Мария Асенина Палеологина
Тази статия е за дъщеря на българския цар Иван Асен III. За молдавската княгиня със същото име вижте Мария Мангупска.
| Мария Асенина Палеологина | |
| византийска принцеса | |
| Родена |
около 1287 г.
|
|---|---|
| Починала | не по-рано от 4 април 1305 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Иван Асен III |
| Майка | Ирина Палеологина |
| Братя/сестри | Михаил Асен Андроник Асен Исак Асен Мануил Асен Константин Палеолог Асен Теодора Асенина |
| Съпруг | Роже дьо Флор (1303 – 4 април 1305) |
Мария Асенина Палеологина (1287 – 1314) е съпруга на Роже дьо Фльор, водач на Каталанската компания и мега дукс на Византия.
Мария Асенина е дъщеря на българския цар Иван Асен III и Ирина Палеологина. Внучка е на византийския император Михаил VIII Палеолог.[1] По бащина линия принадлежи към българската царска династия Асеневци, а по майчина – към визнатийската императорска династия Палеолози.
Мария Асенина е родена в родовото имение на баща ѝ на река Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната Троя. През 1303 г. каталаните предложили услугите си на император Андроник II Палеолог, за да изтласка турците от Мала Азия. Договорът с каталаните бил скрепен с брака на водача им Роже дьо Флор с племеницата на Андроник II и дъщеря на императора на Загора. За нея Мунтанер казва, че „беше една от най-красивите и умни девойки на земята, а беше само на около шестнадесет години“.[2] Церемонията по бракосъчетанието се състояла през месец септември в Константинопол. След победоносната кампания в Мала Азия, през пролетта на 1304 г. Роже дьо Флор се завърнал в Константинопол и бил удостоен от Андроник II с титлата кесар. Каталанският водач се установил в Галиполи, където имал собствен двор, в който основна роля играели неговите роднини от византийския клон на династията Асеневци.[1] Според Мунтанер, в края на 1304 г. там пребивавали Мария Асенина, майка ѝ Ирина и двама от братята ѝ, единият от които – Михаил Асен[3], бил близък с каталаните и Роже дьо Флор[4]. По това време съпругата на Дьо Флор вече била бременна и скоро след това, придружавана от майка си, се завърнала в Константинопол. Преди това обаче двете жени напразно се опитали да придумат Роже и хората му да не заминават за Адрианопол, където Роже трябвало да се срещне Михаил IX, когото Мария и майка ѝ отдавна подозирали, че завижда на Роже и дебне сгоден случай, за да погуби него и хората му.[5] След убийството на Роже дьо Флор в лагера на Михаил IX в Адрианопол, Мария Асенина родила син, носещ неговото име, след което тя повече не се споменава в изворите.[6]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
От брака си с Роже дьо Флор, Мария има един син, който носи името на баща си:
- Роже дьо Флор (1304 – 1345)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Рамон Мунтанер. Хроника (Експедицията на каталонците на Изток) (превела Росица Панова, под редакцията на Иван Божилов), Поредица „Световно историческо наследство". Издателство „Наука и изкуство", 1994, https://macedonia.kroraina.com/rmh/index.htm
- Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL
- Тъпкова-Заимова, Василка; Димитров, Димитър; Павлов, Пламен (2011). Византия и византийският свят. София: Просвета, ISBN 978-954-01-2427-8, https://www.dropbox.com/s/lqhcfzlcibeg4i3/Kolektiv%20-%20Vizantiya%20i%20vizantiyskiyat%20svyat.pdf?dl=0
- Павлов, Пламен (2020). Първите дами на Средновековна България. София: Издателство Българска история – БИ 93
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. 16890 Μαρία (Maria). – Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM Version. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Каталаните-пропиляната възможност
- Роже де Флор, Асеневци и „кралство Анатолия“
- За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Божилов 1994, с. 291.
- ↑ Мунтанер 1994, с. 48.
- ↑ Мунтанер 1994, с. 59; Тъпкова-Заимова, Димитров & Павлов 2011, с. 397.
- ↑ Божилов 1994, с. 259, № 4. Михаил Асен.
- ↑ Мунтанер 1995, с. 60.
- ↑ Мунтанер 1994, с. 60 – 62; Божилов 1994, с. 291.