Марин Дринов

Марин Дринов
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
Мандат 8 май 1878 – 5 юли 1879
Наследник	Георги Атанасович
Председател на БАН
Мандат 1869 – 1882
Наследник	Васил Стоянов
Втори мандат
1884 – 1894
Наследник	Васил Друмев
Роден	20 октомври 1838 Панагюрище, Османска империя
Починал	13 март 1906 г. (на 67 г.) Харков, Руска империя
Университет	ХНУ „Василий Каразин“
Занятие	историк • филолог
Портал    Политика

Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.

Биография

Детство и образование

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа кариера (1878 – 1879)

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

В края на 19-ти век жителите на село Бахшишлар (от турската дума „бакшиш”) днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в Харковския университет – Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.

Последни години и смърт

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография

Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.

• Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
• Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
• Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
• Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
• Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
• Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
• Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
• Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152, pdf
• Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up

Литература

• Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
• Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
• Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Марин Дринов
• Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН

Вижте също

• Дриновски правопис