Марин Маринов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марин Маринов.

Марин Маринов
Информация
Звание Капитан
Служба 1878 – 1885
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 3-ти пехотен полк
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, герой от Сръбско-българската война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марин Маринов е роден на 25 март 1856 година в Русе в семейството на търговец.[1] На 7 годишна възраст постъпва в петкласното училище в родния си град, което завършва през 1870 година. В 1872 година продължава образованието си, като постъпва в престижния по това време Робърт колеж в Цариград. След завършването си през 1876 година[1] се завръща в Русе и започва работа като писар при местен търговец на жито. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е вече книговодител в клон на Отоманска банка. През август 1878 година Маринов постъпва на военна служба в 14 русенска дружина. На 9 ноември с.г. е изпратен командировка в София, където на 12 декември постъпва във Военното училище.

Завършва с първия випуск през 1879 година, произведен е в чин прапоршчик и назначен в 23 русенска пехотна дружина. По-късно е произведен в чин подпоручик и назначен за адютант на княз Александър I Батенберг. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. Като поручик в софийската 1-ва дружина същата година е прикомандирован във военна част в Царское село, Русия.[2] Постъпва в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, която завършва прз 1883 година.[2]

След като през 1885 година се завръща в България, на 30 август е произведен в чин капитан, като продължава да служи като адютант на княза. На 21 септември 1885 година по негова молба е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври.[3]

Сръбско-българска война[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) полкът на капитан Маринов се сражава при Врабча (3 ноември) и при Сливница (5-7 ноември), където увличайки след себе си войниците в атаката на височините Три уши, проведена на 7 ноември е тежко ранен и по-късно умира от раните си. За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември е награден с орден „За храброст“ IV степен.

Капитан Марин Маринов умира на 18 декември 1885 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За храброст“ IV степен
  • Орден „За заслуга
  • Пруски орден на червения ордел IV степен
  • Руски орден „Св. Станислав“ III степен
  • Румънска звезда V степен
  • Сръбски орден „Такова“ IV и V степен
  • Орден на Филип Великодушний от Хесенското Велико Херцогство

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 384.
  2. а б Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 141
  3. Рангелов, стр. 104

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  • Зафиров, Д., Златева, А., Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство
  • Мамарчев, Д., Портрети и кратки биографически свъдения за загиналитъ български офицери и портупей-юнкери въ войната съ Сърбия презъ 1885 год., София, 1890, Придворна Печатница Б. Шимачекъ
  • Рангелов, Л., Храбри идат твоите капитани, София, 1885, Военно издателство, с. 101-110 (Капитан Марин Маринов от Иван Бонев)
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.