Марино поле (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Петричко. За селото в Карловско вижте Марино поле (Област Пловдив).

Марино поле
Marino pole.jpg
Общи данни
Население 290 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5,515 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 2867
Тел. код 07425
МПС код Е
ЕКАТТЕ 47247
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

Ма̀рино полѐ е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Главната улица

Село Марино поле е разположено в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма. Западно от него преминава европейския път E79.

История[редактиране | редактиране на кода]

Запазена е легенда, според която селото носи името на местна девойка - Мария, която побягнала със своя любим, но била настигната и убита от баща си. Тя била погребана в района на днешното село. По-късно костите и били разнесени по полето, където възникнало съседното село Марикостиново.[1]

През 19 век Марино поле е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Марино поле (Marino-polé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 180 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Марино поле, чифлик на север от Кула 1/2 час. Път тинест и труден; през среде село е и шосето. 9 къщи българе.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 90 жители, всички българи християни.[4]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Марино поле (Marinopolé) се състои от 80 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1913-1916 година в селото се установяват българи бежанци, главно от селата Кумли, Сенгелово и Спатово - Демирхисарско, Кула и Хазнатар - Серско.[7]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, Марино поле е окупирано от гръцката армия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.548.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138-139.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.862.
  7. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.548.
     Портал „Македония“         Портал „Македония