Мария Беатриче д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Беатриче д’Есте
ерцхерцогиня на Австрия
Marie-Béatrice d'Este.jpg
Мария Беатриче д’Есте, 1772, дворец Версайл
Лични данни
Други титли принцеса от Модена, херцогиня на Маса и Карара
Родена
Починала
Погребана в Капуцинската гробница във Виена
Предшествана от Мария Терезия Чибо-Маласпина
Семейство
Баща Ерколе III д’Есте
Майка Реджо
Брак Фердинанд Карл Австрийски
Потомци Мария Терезия, Йозеф Франц, Мария Леополдина, Карл Теодор Баварски, Франц IV, Фердинанд Карл Йозеф, Максимилиан Йозеф, Мария Антония, Карл Амброзиус, Мария Лудовика
Мария Беатриче д’Есте в Общомедия
Мария Беатриче д’Есте, ерцхерцогиня на Австрия
Мария Беатриче д’Есте
Фердинанд Карл и Мария Беатриче фон Австрия-Есте
Кралската вила в Монца

Мария Беатриче д’Есте (на италиански: Maria Beatrice Ricciarda d’Este, * 7 април 1750 в Модена, † 14 ноември 1829 във Виена) е принцеса от Модена и чрез женитба от 1771 г. ерцхерцогиня на Австрия. От 1790 до 1797 г. и от 1814 до 1829 г. тя е херцогиня на Маса и Карара. Тя занася на Хабсбургите наследството от баща си херцогствата Модена и Реджо, също и наследството от майка си херцогствата Маса и Карара и става основателка на линията Австрия-Есте.

Тя е единствената дъщеря на Ерколе III д’Есте, херцог на Модена и Реджо, и съпругата му Мария Терезия Кибо Маласпина, от 1743 г. наследничка на Херцогство Маса и Карара.

Мария Беатриче е наследничка на четири херцогства и добра партия за женене. Тя е сгодена още като малка за ерцхерцог Фердинанд от Австрия. На 15 октомври 1771 г. Мария Беатриче се омъжва в Милано за по-малкия от нея с четири гини 17-годишен ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски (1754–1806), четвъртият син на син на Мария Тереза и император Франц I Стефан.

Двамата имат девет деца и стават основатели на линията Хабсбург-Есте. През 1780 г. Фердинанд Карл става щатхалтер на Ломбардия и Мария Беатриче му помага. Двамата имат девет деца и стават основатели на линията Хабсбург-Есте.

Наполеон навлиза в Милано през 1796 г. и фамилията трябва да бяга от френската войска. Те отиват в Триест и Брюн. Мария Беатриче с част от децата се остановява във Винер Нойщат, а Фердинанд с най-големите си синове се настанява в дворец Белведере във Виена.

През 1803 г. Мария Беатриче купува къща в центъра Виена, където се мести цялата фамилия. Ерцхерцог Фердинанд умира на Коледа 1806 г. Мария Бетриче става през 1808 г. майка-императрица чрез женитбата на дъщеря ѝ Мария Лудовика за Франц I Австрийски. След свалянето на Наполеон през 1814 г. тя получава отново владетелството в Маса и Карара. Нейният най-голям син става като Франц IV херцог на Модена и Реджо. След нейната смърт на 14 ноември 1829 г. на 79 години, управляваната от нея територия е обидинена с Модена. Мария Беатриче е погребана в Капуцинската гробница във Виена.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Maria Beatrix. Brigitte Hamann: Die Habsburger. Ein biographisches Lexikon. Wien/München 1988, S. 309ff.
  • Lorenz Mikoletzky: Maria Beatrix. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 192 f.
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maria Beatrix Riccarda von Este. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 42 f.
  • Constantin von Wurzbach: Este, Beatrix Riccarda von Este. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 4, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1858, S. 85 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]