Марийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марийски езици
Марий йылме
Разпространение Русия, Марий Ел, Башкортостан
Говорени от 600 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Марийски езици в Общомедия

Марийският език е един от угро-финските езици. Говори се от марийците, предимно в Република Марий Ел и Башкортостан. Старото му название е „черемиски език“.

Принадлежи към финската подгрупа (заедно с прибалтийско-финските, мордовските, удмуртския език и езиците саами и коми). Освен в Република Марий Ел е разпространен също покрай р. Вятка чак до Урал. В марийския език има две наречия: луговомарийско, разпространено по р. Волга (около Козмодемянск) и горномарийско около град Йошкар-Ола.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на марийския език е сравнително малко изучена. Известно е, че се е оформил като марийски език в Поволожието, по на запад от съвременното си разпространение. Заемките в марийския дават донякъде сведения за хронологичното му развитие. Например преходът на [с] в [ш] е започнал не по-рано от 13 век, вероятно под татарско влияние.

Първите изследвания на марийския език датират от началото на 18 век. Първата граматика е „Черемисская грамматика“, издадена в Казан през 1837 (без автор).

През 1872 година е основана Казанската учителска семинария, една от чиито задачи е обучението на представители на волжките народи, в това число и на марийците. Това дава силен тласък на национално възраждане, създават се марийски училища, печатат се книги на марийски език.

През 20-те години на 20 век се създават две литературни норми: луговомарийски език и горномарийски език. По времето на Сталин практически цялата национална интелигенция бива унищожена. Постепенно марийците стават малцинство в собствената си република и под политически натиск марийският език се измества от руския.

С изследвания на марийския език се занимават руски, финландски и унгарски езиковеди. По времето на СССР с изследвания на марийския език се занимават основно марийски учени. Марийският език не е достатъчно изучен.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Марийският език е аглутинативен език. Както в повечето угро-фински езици и в марийския е налице силно развито склонение на имената (много падежи, две числа, седем рода – един безпритежателен и шест притежателни, а именно „мой“, „твой“, „негов“, „наш“, „ваш“, „техен“) и сравнително слабо развито спрежение.

В синтаксиса отсъстват съгласуване, освен съгласуване на глагола със съществителното по лице и число, и употреба на отрицателен глагол, при който главният глагол се замества от особени отглаголни спомагателни форми.

Пример за склонение на думата книга (заета от руски):

  • именителен книга
  • родителен книган
  • дателен книгалан
  • винителен книгам
  • местен книгала (в книгата)
  • компаратив книгаге
  • комитатитив книгаште (с книгата)
  • илатив книгашке (към книгата)
  • латив книгаш

Притежанието се изразява чрез окончания:

  • книгам – книгамвлак (моя книга/мои книги)
  • книгат – книгатвлак (твоя книга/твои книги)
  • книгаже – книгажевлак (негова/нейна книга/негови/нейни книги)
  • книгана – книганавлак (наша книга/наши книги)
  • книгада – книгадавлак (ваша книга/ваши книги)
  • книгашт – книгаштвлак (тяхна книга/техни книги)

Речников състав[редактиране | редактиране на кода]

В речниковия състав на марийския език са установени много наслоявания. От времето преди н.е. са заемките от индоевропейските езици от Балканския полуостров и югоизточна Европа. Има много заемки от езика на волжките българи, което се обяснява с продължителни контакти на марийците с волжките българи.

От по-късен период са заемките от татарския и руския език. След създаването на СССР започва масово проникване на термини от международната лексика.

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

Марийският език използва руския вариант на кирилицата, като има добавени букви с диакритични знаци: гласни звукове [а], [о], [у], [ä], [ö], [ÿ], [э], [e], [и], [ы], [ӹ]; съгласни звукове [б], [в], [г], [д], [ж], [з], [к], [л], [ль], [м], [н], [нь], [п], [р], [с], [т], [ц], [ч], [ш].

Във фонетично отношение марийският език е доста своеобразен, понеже и гласните, и съгласните се подчиняват на вокалната хармония. Ако някоя сричка съдържа [а], [о], [у] или [ы], то следващите срички може да съдържат освен [э] и [и] само [а], [о], [у] или [ы]; ако пък някоя сричка съдържа [ä], [ö], [ÿ] или [ӹ], то в следващите срички може да съдържат освен [э] и [и] само [ä], [ö], [ÿ] или [ӹ]. В срички, съдържащи [ä], [ö], [ÿ], [ӹ], [э] и [и], съгласните освен [ль] и [нь], които са винаги меки, звучат по-меко.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Троицкий В. П., Черемисско-русский словарь, Казань, 1894;
  • Васильев В. М., Записки по грамматике народа мари, Казань, 1918;
  • Шорин В. С., Маро-русский словарь горного наречия, Казань, 1920;
  • Кармазин Г. Г., Материалы к изучению марийского языка, Краснококшайск, 1925;
  • Его же, Учебник марийского языка лугово-восточного наречия, Йошкар-Ола, 1929;
  • Васильев В. М., Марий Мутэр (словарь), Центриздат, М., 1929;
  • Castrén M. A., Elementa grammaticae tscheremissicae, Kuopio, 1845;
  • Wiedemann F., Versuch einer Grammatik der tscheremissischen Sprache, SPB, 1847;
  • Budenz J., Erdei és hegyi cseremisz szótár, Pest, 1866 (марийско-унгарски речник);
  • Szilasi M., Cseremisz szótár, Budapest, 1901 (марийско-унгарски речник);
  • Ramstedt C., Bergtscheremissische Sprachstudien, Helsingfors, 1902 (съдържа и марийско-немски речник);
  • Beke О., Cseremisz nyelvtan, Budapest, 1911 (граматика);
  • Räsänen M., Die tschuwassischen Lehnwörter im Tscheremissischen, Helsinki, 1920;
  • Lewy E., Tscheremissische Grammatik, Lpz., 1922;
  • Wichmann Y., Tscheremissische Texte mit Wörterverzeichnis und grammatikalischem Abriss, Helsingfors, 1923 (речник и граматика);
  • Räsänen, Die tatarischen Lehnwörter im Tscheremissischen, Helsinki, 1923.