Мария Казакова (учителка)
Тази статия е за учителката. За актрисата вижте Мария Казакова.
| Мария Казакова | |
| българска учителка | |
| Родена |
1852 г.
|
|---|---|
| Починала | 1908 г.
|
Мария П. Казакова е българска учителка.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1852 година. Сестрина дъщеря е на революционера Георги Икономов. Тачейки неговата памет, тя поддържа постоянни контакти с поборниците на революционното движение.[1]
Получава образованието си в Американското девическо училище в Стара Загора. От 1870 до 1874 година преподава в Тулча в местното девическо училище и се омъжва в този град.[1] По-късно, след като овдовява, става учителка в Солунската българска девическа гимназия, където преподава през учебната 1888/1889 и 1889/1890 година.[1][2]
Продължава образованието си в Русия, в периода 1891 – 1892 година следва Висшите женски курсове в Петербург. Учителства в Търновската девическа гимназия (1896 – 1899, 1903 – 1905).[1]
В Търново Мария Казакова е ръководителка на спиритичен кръжок, един от трите в града, в които влизат нейни колеги от гимназията, бивши ученички и други. Интересът ѝ към окултното възниква още при американското ѝ образование и се засилва много в Русия. Става една от първите сподвижнички на Петър Дънов, с когото кореспондира от 1900 година, а през май 1902 година се запознава лично. Името ѝ фигурира в най-ранния запазен протокол (1903) на учреденото от него през 1897 г. във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“, наред с имената на д-р Георги Миркович, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия Желязкова и Милкон Партомян.[3]
Умира в 1908 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Шапкалова, Светла, Назърска, Жоржета. Петър Дънов и Бялото братство – културно наследство и духовни пространства. София, Академично издателство „За буквите – О писменехъ“, 2021. ISBN 978-619-185-519-3. с. 191.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 129, 153.
- ↑ История на Бялото братство в България 1897 – 1913 // beinsaduno.org/.
