Мария Аргира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Мария Аргира или Аргирополина (на гръцки: Μαρία Αργυρή or Αργυροπούλαινα) е византийска принцеса — внучка на византийския император Роман II и племенница на императорите Василий II и Константин VIII.

Във „Венецианската история“ на Йоан Дякон се споменава, че бащата на Мария е „един знатен патриций, на име Аргиропол, потомък на императорски род..“ т.е. бащата на Мария най-вероятно е член на знатното семейство Аргир, от което произлиза и бъдещият византийски император Роман III Аргир. Тази информация се потвърждава и от хрониката на венецианския дож Андреа Дандоло, който допълва, че Мария е сестреница на императорите Василий II и Константин VIII.

През 1004 г. Мария е омъжена за Йоан (Джовани Урсел) – сина на венецианския дож Петър II Урсел. Церемонията се състояла в константинополския дворец „Икономий“[1]. Младоженците са благословени лично от константинополския патриарх и получили от императорите златни диадеми на главите си[2]. Императорите почели племенницата си, като „ѝ дали значителна блестяща зестра“[2]. За богатата зестра на Мария може да съдим и по думите на Йоан Дякон, който споменава, че след сватбата младоженецът „решил да отиде да живее с прелестната си невеста в двореца, който бил получил като зестра.“

Хронистите споменават, че след сватбата Йоан и Мария трябвало да потеглят за Венеция, но заминаването им се забавило по молба на император Василий II, който ги помолил да останат в града, докато той се върне от похода си срещу българите, за който се готвел. След като императорът се завърнал, той почел съпруга на Мария с титлата патриций. Освен това Мария измолила от вуйчо си мощите на света Варвара, които отнесла със себе си във Венеция, а там съпругът ѝ ги положил в параклиса на дожовете.

Мария родила на съпруга си син, когото нарекли Василий по името на вуйчо ѝ.[2].

Мария, съпругът ѝ и синът им умират от чума през 1007 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тъпкова-Заимова, Василка. „Българи родом...“ Комитопулите в летописната и историографската традиция. Първо издание. Велиико Търново, Университетско издателство „Св. св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 9789545246845.
  • Nicol, Donald MacGillivray. Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations. Cambridge University Press, 1992, [1988]. ISBN 0521428947. с. 44-47.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йоан Дякон.Цит. по: Тъпкова-Заимова 2009, с. 113.
  2. а б в Дандоло, Андреа. Цит. по: Тъпкова-Заимова 2009, с. 119.