Марин Сореску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марин Сореску
MarinSorescu.jpg
Роден 29 февруари 1936 г.
Булзещи, Румъния
Починал 8 декември 1996 г. (60 г.)
Професия редактор
Националност Флаг на Румъния Румъния
Активен период 1964 -
Жанр стихотворение, есе, пиеса
Направление неомодернизъм
Награди Хердерова награда (1991)

Марин Сореску (на румънски Marin Sorescu) е румънски поет, преводач, белетрист и драматург. Един от най-ярките представители на румънската неомодернистична философска поезия заедно с Никита Станеску и Ана Бландиана.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 февруари 1936 г. в Булзещи, на 170 км от Букурещ, като пето дете в селско семейство.[1] Завършва Букурещкия университет. През 1978–1990 г. работи като литературен редактор в списание „Промишленост“. Участва в дисидентското движение.

След революцията от 1989 г. заема поста на министър на културата на Румъния (1993–1995). Умира от инфаркт на 8 декември 1996 г. в Букурещ.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира през 1964 г. на 28-годишна възраст със сборника с пародии „Единствен сред поетите“. Общо през живота си публикува 23 книги, превръщайки се в един от най-известните румънски поети.

Още първата му стихосбирка „Смъртта на часовете“ (Moartea ceasului, 1967) му носи популярност. Следват сборникът с философско-сатирични стихове „Младостта на Дон Кихот“ (1968), „Средата на реката“ (1974), „Облаци“ (1975), „Въглища“, „Кладенци в морето“, „В Лилиеч“.

Автор е също на драмите „Рибарят Йона“ (1968), „Лоно или Жаждата на солената планина“ (1973), „Клисарят“, „Нерви“, „Третият кол или Дракула“ (преведени на български от Огнян Стамболиев), както и на критическите книги – „Трактат за поезията“, „Безсъници“, „Леко, с пианото по стълбите“. Сореску е автор на есета и книги с интервюта с големи световни поети.[1]

В драматургията Марин Сореску е последовател на Йожен Йонеско, неговите философски пиеси „Рибарят Йона“, „Третият кол или Дракула“, „Клисарят“ са театър на абсурда. Автор е на комедиите „Студ“ и „Братовчедът на Шекспир“, изпълнени със сарказъм и черен хумор.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Член е на поeтическата академия „Стефан Маларме“ (1983) и на Румънската академия (1992).[1]

Носител е на наградата на Румънската академия (1968, 1977), наградата „Napoli ospite“ (Италия, 1970), наградата „Le Muse“ (Флоренция, 1978), наградата за мистична поезия „Фернандо Риело“ (Мадрид, 1983) и Хердерова награда (1991). Предлаган е за Нобелова награда.[1]

Неговото име днес носят Националният театър на Румъния и Букурещкия лицей за изкуства.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1964 – Singur printre poeți
  • 1965 – Poeme Sorescu
  • 1966 – Moartea ceasului
  • 1966 – Unde fugim de-acasă?
  • 1967 – Poeme Sorescu
  • 1968 – Iona
  • 1968 – Tinerețea lui Don Quijote
  • 1969 – 80 Poezii – 80 Poesie
  • 1969 – Lirice Pasternac
  • 1969 – Teoria sferelor de influență
  • 1970 – Paraclisierul
  • 1970 – Tușiți
  • 1970 – Unghi
  • 1972 – Rame – Douăzeci și cinci de poezii
  • 1972 – Singur printre poeți
  • 1972 – Suflete, bun la toate
  • 1973 – 1980 – La Lilieci
  • 1973 – Astfel
  • 1973 – Ocolul infinitului mic pornind de la nimic
  • 1974 – Setea muntelui de sare
  • 1975 – Insomnii – Microeseuri
  • 1975 – Norii
  • 1976 – Descîntoteca
  • 1976 – Matca – Piesă în trei acte
  • 1976 – Poeme Sorescu
  • 1976 – Starea de destin
  • 1977 – Trei dinți din față
  • 1978 – Sărbători itinerante
  • 1978 – Trei dinți din față
  • 1979 – Ceramică
  • 1979 – Tinerețea lui Don Quijote
  • 1980 – Teatru Sorescu
  • 1982 – Fîntîni în mare
  • 1982 – Viziunea viziunii
  • 1983 – La Muerte Del Reloj
  • 1984 – Drumul Sorescu
  • 1984 – Ieșirea prin cer
  • 1985 – Tratat de inspirație
  • 1985 – Ușor cu pianul pe scări : Cronici Literare
  • 1986 – La Lilieci
  • 1987 – Adam Puslojic, Omul, Opera și încă ceva
  • 1987 – Apă Vie, Apă Moartă
  • 1987 – Micii grădinari în minunata lume a plantelor
  • 1989 – Augustin Buzura și – Drumul Cenușii
  • 1989 – Ecuatorul și Polii
  • 1990 – 1993 – Poezii Sorescu
  • 1991 – Poezii alese de cenzură
  • 1992 – Vărul Shakespeare și alte piese
  • 1993 – Iona – A Treia Țeapă – Vărul Shakespeare
  • 1993 – Trei dinți din față
  • 1994 – Traversarea
  • 1995 – Iona
  • 1995 – Lulu Și Gulu-Gulu : Versuri pentru copii, ilustrate de autor
  • 1995 – Poemele tuturor tainelor
  • 1996 – Din grădina copilăriei – Culegere de poezii pentru elevii din clasele I-IV
  • 1996 – Moment poetic
  • 1996 – Poezii Sorescu
  • 1996 – Unde fugim de-acasă?
  • 1997 – Puntea (Ultimele)
  • 1998 – Diligența cu păpuși
  • 1998 – Douăzeci și cinci de poeme
  • 1998 – Efectul de piramidă
  • 1999 – Japița – Inedit
  • 1999 – Romanul Călătoriilor – Jurnal inedit
  • 2000 – Încoronare
  • 2000 – Iona
  • 2000 – Scrînteala vremii
  • 2002 – 2006 – Opere Sorescu
  • 2003 – Iona
  • 2003 – Parodii – Fabule – Epigrame
  • 2003 – Unde fugim de-acasă?
  • 2003 – Unde fugim de-acasă?
  • 2004 – Bile și cercuri
  • 2004 – Ceramică
  • 2004 – Iona
  • 2005 – Între linii
  • 2005 – Iona și alte două piese
  • 2005 – Ocolul Infinitului Mic, Pornind De La Nimic
  • 2006 – Poezii Sorescu
  • 2006 – Poezii alese – Antologie pentru uz școlar
  • 2006 – Teatru Sorescu
  • 2006 – Trei dinți din față
  • 2009 – Trei dinți din față
  • 2010 – La Lilieci
Издания на български
  • Познаваме се. Избрани стихотворения. Превод на Здравко Кисьов и Асен Стоянов. София: Народна култура, 1980
  • Три предни зъба. Роман. София: Народна култура, 1981
  • Стълба за Небето. 133 стихотворения; Дракула или Третия кол, 5 пиеси. Подбор, предговор и превод Огнян Стамболиев. Русе: Авангардпринт, 2011[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]