Мария Кристина Савойска
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Кристина.
| Мария Кристина Савойска Maria Cristina di Savoia | |
| кралица на Двете Сицилии | |
 | |
| Родена | Мария Кристина Карлота Жозефина Гаетана Ефизия Савойска
14 ноември 1812 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Базилика „Санта Киара“ (Неапол) |
| Религия | Католицизъм |
| Управление | |
| Период | 21 ноември 1832 – 31 януари 1836 |
| Предшественик | Мария-Исабела Бурбон-Испанска |
| Наследник | Мария Тереза Австрийска |
| Други титли | принцеса на Сардиния |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савоя по рождение Бурбони на Двете Сицилии по брак |
| Баща | Виктор Емануил I Савойски[1] |
| Майка | Мария Тереза Австрийска-Есте[1] |
| Братя/сестри | Мария Беатрис Мария Аделаида Карл Емануил Сестра Мария Тереза Мария Анна |
| Съпруг | Фердинанд II |
| Деца | Франциск II |
| Мария Кристина Савойска в Общомедия | |
Мария Кристина Карлота Жозефина Гаетана Ефизия Савойска (на италиански: Maria Cristina Carlotta Giuseppa Gaetana Efisia di Savoia), известна като Мария Кристина Савойска (Maria Cristina di Savoia; * 14 ноември 1812, Каляри; † 31 януари 1836, Неапол), е принцеса на Савоя и чрез брак кралица на Двете Сицилии. През 2014 г. става блажена на Римокатолическата църква.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е най-малката дъщеря на сардинския крал Виктор Емануил I Савойски (* 1754, † 1824) и на ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (* 1773, † 1832). Нейните баба и дядо по майчина линия са ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски-Есте и Мария Беатрис Рикарда д'Есте, а по бащина – император Франц I и ерцхерцогиня Мария Терезия.
Има един брат и пет сестри:
- Мария Беатрис (* 1792 † 1840), херцогиня на Модена и Реджо и ерцхерцогиня на Австрия като съпруга на вуйчо си Франц IV
- Мария Аделаида (* 1794 † 2 август 1795)
- Карл Емануил (* 1794 † 1799)
- Сестра (* 1800 † 1801)
- Мария Тереза (* 1803, † 1879), херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала като съпруга на Карл II
- Мария Анна (* 1803 † 1884), императрица на Австрия като съпруга на Фердинанд I
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Години в Торино[редактиране | редактиране на кода]
Мария Кристина е родена в град Каляри на 14 ноември 1812 г., по време на Наполеоновия период, когато Пиемонт, където се намира столицата на кралството Торино, е анексиран към Френската империя. В дневника за 24-месечния си престой в Сардиния вуйчо ѝ Франц IV разказва: „Помогнах на сестра ми кралицата да роди, да я подкрепям, да я подвигам... На 8:45 часа тя роди много здраво едро момиченце, наречено Кристина", добавяйки, че кръщенето е било отпразнувано в 17.30 в Катедралата на Каляри с кръстници бъдещия крал Карл Феликс Савойски и съпругата му Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска.
Родителите ѝ, изгнаници в Сардиния, са много религиозни и ѝ дават строго образование. Момиченцето, наричано галено Тинтина, изживява детството си в период на икономически затруднения и в атмосфера, пропита с мистицизъм, свикнала с религиозни практики, милосърдие, ред и дисциплина. През май 1814 г., когато политическата ситуация се променя след абдикацията на Наполеон, Виктор Емануил I се завръща в Торино, където през 1815 г. Мария Тереза, регентка на острова, се присъединява към него със семейството си. Малката Мария Кристина получава образованието си в двора. Майка ѝ е авторитарна и решителна жена и помага за нейното образование, основано преди всичко на добрите маниери и женската работа. За неин възпитател и духовен водач е избран неаполитанецът от Оливетанския орден Дж. Б. Терци, учител по математика и професор по астрономия. Именно той преподава на Мария Кристина катехизиса на монсеньор М. Казати, както и география, аритметика, алгебра, геометрия, физика, минералогия и накрая езици, музика, пеене, рисуване и калиграфия. Противно на обичая на савойския двор да използва френски тя пише личните си писма на италиански език.[2]
На нея е посветен Форт „Мария Кристина“ – военно укрепление близо до град Осоа, част от комплекса фортове на Есейон, тогава на границата с Франция и включен в савойските владения.
На 9-годишна възраст, след абдикацията на баща й, Мария Кристина живее в Ница, Генуа и в Тоскана. От Генуа тя с майка си често посещава сестрите си – херцогини на Модена (Мария Беатрис) и на Лука (Мария Тереза). Накрая семейството се установява в Монкалиери близо до Торино, където тя губи баща си през 1824 г., след което се завръща в Генуа.[2]
През 1825 г. е в Рим за юбилея: посещава църкви, свети места и се среща на няколко пъти с папа Лъв XII. Има различни епизоди за нейната религиозна преданост и смирение, които създават „почти легендарна аура“ около нея. След шест месеца се връща в Генуа, а след това отново е в Рим в края на годината и до средата на 1826 г., за затварянето на светата врата и юбилея. Връща се в Рим през 1828-29 г. за почивка.[2]
Различни свидетелства свидетелстват за нейната забележителна, но не показна красота, простота в облеклото, умереност, жив характер, чувство за хумор, ирония, любов към танците, но не и към театъра.
През 1830 г. торинската аристокрация организира голямо празненство в нейна чест за годежа ѝ с Фердинанд II, крал на Двете Сицилии. Баронеса Олимпия Савио, която по този повод дебютира в обществото, си спомня за нея в мемоарите си: „Принцеса Кристина нямаше още 20 г. по това време: тя беше красива, със сериозна и нежна красота: висока, бяла, две големи вълни от кръгли кафяви кичури поетично украсяваха това лице – бледо, осветено от две големи изразителни очи. Тя носеше синьо-бяла рокля, цветовете на небето, за което беше предназначена, и носеше голяма диадема от диаманти на челото си. Не танцуваше, защото строгият етикет не го позволяваше. Привлечен от тази симпатична, отчетлива и същевременно толкова скромна личност, имах очи и симпатии само към нея, единствената привлекателна сред онези короновани глави”.
Брак[редактиране | редактиране на кода]
Мария Кристина е много религиозна и изключително набожна и трудно я отказват от това да стане монахиня[3]. Под натиска на крал Карл Алберт Савойски на 21 ноември 1832 г. в Светилището на Волтри близо до Генуа тя се омъжва за краля на Двете Сицилии Фердинанд II, ставайки кралица.[4] Нейният брак е желан по политически причини: за да се попречи на Фердинанд да се ожени за представителка на дома на Франция, поддръжник на парламентарните институции, и във всеки случай да се контролира поведението на неаполитанския суверен, за когото се страхуват, че в крайна сметка ще се обърне към либералната кауза. Съюзът обаче се оказва безполезен в това отношение, тъй като кралят, ревнив към авторитета си, предотвратява всякаква намеса на кралицата в политическия живот.[5]
Пламенна християнка, Мария Кристина заживява в двор, чийто начин на живот е много далеч от нейната чувствителност. Има известни трудности в отношенията си с буйния ѝ съпруг, но успява да смекчи ако не неговите нрави, то поне репресивната му политика. За няколкото години, в които е кралица, успява да предотврати изпълнението на всички смъртни присъди.[6] Тя обаче няма възможност да се впусне в друга политическа намеса: посвещава се главно на благотворителност към бедните и болните. Жена с голяма смирение, Мария Кристина се харесва на всички и умее да реагира интелигентно на шегите на съпруга си: говори се, че един ден, когато седнала на пианото, а Фердинанд дръпнал стола ѝ назад, смеейки се, чул тя да му казва: „Мислех, че съм се омъжила за краля на Неапол, а не за негодник“.[7]
Света кралица[редактиране | редактиране на кода]
Говори се, че тя е нещастна заради съпруга си и има безкрайни анекдоти, които целят да покажат колко е жалко положението ѝ в двора на Бурбоните. Противно на това, което се вярва, „Реджинела Санта“ („Светата кралица“), както я наричат неаполитанците, обича съпруга си. В новото си семейство Мария Кристина е близка със зълва си принцеса Мария Антоанета, две години по-млада от нея. Въпреки това двете приятелки трябва да се разделят, когато принцесата заминава за Флоренция за брака ѝ на 7 юни 1833 г. с Великия херцог на Тоскана Леополд II. Мария Кристина по-късно пише: „За мен бе голямо страдание да се разделя със зълва си Антониета, която е толкова добра и с която вече бях свързана в близко приятелство“.[8]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Умира на 31 януари 1836 г. на 23-годишна възраст вследствие на усложненията от раждането на 16 януари на първото й дете – бъдещия и последен крал на Двете Сицилии Франческо II. Самият Франческо е възпитан в култа към майка си, наричана Светата кралица. Фердинанд, по-малко от година по-късно, се жени повторно за Мария Тереза Хабсбург-Тешен. Единственото дете на Франческо II и съпругата му Мария София Баварска – момиче, което се ражда, когато родителите ѝ вече са в изгнание, живяло само три месеца, носи името на баба си.
Беатификация[редактиране | редактиране на кода]
Крал Фердинанд II започва процеса за беатификация на починалата си съпруга. На 10 юли 1859 г. папа Пий IX я провъзгласява за преподобна.
На 25 януари 2014 г. в базиликата „Санта Киара“ в Неапол – пантеон на владетелите на Бурбоните, където тя е погребана, се провежда обредът по беатификацията ѝ с тържествено евхаристийно тържество, председателствано от кардинал Крешенцо Сепе – митрополит архиепископ на Неапол, подпомогнат от кардиналите Анджело Амато, кардинал легат за беатификация като префект на Конгрегацията за каузите на светците, и Ренато Рафаеле Мартино, и от архиепископите Томазо Капуто, Армандо Дини, Фабио Бернардо Д'Онорио, Ариго Мильо и Марио Милано.[9] На церемонията присъстват херцогът и херцогинята на Кастро, принцовете Карл и Камила Бурбон- Две Сицилии, принц Дон Педро де Бурбон със съпругата си София и техните деца, Анна Орлеанска – херцогиня на Калабрия, принц Амадей и принцеса Силвия Савойски-Аоста, принцеса Клотилда Савойска и принц Сергей Югославски като представляващ принц Виктор Емануил, принцеса Мария Габриела Савойска, Дон Дуарте, херцог на Браганса, както и членове на домове Бурбони и Хабсбург-Лотаринги.
За целите на беатификацията Католическата църква смята за чудотворно изцелението на Мария Валарино, която е болна от юни 1866 г. от злокачествен тумор в дясната гърда и начален тумор в лявата. Валарино отказва операция, като се доверява на застъпничеството на преподобната Мария Кристина и чрез поглъщане на фрагмент от тъкан, принадлежаща на мощите "ex depositis" на преподобната, болестта започва да регресира веднага и изчезва след седмица. Мария Валарино умира 39 години по-късно без рецидив.[10]
И през 21 век днес гробът ѝ в Базилика „Санта Киара“ в Неапол е обект на народно поклонение.[5]
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 21 ноември 1832 в Светилището на Волтри до Генуа за Фердинанд II (* 12 януари 1810, Палермо; † 22 май 1859, Казерта), крал на Двете Сицилии, от когото има един син:
- Франциск от Асизи Мария Леополд Бурбон-Две Сицилии (* 16 януари 1836, Неапол; † 27 декември 1894, Арко), наречен Франческело, като Франциск II крал на Двете Сицилии (1859 – 1861), ∞ 1859 за Мария София Баварска (* 4 октомври 1841, † 19 януари 1925), херцогиня на Бавария, сестра на Лудвиг II Баварски, от която има една дъщеря.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Marìa Cristina di Savoia regina delle Due Sicilie, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Nino Cortese, MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934
- Renata De Lorenzo, MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008
- Maria Cristina di Savoia, на Santi, beati e testimoni, santiebeati.it
- Beata Maria Cristina di Savoia, на assisiofm.it
- Beata Maria Cristina di Savoia, regina di santi, на ilcattolico.it
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Luciano Regolo, La reginella santa – Tutto il racconto della vita di Maria Cristina di Savoia sovrana delle Due Sicilie. Milano, Simonelli Editore, 2000. ISBN 88-86792-22-0
- Arrigo Petacco: La regina del sud. Mondadori, Mailand 1992, ISBN 88-04-43391-4.
- Antonio Bresciani, La venerabile Maria Cristina di Savoia regina delle Due Sicilie, Roma, Civiltà Cattolica, 1859
- Alberto Amante, Maria Cristina di Savoia. Regina delle Due Sicilie (1812-1836), Torino, Paravia, 1933
- Luciano Regolo, La reginella santa - Tutto il racconto della vita di Maria Cristina di Savoia sovrana delle Due Sicilie. Milano, Simonelli Editore, 2000
- Gianni Califano, Maria Cristina di Savoia. Regina delle Due Sicilie, Gorle, Velar, 2012
- Cristina Siccardi, Sono Maria Cristina. La Beata Regina delle Due Sicilie, nata Savoia, Cinisello Balsamo (MI), San Paolo, 2015
- Nadia Verdile, Regine. Spose bambine, eroine e sante dall'Europa alla corte di Napoli, Lucca, Maria Pacini Fazzi Editore, 2018
- Paolo Cau, Dal diario di Francesco d'Austria-Este: i due soggiorni in Sardegna, in "Quaderni Estensi", rivista online dell'Archivio di Stato di Modena, della Galleria Estense e della Biblioteca Estense, n.6, с. 348÷366
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Maria Cristina <regina delle Due Sicilie> // Посетен на 22 януари 2023 г.
- ↑ а б в MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie // Посетен на 2023-7-18.
- ↑ ; бел. на Umberto Renda в L. Settembrini, Ricordanze della mia vita, Torino, Paravia, 1944, с. 27 (n.1)
- ↑ Regolo, с. 238
- ↑ а б Nino Cortese. MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie // Посетен на 2023-7-18.
- ↑ L. Settembrini, cit., с. 27
- ↑ A. Luzio, Garibaldi, Cavour e Verdi, Torino, Fratelli Bocca, 1924, с. 459
- ↑ Regolo, с. 349
- ↑ Maria Cristina di Savoia, la regina dei poveri è ora beata // 26 gennaio 2014.
- ↑ Beata Maria Cristina di Savoia Regina delle Due Sicilie // Посетен на 2023-7-18.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Cristina di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
