Марин Льо Пен
| Марин Льо Пен Marine Le Pen | |
| френски политик | |
.jpg) 8 февруари 2025 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Религия | католицизъм |
| Учила в | Университет Пантеон-Асас |
| Политика | |
| Партия | Национален фронт (1986)[1] |
| Семейство | |
| Баща | Жан-Мари Льо Пен |
| Майка | Пиерет Льо Пен |
| Братя/сестри | Мари-Каролин Льо Пен Ян Льо Пен |
| Съпруг | Ерик Иорио (декември 2002 – 23 юни 2006)[2] Франк Шофроа (7 юни 1997 – април 2000)[2] |
| Партньор | Луи Алио (2009 – 2019)[2] |
| Деца | Жеан Шофроа Матилд Шофроа Луи Шофроа |
| Други роднини | Жани Льо Пен (мащеха) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | mlafrance.fr |
| Марин Льо Пен в Общомедия | |
Марин Льо Пен (на френски: Marine Le Pen) е френски политик,[3] дъщеря на Жан-Мари Льо Пен.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Марин Льо Пен е родена на 5 август 1968 г. в Ньой сюр Сен. Завършва право в университета Париж-II: Пантеон-Асас и работи като адвокат.[4] Още от 1986 г. е привлечена от баща си за каузата на Националния фронт.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]От 2003 г. е вицепрезидент в председателствания от баща ѝ Национален фронт, а от 2004 г. – депутат в Европарламента, преизбрана за втори мандат през 2009 г.
От 2011 г. заема мястото на баща си като лидер на политическата формация, като едновременно стартира кандидат-президентската си кампания за президент на Франция.
На 2 май 2011 г. тя се среща с лидера на българската националистическа партия Атака, Волен Сидеров, и заедно обсъждат нещата които обединяват всички националистически партии – първостепенната роля на нациите в днешния свят, скептицизма относно неолибералната икономическа система, връщането към християнските ценности и протекционизма. През март 2021 г. Марин Льо Пен подкрепя публично Веселин Марешки и неговата партия Воля за изборите за народни представители в България.[5]
На изборите, проведени на 22 април 2012 г. тя получава 17,9% от гласовете, най-добрият резултат на кандидат на Националния фронт, но остава на трето място и не достига до балотаж.
Марин Льо Пен се включва в кампанията за президентските избори през април 2017 г. В първия тур тя заема второ място с 21,43% от гласовете. Във втория тур на 7 май тя получава 33,90 % от гласовете и с това е победена от Еманюел Макрон, който така е избран за президент на Френската република.[6] Същата вечер тя обявява предстояща „дълбока трансформация“ на Националния фронт.[7]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Марин Льо Пен се развежда два пъти. От първия си брак с бизнесмена Франк Шофруа, член на Националния фронт, за когото се омъжва през 1995 г., тя има три деца: Жана (род. 1998) и близнаците Луи и Матилда (род. 1999). След развода си с Шофруа през 2002 г. тя се омъжва за Ерик Лорио – съветник от Националния фронт в региона Па де Кале, но скоро отново се развежда. През 2011 г. в пресата се появява съобщение, че Марин Льо Пен живее във фактически брак с вицепрезидента на Националния фронт Луи Алио.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.workwithdata.com // Посетен на 27 септември 2024 г.
- 1 2 3 madame.lefigaro.fr // Посетен на 13 септември 2019 г.
- ↑ www.larousse.fr
- ↑ FN: the new president elected by the members ! // Front National, 16 януари 2011. Архивиран от оригинала на 11 юни 2011. Посетен на 17 януари 2011.
- ↑ Невелина Кънчева, „Марин льо Пен: ВОЛЯ е алтернативата“, standartnews.com, 26 март 2021.
- ↑ Nicolas Chapuis. Macron élu président: les premiers enseignements d'une victoire // Le Monde. 7 май 2017.
- ↑ Après la défaite de Marine Le Pen, la fin du «Front national» // BFMTV. 07/05/2017.
- ↑ Mahrane, Saïd (3 December 2011). "Marine Le Pen fait la cour aux juifs". Le Point. Archived from the original on 9 December 2011. Retrieved 3 December 2011.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- À contre-flots, éd. Jacques Grancher, coll. „Grancher Depot“, Париж, 2006, 322 p., broché, 15 x 22 cm ((fr))
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Европейски парламент: биография
- Национален фронт: биография Архив на оригинала от 2011-11-27 в Wayback Machine. ((fr))
- MarineLePen2012.fr Архив на оригинала от 2012-06-18 в Wayback Machine. ((fr))
- „Марин Льо Пен: Европейският съюз се превърна в Европейски Съветски съюз“ – интервю с Марин Льо Пен
|
