Мария Аргира
Мария Аргира Μαρία Αργυρή | |
---|---|
византийска принцеса | |
Родена |
X век
|
Починала | 1007 г.
|
Семейство | |
Баща | Аргиропол |
Съпруг | Джовани Орсеоло |
Деца | Василий |
Мария Аргира или Аргирополина (на гръцки: Μαρία Αργυρή or Αργυροπούλαινα) е византийска принцеса — внучка на византийския император Роман II и племенница на императорите Василий II и Константин VIII.
Във „Венецианската история“ на Йоан Дякон се споменава, че бащата на Мария е „един знатен патриций, на име Аргиропол, потомък на императорски род..“ т.е. той най-вероятно е член на знатното семейство Аргир, от което произлиза и бъдещият византийски император Роман III Аргир, но вероятно е свързан и с някоя от по-ранните императорски династии, тъй като Роман става император след написването на това произведение и след смъртта на принцесата. Родството на Мария Аргира с Македонската династия се потвърждава и от хрониката на венецианския дож Андреа Дандоло, който допълва, че Мария е сестреница на императорите Василий II и Константин VIII. Възможно е също така тя да е дъщеря или сестра на Роман III Аргир, ако той е имал и друга дъщеря или сестра, освен тези чиято съдба е донякъде изяснена.[1]
През 1004 г. Мария е омъжена за Джовани Орсеоло – сина на венецианския дож Пиетро II Орсеоло - в константинополския дворец „Икономий“[2]. Целта на женитбата им е да затвърди уговорката в полза на Венецианската република, относно бъдещата власт над отнетите от хърватите земи и градове в Далмация. Младоженците са благословени лично от вселенския патриарх и получават от императорската двойка (Василий II Българоубиец номинално управлява съвместно с брат си Константин, който го наследява в резултат на безбрачието му) златни диадеми на главите си[3]. На булката императорите „дали значителна блестяща зестра“[3], част от която - дворец, в който младоженците живеят известно време след сватбата (според венецианския писател и дипломат Йоан Дякон младоженецът „решил да отиде да живее с прелестната си невеста в двореца, който бил получил като зестра“). В столицата на Византия Мария и съпругът й остават до завръщането на император Василий II от поредния му поход срещу българите на цар Самуил. Преди заминаването им Джовани е обявен за патриций, а със себе си те отнасят много ценна реликва - мощите на света Варвара, във Венеция поставени в параклиса на дожовете.[4]
Мария, съпругът ѝ и малкият им син умират от чума през 1006 или 1007 г.[5] Името на детето е Василий (Базилио) - кръстено на вуйчо ѝ.[3].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тъпкова-Заимова, Василка. „Българи родом...“ Комитопулите в летописната и историографската традиция. Първо издание. Велиико Търново, Университетско издателство „Св. св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 9789545246845.
- Nicol, Donald MacGillivray. Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations. Cambridge University Press, 1992, [1988]. ISBN 0521428947. с. 44-47.
- Cheynet, J.C., Vannier, J.F. Les Argyroi. // Zbornik Radova Vizantološkog Instituta (40). 2003. с. 57–90.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Donald M. Nicol, Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations, p.46
- ↑ Йоан Дякон. Цит. по: Тъпкова-Заимова 2009, с. 113.
- ↑ а б в Дандоло, Андреа. Цит. по: Тъпкова-Заимова 2009, с. 119.
- ↑ Donald M. Nicol, Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations, p.46
- ↑ Donald M. Nicol, Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations, p.46