Марин Дринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марин Дринов
български историк
Марин Дринов 
Роден: 20 октомври 1838
Панагюрище, Османска империя
Починал: 13 март 1906
Харков, Руска империя

Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.

Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация

—Марин Дринов

Биография[редактиране | edit source]

Марин Дринов е роден през 1838 г. в Панагюрище. Той заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 получава докторска степен и от 1873 е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
  • Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
  • Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
  • Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
  • Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
  • Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
  • Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
  • Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1-152, pdf
  • Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614-616.
  • Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838-1906) - Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107-126.

Външни препратки[редактиране | edit source]