Марин Маринов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Марин Маринов.
| Марин Маринов | |
| български офицер | |
 М. Маринов на паметната плоча на Три уши | |
| Звание | Капитан |
|---|---|
| Години на служба | 1878 – 1885 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Командвания | 3-ти пехотен полк |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Робърт колеж Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 18 декември 1885 г. (стар стил)
|
Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, герой от Сръбско-българската война (1885).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Маринов е роден на 25 март 1856 година в Русе в семейство на търговец.[1] На 7-годишна възраст постъпва в петкласното училище в родния си град, което завършва през 1870 година. В 1872 година продължава образованието си, постъпвайки в престижния по онова време Робърт колеж в Цариград, който завършва през 1876 година.[1]
Завръща се в Русе и започва работа като писар при местен търговец на жито. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е вече книговодител в клон на емисионната Отоманска банка.
През август 1878 година Маринов постъпва на военна служба в 14-а русенска дружина. На 9 ноември същата година е изпратен в командировка в София, където на 12 декември постъпва във Военното училище.
Завършва с първия випуск през 1879 година, произведен е в чин прапоршчик и назначен в 23-та русенска пехотна дружина. По-късно е произведен в чин подпоручик и назначен за адютант на княз Александър I Батенберг. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. Като поручик в софийската 1-ва дружина същата година е прикомандирован във военна част в Царское село, Русия.[2] Постъпва в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, която завършва прз 1883 година.[2]
След като се завръща в България през 1885 година, е произведен в чин капитан на 30 август с.г., като продължава да служи като адютант на княза. На 21 септември 1885 година по негова молба е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври.[3]
През Сръбско-българската война (1885) полкът на капитан Маринов се сражава при Врабча (3 ноември) и при Сливница (5 – 7 ноември), където увличайки след себе си войниците в атаката на височините Три уши, проведена на 7 ноември, е тежко ранен. За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември е награден с орден „За храброст“ IV степен.
Капитан Марин Маринов умира от раните си в София на 18 декември 1885 г. Мемориал в негова чест е издигнат на височината Три уши на мястото, където е прострелян.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“ IV степен
- Орден „За заслуга“
- Пруски орден на червения ордел IV степен
- Руски орден „Св. Станислав“ III степен
- Румънска звезда V степен
- Сръбски орден „Такова“ IV и V степен
- Орден на Филип Великодушний от Хесенското Велико Херцогство
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Зафиров, Д., Златева, А., „Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения“, София, 1991, Военно издателство
- Мамарчев, Д., „Портрети и кратки биографически свъдения за загиналитъ български офицери и портупей-юнкери въ войната съ Сърбия презъ 1885 г.“, София, 1890, Придворна Печатница Б. Шимачекъ
- Рангелов, Л., „Храбри идат твоите капитани“, София, 1885, Военно издателство, с. 101 – 110 („Капитан Марин Маринов“ от Иван Бонев)
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
