Марин Дринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Дринов
Marin-drinov-portrait-rulexru.jpg
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
Мандат 8 май 1878 – 5 юли 1879
Наследник Георги Атанасович
Председател на БАН
Мандат 1869 – 1882
Наследник Васил Стоянов

Втори мандат 1884 – 1894
Наследник Васил Друмев
Лични данни
Роден
Починал
13 март 1906 г. (67 г.)
Погребан Централни софийски гробища
Националност Флаг на България България
Родства
Найден Дринов
Университет ХНУ „Василий Каразин“
Професия историкфилолог
Портал Портална икона Политика
Марин Дринов в Общомедия

Проф. Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на революционера Найден Дринов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и учителстване в Панагюрище[редактиране | редактиране на кода]

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище в голямо семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в Априлското въстание.

Учи в едно от първите класни училища в България при Атанас Чолаков и после Йордан Ненов. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар – Нешо Бончев, са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по заръка на съгражданина си Васил Чолаков събират народни песни, които изпращат в Москва. По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861).

Следване и изследователска дейност в Русия и Европа[редактиране | редактиране на кода]

На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца Найден Геров и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават заедно за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г.

Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.

През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа дейност в България (1877 – 1879)[редактиране | редактиране на кода]

През освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора Александър Втори и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

Професор в Русия[редактиране | редактиране на кода]

След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[1] след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век жителите на село Бахшишлар, днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
  • Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.
Гробът на Марин Дринов на Централните софийски гробища

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]