Мария-Луиза Бурбон-Пармска
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Луиза.
| Мария-Луиза Бурбон-Пармска | |
|---|---|
| българска княгиня | |
 | |
| Родена | |
| Починала | |
| Погребана | Свети Лудвиг, Пловдив, Република България |
 | |
| Семейство | |
| Род | Бурбон-Парма, Сакскобургготски |
| Баща | Роберто I Бурбон-Пармски |
| Майка | Мария-Пия Бурбонска |
| Братя/сестри | Зита Бурбон-Пармска |
| Съпруг | Фердинанд I (20 април 1893) |
| Деца | Борис III Кирил Преславски Евдокия Надежда |
| Мария-Луиза Бурбон-Пармска в Общомедия | |
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, после първата съпруга на княз Фердинанд I и българска княгиня.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 17 януари 1870 г. с името Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лучия Аполония де Бурбон, Принцеса на Парма. Тя е най-голямата дъщеря на пармския херцог Роберто I и на принцеса Мария-Пия Бурбонска на Двете Сицилии. Неин кръстник е папа Пий IX.
Семейството има още 11 деца. Майката на Мария-Луиза умира при раждането на последното си дете, а баща ѝ, принц Роберто, сключва втори брак и има още 12 деца.
Мария-Луиза сключва брак с княз Фердинанд I на 8 април 1893 г. в Пианоре, Италия. Тъй като семейството ѝ е от ревностни католици, те поставят условие пред Фердинанд наследниците им да са католици, а това наложило промяна на Търновската конституция. От брака си с княз Фердинанд Мария-Луиза има 4 деца:
- цар Борис III (1894 – 1943)
- княз Кирил Преславски (1895 – 1945)
- княгиня Евдокия (1898 – 1985)
- княгиня Надежда (1899 – 1958), херцогиня Вюртемберг
Княгиня Мария-Луиза не се занимава с политическа дейност. Тя не приема и трудно преживява преминаването на първородния ѝ син от католическо в източноправославно вероизповедание от 2 февруари 1896 г., което е условие на руското правителство за подобряване отношенията между Княжество България и Руската империя.
Мария Луиза умира на 30 януари 1899 г. вследствие на разклатеното си здраве като цяло, както и на пневмония, ден след раждането на четвъртото си дете – княгиня Надежда. Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор Томазо Джентиле (1853 – ?) и под него са изписани последните ѝ думи към Фердинанд: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“. Саркофагът е положен в катедралния храм „Свети Лудвиг“ в град Пловдив.
Свита[редактиране | редактиране на кода]
- Графиня дьо Грено, Анна Александрова дьо Сен Кристоф, (Станчова) – оберхоф-майстерина (1896)
- Мария Петрова-Чомакова – почетна госпожица
- Роза Пападопова – почетна госпожица
- Баронеса Паулина Боксберг – Евксиноград (1890)
- Граф дьо Кела – секретар
- Добри Ганчев – придворен учител по български език
Княгинята умира на 30 януари 1899 г. в София, малко след раждането на най-малката си дъщеря, и е погребана в католическата катедрала „Св. Лудвиг“ в Пловдив.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Шефкат“, Османска империя