Мария Доротея Вюртембергска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мария Доротея фон Вюртемберг, 1840
Мария Доротея фон Вюртемберг, 1846
Мария Доротея фон Вюртемберг, 1818

Мария Доротея Луиза Вилхелмина Каролина Вюртембергска (на немски: Maria Dorothea Prinzessin von Württemberg ( Maria Dorothea Luise Wilhelmine Karoline von Württemberg; * 1 ноември 1797 в Карлсруе (днес Покой), Силезия; † 30 март 1855 в Будапеща, Унгария) е принцеса от Кралство Вюртемберг и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия и палатинка на Унгария.

Тя е дъщеря на принц Лудвиг Фридрих Александер фон Вюртемберг-Тек (1756 – 1817) и втората му съпруга Хенриета фон Насау-Вайлбург (1780–1857), дъщеря на княз Карл Христиан.

Мария Доротея се омъжва на 24 август 1819 г. в Кирххайм за ерцхерцог Йозеф Антон Йохан Австрийски (1776–1847) от династията Хабсбург-Лотаринги, палатин на Унгария. Той е седмият син на император Леополд II. Тя е третата му съпруга и те резидират в двореца на Офен.

През 1819 г. ерцхерцогиня Мария Доротея въвежда коледната елха в Унгария. След смъртта на нейния съпруг през 1847 г. тя и децата ѝ трябва да напунат Унгария и да отидат във Виена.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Доротея и Йозеф Антон Йохан Австрийски имат пет деца:

  • Франциска Мария Елизабет (*/† 1820)
  • Александер (1825–1837)
  • Елизабет (1831–1903)
∞ 1847 ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски-Есте (1821–1849)
∞ 1854 Карл Фердинанд Австрийски (1818–1874)
∞ 1864 Клотилда от Саксония-Кобург и Гота (1846–1927), сестра на българския цар Фердинанд I
∞ 1853 крал Леополд II от Белгия (1835–1909)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hugh Montgomery-Massingberd: Burke's Royal Families of the World. Volume 1: Europe & Latin America. Burke's Peerage Ltd., London 1977, ISBN 0-85011-029-7.
  • Eberhard Oehler: Maria Dorothea. Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 348.
  • K. Eberhard Oehler: Maria Dorothea von Württemberg. Ein Leben für Ungarn. Franz, Metzingen 2003, ISBN 3-7722-3036-9.
  • Károly Vörös: Erzherzog Joseph Anton, Palatin in Ungarn. Der pannonische Raum zwischen Beharrung und Fortschritt. = Panonski prostor med tradicijo in napredkom. Verlag für die Technische Universität, Graz 1983 (Internationales Kulturhistorisches Symposion Mogersdorf 14, 1982, ZDB-ID 577451-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]