Марин Дринов

Марин Дринов
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
Мандат	8 май 1878 – 5 юли 1879
Наследник	Георги Атанасович
Председател на БАН
Мандат	1869 – 1882
Наследник	Васил Стоянов
Втори мандат	1884 – 1894
Наследник	Васил Друмев
Лични данни
Роден	20 октомври 1838 г. Панагюрище, Османска империя
Починал	13 март 1906 г. Харков, Руска империя
Погребан	Централни софийски гробища
Националност	България
Родства	Найден Дринов
Университет	ХНУ „Василий Каразин“
Професия	историк • филолог
Портал  Политика
Марин Дринов в Общомедия

Проф. Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на революционера Найден Дринов.

Биография

Ранни години и учителстване в Панагюрище

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище в голямо семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в Априлското въстание.

Учи в едно от първите класни училища в България при Атанас Чолаков и после Йордан Ненов. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар – Нешо Бончев, са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по заръка на съгражданина си Васил Чолаков събират народни песни, които изпращат в Москва. По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861).

Следване и изследователска дейност в Русия и Европа

На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца Найден Геров и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават заедно за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г.

Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.

През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа дейност в България (1877 – 1879)

През освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора Александър Втори и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

Професор в Русия

След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име

В края на 19 век жителите на село Бахшишлар, днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография

Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.

• Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
• Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
• Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
• Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
• pdf Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. Пловдив-Русчук-Велес, 1869.
• Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
• Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
• Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152.
• Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885

Литература

• Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
• Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
• Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.

Гробът на Марин Дринов на Централните софийски гробища

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Марин Дринов
• Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН

Вижте също

• Дриновски правопис