Мария Ганева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Ганева
български пианист, композитор и музикален педагог
Мария Ганева в БНР, 2013 г.
Мария Ганева в БНР, 2013 г.

Родена

Образование Национална музикална академия
Научна дейност
Област композитор, пианист, педагог
Образование висше музикално от Националната музикална академия „Панчо Владигеров“
Учила при пиано проф. Джулия Ганева и проф. Константин Ганев в НМА
Семейство
Баща Георги Ганев
Братя/сестри Георги Ганев
Мария Ганева в Общомедия

Мария Георгиева Ганева е български композитор, аранжор, пианист, музикален педагог, дългогодишен професор по пиано в Националната музикална академия "Проф. П. Владигеров", София

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 30 септември в град София. Баща ѝ е Георги Ганев – алт саксофонист, кларинетист, композитор, аранжор, дългогодишен директор на международния фестивал „Златният Орфей“ и племенница на големия български музикант Димитър Ганев – диригент, алт саксофонист, кларинетист, аранжор, един от създателите и диригенти на Биг бенда на БНР и основател и диригент на популярния оркестър „Балкантон“. Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София със специалност пиано при клавирните педагози Лидия Кутева и Възкресия Вълчанова, по-късно и БДК, днешната Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София със специалност пиано в класа на проф. Джулия Ганева и проф. Константин Ганев и майсторски клас по камерна музика при проф. Емма Божинова. Специализира пиано при проф. Елен Боски – Франция и при проф. Дитер Цехлин – Германия.

Със Симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на акад. Васил Казанджиев, записва първото изпълнение на „Първи концерт за пиано и оркестър“ от Лазар Николов (1978 г.). Има активна концертна дейност като пианист и изнесени стотици концерти в страната и чужбина.

От 1976 г. е преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София по пиано и композиция в катедра „Поп и джаз изкуство“, а от 2010 г. до 2020 г. е ръководител на катедрата. 1996 г. получава научното звание „Доцент“. През 2001 г. е удостоена от ВАК с научното звание „Професор“ по пиано. 2015 г. ѝ е присъдена образователната и научна степен „Доктор“, а през 2016 г. научната степен „Доктор на изкуствознанието“.

Преподавала е пиано в Гърция в периода от 1989 г. до 1991 г. Била е член на УС на „Музикаутор“ – дружество за защита на авторските права.[1]

Мария Ганева наследява и продължава семейните музикални традиции, като насочва своя творчески потенциал почти изцяло в областта на поп музиката. Написала е над 400 песни, голяма част от които са издадени в 250 грамофонни плочи, многобройни компактдискове, аудиокасети и DVD в няколко милиона екземпляра, записани от най-популярните български изпълнители, сред които: Лили Иванова, Васил Найденов, Силвия Кацарова, Маргарита Хранова, Нели Рангелова, Венета Рангелова, Теди Кацарова, Богдан Томов, Невена Цонева, Тони Димитрова, Кичка Бодурова, дует „Ритон“, Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Братя Аргирови, Румяна Коцева, Георги Христов, Веселин Маринов, Ваня Костова, Бон-Бон, Георги Станчев, рок групите „Щурците“, „Паралел 42“, „Кукери“, „Фактор“, „Славяни“.

Първата ѝ песенна творба, с която участва на Международния фестивал „Златният Орфей“ през 1975 г., е „Стъпки и думи от лятото“, изпълнена от ВГ „Тоника“. Мария Ганева получава Специалната награда на Международния музикален фестивал за поп песен в гр. Истанбул – Турция през 1976 г., за песента "Обич", представена от Мими Иванова, която ѝ е връчена от легендарния Ахмет Ертегюн – основател на звукозаписната компания „Атлантик рекърдс“ САЩ, носител на почетна награда „Грами“, откривател на знаменитите Арета Франклин, Рей Чарлз, рок групите „Ролинг Стоунс“, „Лед Цепелин“ и много други големи имена на джаз, поп и рок музиката.[2]

На Международния фестивал „Златният Орфей“ нейни песни са удостоени с: „Лято в спомен“, изп. Маргарита Хранова – втора награда (1978), „Юли“, изп. Мими Иванова – трета награда (1979), „Дори и насън“, текст: Иван Тенев, изп. Маргарита Хранова – първа награда (1986), „Дори и насън“, текст: Иван Тенев, изп. Маргарита Хранова – Голямата награда – Златната статуетка (1986).

Мария Ганева по време на награждаването ѝ с Голямата награда за песен „Златният Орфей“ 1986 г.

Песента „Не е късно“, текст: Иван Тенев, изп. Кристина Димитрова и Орлин Горанов е отличена с Втора награда и Наградата на публиката на конкурса "Бургас и морето" през (1985).[2] 2018 г. и е присъдена наградата "Златна монета" за принос в развитието на българската наука и култура от Съвета на европейската научна и културна общност. Мария Ганева е член на Съюз на българските композитори от 1981 г. Награждавана е с наградите за творчество от Съюза през 1981, 1982, 1983, 1985, 1986 и 1997 г. Била е в ръководството на Кабинета на младия композитор към СБК.[1]

Мария Ганева е канена за член на жури и гост на престижни фестивали в България и в чужбина, между които: Международния фестивал „Златният Орфей“, „Младежки конкурс за забавна песен“ в София, „Рок фестивал“ в Приморско, „Мелодия на годината“ на БНТ, „Пролетен радиоконкурс“ за поп и рок музика на БНР, Международния фестивал „Златен Орфей+“, Евровизия БГ (2011 г., 2012 г., 2013 г.), „Лирата на Орфей“ 2015 г., Международния музикален фестивал ДрезденГермания, Международния музикален фестивал СопотПолша, Международния фестивал за поп песен в ЗагребХърватия, Международния фестивал „Братиславска лира“ – Словакия, Международния музикален фестивал на Мидем в БелградСърбия, Младежки фестивал в НоорусЕстония, Световен К-поп фестивал - България, Международен семинар на композитори Хойнице – Полша и т.н.[1] Името на Мария Ганева присъства в „Световна енциклопедия на попмузиката“ на издателство „Супрафон“ – Чехия, в „Кой, кой е“ – композитори“, енциклопедия на популярната музика „Изборът на Рупи“, „Енциклопедия на българските композитори“ и т.н.[1][3]

Песни на Мария Ганева са издадени на звуконосители в България, Русия, Белгия, Чехия, Канада, Унгария, Германия, Полша, Австрия, Италия, Швейцария, Турция, Малта и др. страни. Техни записи са излъчвани в програмите на БНР, БНТ, частни електронни медии. Мария Ганева е автор на Соната за пиано и камерни пиеси за пиано, на детски песни и др. Автор е на учебни пособия.[3] Едни от най-известните ѝ песни са "Необясними неща" (популярна като "Мой стих"), „Бяла въздишка“, „Песента на щурците“, „Както те обичам“, „Автопортрет“, „В моя ден, в мойта нощ“, „Добре ми е така“, „Ще те повикам“, „Копнеж“, „Вяра и обич“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Мария Ганева е носител на награди от наши и международни конкурси, сред които:[1]

  • Истанбул, 1976 г. – специалната награда за песента „Обич“, изп. Мими Иванова.
  • „Златният Орфей“, 1978 г. – втора награда за песента „Лято в спомен“, изп. Маргарита Хранова.
  • „Златният Орфей“, 1979 г. – трета награда за песента „Юли“, изп. Мими Иванова.
  • "Златният Орфей", 1986 г. - първа награда за песента "Дори и насън" в конкурса за нова българска песен, т. Иван Тенев, изп. Маргарита Хранова
  • „Златният Орфей“, 1986 г. – Голямата награда „Златна статуетка“ за песента „Дори и насън“, т. Иван Тенев, изп. Маргарита Хранова. /През 1986 г. според тогавашния регламент на МФ „Златният Орфей”, допуснатите до финала нови песни се състезават за Първа награда. Получилата Първа награда песен, продължава участието си във фестивала в надпревара за Голямата награда – "Златна статуетка", заедно с всички песни, удостоени с Първи награди от по-значимите Национални конкурси през годината/.
  • „Бургас и морето“, 1985 г. – втора награда и награда на публиката за песента „Не е късно“, изп. Кристина Димитрова и Орлин Горанов.
  • Награди от Съюза на българските композитори: 1981, 1982, 1983, 1985, 1986 и 1997 г.
  • Награда „Златна монета“, присъдена от "Съвета на европейската  научна и културна общност” през 2018 г.

Най-известните песни на Мария Ганева[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Вълчинова-Чендова, Елисавета. Енциклопедия български композитори. София, СБК, 2003. с. 69 – 70.
  2. а б Рупчев, Й., АБВ на попмузиката, София: Музика, 1987, с.34.
  3. а б Изборът на Рупи, Рупчев, Й., Селена, 1998, С., стр.109

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]