Марин Дринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Дринов
български историк
Marin-drinov-portrait-rulexru.jpg
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Османска империя
Русия Русия
Flag of Bulgaria.svg България
Образование Историко-филологически факултет на Московския университет
Политика
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
8 май 1878 – 5 юли 1879
Председател на БАН
1869 – 1882
1884 – 1894
Семейство
Баща Стоян Дринов
Братя/сестри Найден Дринов[1]
Пейо Дринов[2]
Марин Дринов в Общомедия

Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, професор, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат е на революционера Найден Дринов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и учителстване в Панагюрище[редактиране | редактиране на кода]

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище в голямото семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в Априлското въстание.

Учи в едно от първите класни училища в България при Атанас Чолаков и после Йордан Ненов. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар – Нешо Бончев, са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период по заръка на съгражданина си Васил Чолаков събират народни песни, които изпращат в Москва. По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861).

Следване и изследователска дейност в Русия и Европа[редактиране | редактиране на кода]

На 1 септември 1858 г. с помощта на копривщенеца Найден Геров и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, Марин Дринов и Нешо Бончев заминават за Русия, за да продължат образованието си. Там Дринов учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г.

Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.

Дринов създава правописни правила, които лягат в основата на първия официален български правопис.

Той играе централна роля в стандартизацията на българския език.[3] През 1870 година отхвърля предложенията на Партений Зографски и Кузман Шапкарев за смесена източна и западна българска (вкл. македонска) основа на стандартния език: „Такова искуствено сглобяване на писмен език е нещо невъзможно, недостижимо и не се е чуло да е станало някъде“.[4][5][6] Тази позиция на Дринов е критикувана от някои съвременни български лингвисти като Благой Шклифов, според когото именно Марин Дринов е отговорен за монодиалектната основа на българския език. [7]

През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа дейност в България (1877 – 1879)[редактиране | редактиране на кода]

През освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора Александър Втори и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

Професор в Русия[редактиране | редактиране на кода]

След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[8] след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Марин Дринов в Исторически музей Панагюрище

В края на XIX век жителите на село Бахшишлар, днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.math.bas.bg, Посетен на 16 август 2020 г..
  2. www.math.bas.bg.
  3. Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7.
  4. Вестник Македония 31-ви юли 1870
  5. Tchavdar Marinov. In Defense of the Native Tongue: The Standardization of the Macedonian Language and the Bulgarian-Macedonian Linguistic Controversies. in Entangled Histories of the Balkans – Volume One. p. 443
  6. Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7.
  7. Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7 – 10.
  8. Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906 г., стр. 23

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
  • Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.
Гробът на Марин Дринов на Централните софийски гробища

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]