Мария-Елизабет Австрийска (1743 – 1808)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Елизабет Австрийска на младини.

Мария Елизабет Йозефа Австрийска (на немски: Maria Elisabeth Josepha, Erzherzogin von Österreich, 13 август 1743 във Виена, † 22 септември 1808 в Линц) от династията Хабсбург-Лотаринги е ерцхерцогиня на Австрия, дъщеря на Мария Терезия (1717-1780) и Франц I (1708–1765). Сестра е на императорите Йозеф II и Леополд II и на френската кралица Мария-Антоанета, съпруга на крал Луи XVI.

Тя е шестото дете и петата дъщеря и много красива, плануват да я омъжат за френския крал Луи XV. Този план се разваля, понеже Мария Елизабет през 1767 г. се заразява от едра шарка, което съсипва красотата ѝ и всякакви планове за женитба. Тя става и много пълна с двойна гуша.

Абатеса Мария Елизабет Австрийска

Когато Мария Терезия умира през 1780 г. неомъжената Мария Елизабет и нейните сестри Мария Анна и Мария Христина по желание на нейния брат Йозеф II, трябва да напусне Виена. Тя отива в благородническия женски манастир в Инсбрук, основан от Мария Терезия през 1765 г. след смъртта на Франц I, за да се молят за него. Мария Елизабет е там абатеса от 1781 до 1806 г.

През 1805 г. Мария Елизабет бяга от войската на Наполеон I във Виена и след това в Линц, където остава до смъртта си през 1808 г. Нейният гроб се намира в гробницата на йезуитската църква „Алтер Дом“ в Линц.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Brigitte Hamann: Die Habsburger: Ein biographisches Lexikon. 2., korr. Aufl., Wien 1988, S. 320–321.
  • Ellinor Langer: Die Geschichte des Adeligen Damenstiftes zu Innsbruck. Innsbruck 1950.
  • Charlotte Pangels: Die Kinder Maria Theresias: Leben und Schicksal in kaiserlichem Glanz. 2. Aufl., München 1983, ISBN 3-7667-0695-0, S. 223–270.
  • Friedrich Weissensteiner: Die Töchter Maria Theresias. Kremayer & Scheriau 1991, ISBN 3-218-00591-4.
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maria Elisabeth Josepha. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 48.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]