Марино поле (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Петричко. За селото в Карловско вижте Марино поле (Област Пловдив).

Марино поле
Marino pole.jpg
Общи данни
Население 304 души[1] (15 юни 2020 г.)
55,1 души/km²
Землище 5515 km²
Надм. височина 92 m
Пощ. код 2867
Тел. код 07425
МПС код Е
ЕКАТТЕ 47247
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

Ма̀рино полѐ е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Марино поле е разположено в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма. Западно от него преминава европейския път E79.

История[редактиране | редактиране на кода]

Запазена е легенда, според която селото носи името на местна девойка - Мария, която побягнала със своя любим, но била настигната и убита от баща си. Тя била погребана в района на днешното село. По-късно костите и били разнесени по полето, където възникнало съседното село Марикостиново.[2]

През XIX век Марино поле е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Марино поле (Marino-polé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 180 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Марино поле, чифлик на север от Кула 1/2 час. Път тинест и труден; през среде село е и шосето. 9 къщи българе.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 90 жители, всички българи-християни.[5]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Марино поле (Marinopolé) се състои от 80 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

През 1913-1916 година в селото се установяват българи-бежанци, главно от селата Кумли, Сенгелово и Спатово - Демирхисарско, Кула и Хазнатар - Сярско.[8]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, Марино поле е окупирано от гръцката армия.

По време на Втората световна война през 1941 до селото възниква германското военно гробище.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 548.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138-139.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
  8. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 548.
  9. Писмо от кмета на с. Марино поле, Петричко до Отделението за военните музеи, паметници и гробове при Министерството на войната със сведения за германското военно гробище до селото. с. Марино поле, Благоевградско, 22 авг. 1941 г. ДА – Благоевград, ф. 41К, оп. 1, а.е. 40, л. 10
     Портал „Македония“         Портал „Македония