Марин Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Дамянов
Роден 24 август 1955 г. (1955-08-24) (64 г.)
Професия сценарист, писател
Националност Флаг на България България
Жанр трилър
Уебсайт

Марин Дамянов Дамянов е киносценарист и писател, който се изявява главно в областта на криминалните жанрове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марин Дамянов e доктор по драматургия с дисертация на тема „Използване на съвременни психологични теории за несъзнаваното в драматургичните текстове“ (НАТФИЗ, 2008) , доцент (1912) и професор по кинодраматургия (НАТФИЗ, 2018). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1987-1989), като преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“, и като учител.[1]

Сценарист на предаването за култура „Суматоха“ в „Българската национална телевизия в периода 2002-2006 г.[1]

Членство в творчески организации[редактиране | редактиране на кода]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 – Втора награда (първа не е присъдена) за разказа „Трябва да катастрофирам“ на конкурс за криминален разказ на името на Павел Вежинов.
  • 1992 – Втора награда за разказа „Мрънко“ и трета награда за разказа „ВКР“ на същия конкурс (първа награда не е присъдена).
  • 1993 – Втора награда за разказа „Кранки“ на същия конкурс.
  • 1997 – Втора награда (първа не се дава) за разказа „Да убиеш богомолка“ на конкурса „Агата“ на „Литературен вестник“.
  • 1998 – Първа награда за разказа „Рязан“ на конкурс на „Литературен вестник“.
  • 2000 – Втора награда за разказа „Човекът пич и неговата жена“ на конкурса за криминален разказ на AIEP и детективска агенция „Саламандър“.
  • 2000 – Носител е на наградата от Националния конкурс за нов български роман „Развитие“ с романа си „Казусът Рози“.
  • 2001 – Първа награда за разказа „Бойно изкуство“ на конкурса за криминален разказ „Атанас Мандаджиев“ на AIEP.
  • 2002 – Трета награда за разказа „Убийството, което разкрих“ на конкурса „Атанас Мандаджиев“ на AIEP.
  • 2003 – Трета награда за разказа „Тъпото муле“ на конкурса за криминален разказ „Атанас Мандаджиев“ на AIEP и детективска агенция „Саламандър“.
  • 2004 – Втора награда за разказа „Любов, Сатанаил и барета“ на същия конкурс.
  • 2005 – Наградата на критиката за най-добър криминален роман за „Време за убиване“.
  • 2006 – Голямата награда за разказа „Ескимоско иглу на припек“ на конкурса на Детективска агенция „Саламандър“ и AIEP за къс криминален разказ.[1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Автор на диалога на „Маргарит и Маргарита“ със сценарист и режисьор Николай Волев
  • Автор на диалога на „Козият рог“ (1994) със сценаристи Николай Хайтов и Николай Волев и режисьор Николай Волев.
  • Съавтор на сценария на игралния филм и на телевизионния сериал „Огледалото на дявола“(2001) – съсценарист и режисьор Николай Волев.
  • Съавтор на сценария на телевизионния филм „Следвай ме“ (2003 г.), режисьор и съавтор на сценария – Дочо Боджаков.
  • Съавтор е на сценария на филма „Лейди Зи“ (2005 г.), режисьор и съавтор на сценария – Георги Дюлгеров.
  • Съавтор на сценария на телевизионния филм „Братът на охлюва“.[1]
  • Съавтор (заедно с Емил Спахийски и Стефан Командарев) на филма "Съдилището", получил "Златната роза" на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна през 2014 г.
  • Наградата за най-добър сценарий за пълнометражен филм  за "Събирач на трупове" на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна през 2015 г.
  • Съавтор (заедно с Емил Спахийски и Стефан Командарев) на филма "Съдилището", българска номинация за "Оскар" през 2015 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Абсолютно безнаказано убийство“ (сборник разкази), 1995
  • „Добро ченге, гадно ченге“ (сборник разкази), София: Аргус, 2000 [2]
  • „Сбогом, Джони“ (роман), София: Аргус, 2001
  • „Казусът Рози“ (роман), София: Развитие, 2002
  • „Време за убиване“ (роман), София: Факел, 2004
  • „Лошите и злите“ (сборник разкази), София: Аргус, 2007
  • „Самурай от Надежда“ (сборник разкази), София: Action, 2009 [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Творческа биография на Марин Дамянов на сайта на НАТФИЗ
  2. Милена Кирова, „Трилъри с човешко лице“, рец. във в. „Култура“, бр. 37, 22 септември 2000
  3. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2574), 20 януари 2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]