена, под сигнатура Vindob. Slav. 146, попаднали там от частната колекция на Франц Миклошич.[1]

Ръкописът съдържа четирите канонични евангелия. Не са запазени началото и краят му. Лист 134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на кирилица. Липсва и лист 167. Писано е с хубава обла глаголица, с каквато са изписани и Зографското и Асеманиевото евангелие. Писмото е над линия. Преди евангелията на Марко, Лука и Йоан има миниатюрни изображения на съответните евангелисти, които са примитивни и груби, но са важен източник за историята на изкуството.[1]

Ватрослав Ягич предполага, че евангелието е от западните сърбо-хърватски земи, но това мнение е отхвърлено от науката.[1] Въз основа на смесването на буквите ѫ и Ѹ се смята, че Мариинското четвероевангелие произлиза от Северна Македония, на границата със сръбския език.[1] В морфологичен аспект евангелието съдържа архаични черти в лексиката.[1]

Образец от текста[редактиране | редактиране на кода]

Посичането на Йоан Кръстител (Матей 14: 1-12)

1. въ врѣмѧ оно оуслъıшавъ иродъ тетрархъ слоухъ исоусовъ
2. ı рече отрокомъ своимъ: сь естъ иоанъ кръститель, тъ въскрьсе от мрътвъıхъ, ı сего ради силъı дѣѭтъ сѧ о немь.
3. ıродъ бо емъ иоанна съвѧза и ı въсади и вь темьницѫ иродиѣдъı ради женъı филипа братра своего.
4. глаголааше бо емоу иоанъ. Не достоитъ ти имѣти еѩ.
5. ı хотѧ и оубити оубоѣ сѧ народа, за не ѣко пророка имѣхѫ и.
6. дьни же бъıвъшоу розьства иродова плѧса дъшти иродиѣдина по срѣдѣ и оугоди иродови.
7. тѣмь же съ клѧтвоѭ издрече еи дати, егоже аште въпроситъ.
8. Она же наваждена материѭ своеѭ, даждь ми, рече, сьде на мисѣ главѫ иоана кръстителѣ.
9. ı печаленъ бъıстъ цѣсаръ, клѧтвъı же ради и възлежѧштихъ съ нимъ повелѣ дати и,
10. ı посълавъ оусѣкнѫ иоана въ темьници.
11. ı принѣсѧ главѫ его на мисѣ и дашѧ дѣвици, ı несе матери своеи.
12. и пристѫпьше оученици его вьзѧсѧ тѣло его и погрѣсѧ е, ı пришедъше възвѣстишѧ исоусови.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • „Особеностите на езика на Мариинския паметник“, Любомир Милетич, „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, V, 1880 г., кн. 19-20, 219-252
  • „К вопросу о месте написания Мариинского евангелия“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIII, 1918 г., кн. 2, 109-149
  • „Замечания о Мариинском Евангелии“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIX, 1924 г., 307-368

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 337.
     Портал „Македония“         Портал „Македония