Мария Доротея Вюртембергска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Доротея фон Вюртемберг, 1840
Мария Доротея фон Вюртемберг, 1846
Мария Доротея фон Вюртемберг, 1818

Мария Доротея Луиза Вилхелмина Каролина Вюртембергска (на немски: Maria Dorothea Prinzessin von Württemberg ( Maria Dorothea Luise Wilhelmine Karoline von Württemberg; * 1 ноември 1797 в Карлсруе (днес Покой), Силезия; † 30 март 1855 в Будапеща, Унгария) е принцеса от Кралство Вюртемберг и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия и палатинка на Унгария.

Тя е дъщеря на принц Лудвиг Фридрих Александер фон Вюртемберг-Тек (1756 – 1817) и втората му съпруга Хенриета фон Насау-Вайлбург (1780–1857), дъщеря на княз Карл Христиан.

Мария Доротея се омъжва на 24 август 1819 г. в Кирххайм за ерцхерцог Йозеф Антон Йохан Австрийски (1776–1847) от династията Хабсбург-Лотаринги, палатин на Унгария. Той е седмият син на император Леополд II. Тя е третата му съпруга и те резидират в двореца на Офен.

През 1819 г. ерцхерцогиня Мария Доротея въвежда коледната елха в Унгария. След смъртта на нейния съпруг през 1847 г. тя и децата ѝ трябва да напунат Унгария и да отидат във Виена.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Доротея и Йозеф Антон Йохан Австрийски имат пет деца:

  • Франциска Мария Елизабет (*/† 1820)
  • Александер (1825–1837)
  • Елизабет (1831–1903)
∞ 1847 ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски-Есте (1821–1849)
∞ 1854 Карл Фердинанд Австрийски (1818–1874)
∞ 1864 Клотилда от Саксония-Кобург и Гота (1846–1927), сестра на българския цар Фердинанд I
∞ 1853 крал Леополд II от Белгия (1835–1909)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hugh Montgomery-Massingberd: Burke's Royal Families of the World. Volume 1: Europe & Latin America. Burke's Peerage Ltd., London 1977, ISBN 0-85011-029-7.
  • Eberhard Oehler: Maria Dorothea. Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 348.
  • K. Eberhard Oehler: Maria Dorothea von Württemberg. Ein Leben für Ungarn. Franz, Metzingen 2003, ISBN 3-7722-3036-9.
  • Károly Vörös: Erzherzog Joseph Anton, Palatin in Ungarn. Der pannonische Raum zwischen Beharrung und Fortschritt. = Panonski prostor med tradicijo in napredkom. Verlag für die Technische Universität, Graz 1983 (Internationales Kulturhistorisches Symposion Mogersdorf 14, 1982, ZDB-ID 577451-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]