Марина Цветаева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марина Цветаева
Tsvetaeva.jpg
Портрет на Марина Цветаева от Пьотър Шумов, Париж, 1925 г.
Родена 8 октомври 1892 г.
Починала 31 август 1941 г. (48 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1908—1941
Жанр стихотворение, лирична проза, мемоари
Направление модернизъм
Съпруг Сергей Ефрон
Деца Ариадна, Ирина, Георгий
Подпис Tsvetaeva signature 1941.jpg
Марина Цветаева в Общомедия

Марина Ивановна Цветаева е руска поетеса и писателка, един от най-оригиналните руски поети на 20 век, без да принадлежи към някое от направленията в руската поезия.

Баща ѝ е професор по история на изкуството, а майка ѝ — високо образована концертна пианистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марина Цветаева е родена на 8 октомври 1892 г. в Москва в семейство на Иван Цветаев - филолог, изкуствовед и основател на Московския музей за изобразително изкуство “А. С. Пушкин”. През 1908 г. завършва гимназия в Москва, заминава за Париж, посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната.

От 1911 г. живее в Коктебел, Крим, общува с Волошин и Бели. През януари 1912 г. се омъжва за офицера Сергей Ефрон, а през септември се ражда дъщеря им Ариадна. През 1917 г. се връща в Москва. През 1920 г. на тригодишна възраст умира втората ѝ дъщеря Ирина.

През 1922 г. емигрира заедно с първата си дъщеря в Берлин, по-късно живее в Прага, от 1925 г. се установява в Париж.

През 1931 г. съпругът ѝ моли за съветско гражданство и става съветски разузнавач. През 1938 г. се връща в Москва. Същата година съпругът и дъщеря ѝ са арестувани от КГБ.

Къщата в Елабуга, къде се самоубива Цветаева.

Поради настъплението на нацистите е евакуирана от Москва през август 1941 г., установява се в Елабуга (Татария), кандидатства за миячка в столова. Самоубива се на 31 август 1941 г., точното място на гроба ѝ е неизвестно.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Корица на първата стихосбирка на Цветаева, „Вечерен албум“, 1910 г. С дарствен надпис на Бела Файнберг.

През 1910 г. издава свой поетичен сборник „Вечерен албум“. През 1912 г. публикува книгите „Вълшебен фенер“ и „От две книги“. В периода 1915-1916 създава поетичните цикли „Стихове за Москва“, „Безсъници“, „Стенка Разин“, „Стихове към Блок“ и „На Ахматова“.

Публикува сборника „Версти“ (1921), създава поемите „На червен кон“, „Егорушка“ (1921), „Юнак“ (1922), завършва циклите „Ученик“, „Раздяла“, „Блага вест“ (1921), „Преспи“ и „Дървета“ (1922).

В Берлин излиза книгата ѝ „Занаят“ (1923), пише поемите „От морето“, „Стаен опит“, „Поема за стълбата“ (1926). През 1926 г. създава стихотворенията „Роман за тримата“, „Новогодишно“, „Поема за въздуха“.

През 1928 г. издава книгата „След Русия“. Следват поетичните цикли „На Маяковски“ (1929), „Стихове към Пушкин“ (1931). След циклите „Маса“ (1933), „Надгробен камък“ (1935), „Стихове към сирака“ (1936) и „Стихове към Чехия“ (1939)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • Избрана лирика. София: Народна култура, 1972, 176 с.
  • Марина Цветаева, Анна Ахматова, Моят Пушкин. София: Георги Бакалов, 1979, 221 с.
  • Избрани творби в два тома. София: Народна култура, 1984
    • Том 1: Поезия, 494 с.
    • Том 2: Автобиографична проза, 451 с.
  • Ловецът на плъхове. София: Христо Ботев, 1992, 168 с.
  • Така се вслушват. Превод от руски Мариана Шопова. София: Колибри, 1999, 144 с.
  • Страх от оскърбление. Превод от руски Мария Хаджиева. София: Стигмати, 2009, 179 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: