Мария-Лудовика Бурбон-Испанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария-Лудовика Бурбон-Испанска
императрица на Свещената Римска империя
Mengs - Maria Luisa of Spain, later Holy Roman Empress, Prado.jpg
Родена
Мария-Луиза
Починала
15 май 1792 г. (46 г.)
ПогребанаИмператорска крипта, Виена, Австрия
Armoiries Saint-Empire bicéphale.svg
Семейство
РодБурбони
БащаКарлос III
МайкаМария-Амалия Саксонска
Братя/сестриКарлос IV
Фердинанд I (Двете Сицилии)
СъпругЛеополд II (5 август 1765)
ДецаМария Терезия Австрийска (1767–1827)
Франц II
Фердинанд III (Тоскана)
Карл Австрийски
Александер Леополд Австрийски
Йозеф Антон Йохан Австрийски
Мария Клементина Австрийска (1777–1801)
Антон Виктор фон Хабсбург-Лотринген
Йохан Австрийски
Райнер Йозеф Австрийски
Лудвиг Австрийски
Рудолф Австрийски (кардинал)
Мария-Лудовика Бурбон-Испанска в Общомедия

Мария-Лудовика, по рождение Мария-Луиза (на испански: Maria Luisa; на немски: Maria Ludovika), е испанска инфанта и императрица на Свещената Римска империя (1790 – 1792), съпруга на Леополд II, император на Свещената Римска империя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария-Луиза

Родена е на 24 ноември 1745 г. в Портичи, Кампания, като принцеса Мария-Луиза Неаполитанска и Сицилианска. Дъщеря е на крал Карл VII Неаполитански и V Сицилиански и Мария-Амалия Саксонска. През 1759 г. бащата на Мария-Луиза се възкачва на испанския престол като крал Карлос III, след което Мария-Луиза се премества заедно с родителите си в Испания.

На 16 февруари 1764 г. в Мадрид Мария-Луиза е омъжена задочно (младоженецът не присъства) за австрийския ерцхерцог Петер Леополд, втори син на император Франц I и Мария Терезия. На 5 август 1765 г. Мария-Луиза и Леополд са тържествено венчани в Инсбрук. След сватбата си за австрийския ерцхерцог Мария-Луиза започва да се нарича ерцхерцогиня Мария-Лудовика Австрийска. Няколко дни по-късно умира император Франц I и Петър Леополд получава титлата Велик херцог на Тоскана. Заедно със съпруга си Мария-Луиза, новата велика херцогиня на Тоскана, се премества във Флоренция, където двамата живеят през следващите дванадесет години.

През 1790 г. Леополд след смъртта на брат си император Йозеф II наследява хабсбургските владения в Централна Европа и е избран за император на Свещената Римска империя. Семейството на Мария-Лудовика, вече императрица на Свещената Римска империя, се премества във Виена.

Мария-Лудовика умира на 15 май 1792 г., три месеца след съпруга си.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария-Лудовика ражда на Леополд 16 деца:

Титли[редактиране | редактиране на кода]

Мария Терезия велика херцогиня на Тоскана (1765 – 1790) Луиза Мария Бурбон-Неаполитанска
Мария-Жозефа Баварска императрица на Свещената Римска империя (1790 – 1792) Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска
Мария-Жозефа Баварска кралица на Германия (1790 – 1792) Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска
Мария Терезия Кралица на Унгария, Бохемия, Хърватия, Далмация и Славония
(1790 – 1792)
Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска
Мария Терезия ерцхерцогиня на Австрия (1790 – 1792) Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Weissensteiner: Die Söhne Maria Theresias. Kreymayr & Scheriau, Wien/ München/ Zürich 2004, ISBN 3-218-00726-7.
  • Brigitte Vacha: Die Habsburger. Eine europäische Familiengeschichte. Verlag Styria Graz, Wien/ Köln 1996, ISBN 3-222-12459-0.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Louisa of Spain в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​