Мария Кисельова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Кисельова
руска състезателка по синхронно плуване
На среща с Дмитрий Медведев, 28 април 2011 г.
На среща с Дмитрий Медведев, 28 април 2011 г.

Родена
Националност Флаг на Русия Русия

Уебсайт
Мария Кисельова в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Сидни 2000 дует
Златен медал Сидни 2000 ансамбъл
Златен медал Атина 2004 ансамбъл
Световни първенства
Златен медал Пърт 1998 ансамбъл
Златен медал Барселона 2003 ансамбъл
Европейски първенства
Златен медал Виена 1995 дует
Златен медал Виена 1995 ансамбъл
Златен медал Севиля 1997 дует
Златен медал Севиля 1997 ансамбъл
Златен медал Истанбул 1999 дует
Златен медал Истанбул 1999 ансамбъл
Златен медал Хелзинки 2000 ансамбъл
Златен медал Берлин 2002 ансамбъл
Златен медал Мадрид 2004 ансамбъл

Мария Александровна Кисельова (28 септември 1974 г., Куйбишев, СССР) е руска състезателка по синхронно плуване, трикратен олимпийски шампион, двукратен световен и деветкратен европейски шампион, заслужил майстор на спорта (2000)[1]. Телевизионна водеща.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Започва да се занимава с плуване на 3-годишна възраст, макар че родителите ѝ я записват само в секцията за общо физическо развитие, без да мислят за професионален спорт.[2]

През 1996 г. постъпва във факултета по журналистика в Московския държавен университет „Ломоносов“.[3], който завършва през 2002 г.[4][5]

Спортни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Кисельова е трикратен олимпийски шампион (с Олга Брусникина), трикратен световен шампион, деветкратен европейски шампион, многократен победител в състезанията за Световната и Европейската купа, победител в Игрите на добра воля,[6] многократен шампион на Русия.

В телевизията[редактиране | редактиране на кода]

Започва работа в телевизията през 2001 г.,[7] в спортната редакция на НТВ,[8] по покана на Алексей Бурков.[9] През 2001 – 2002 г. води спортните новини на програмата на НТВ „Днес“.[10] В същия период работи като кореспондент на спортния канал НТВ-Плюс[11] и на НТВ за програмите „Сегодня“ и „Намедни“.[12][13] Напуска НТВ през май 2002 г., защото по това време се завръща стария състав от спортни коментатори.[14]

От 25 септември 2001 г. до 2 юли 2005 г., едновременно със спортната си кариера, тя води телевизионната игра „Слабото звено“ на Първи канал,[15][16] при което получава две награди – за „Най-стилна телевизионна водеща“ и „Дебют на годината“ (2001).[17]

На 23 декември 2002 г. тя провежда новогодишната телевизионна игра Кой иска да бъде милионер? вместо Максим Галкин. На 30 декември същата година провежда първия кръг на играта „ Поле на чудесата ”, а буквите са отваряни от Леонид Якубович[18]

В началото и средата на 2000-те години работи и като спортен коментатор в Дирекцията по спортни програми на Първи канал.[19] Като спортна журналистка Мария Киселева работи като част от екипите на телевизионните канали за Европейското първенство по водни спортове през 2002 г.,[20] Олимпийските игри през 2006 г. (Торино)[21][22] и 2016 г. (Рио де Жанейро).

През есента на 2006 г. участва в телевизионния проект Звезди на леда на Канал 1, заедно с фигуриста Максим Маринин.[23]

От ноември 2008 г. до 2009 г.[24] е водеща на руската лотария „Гослото“ на НТВ,[25] а по-късно – в телевизионния канал „Спорт“.

През есента на 2015 г. Кисельова води телевизионното предаване „Заедно с делфините“ на Първи канал, заедно с Валдис Пелш.[26]

Изиграва ролята на Варя Иволгин в серийния филм, режисиран от Владимир Бортко, „Идиот“, базиран на романа на Ф. М. Достоевски.[27] Многократно участва в реклами.[28]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Мария Кисельова е член на Президиума на Съвета към президента на Руската федерация по физическа култура и спорт, както и член на партията „Единна Русия“.

Участва в програмата „Посланици на Универсиада 2013“ (Лятна универсиада 2013 в Казан). Тя е посланик на Световното първенство по водни спортове през 2015 г.

През 2012 и 2018 г. Кисельова е доверено лице на кандидата за президент Владимир Путин.[29][30]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен орден (19 април 2001 г.) – за голям принос в развитието на физическата култура и спорта, високи спортни постижения на игрите на XXVII Олимпиада от 2000 г. в Сидни[31]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Идиот“ (2003)[32] – Варвара Иволгина
  • „Параграф 78. Филм втори“ (2007, режисьор М. Хлебородов) – роля: член на военния трибунал

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Киселёва Мария Александровна – статия в Голяма олимпийска енциклопедия. М., 2006.
  2. Посашко, Валерия. Мария Киселёва: Материнство меняет жизнь. // 7 (87). Фома, юли 2010. (на руски)
  3. Мария КИСЕЛЁВА: „НЕЛЕГКО БЫТЬ СТЕРВОЙ“. // Спорт-Экспресс, 28 декември 2001.
  4. Ведущая „Слабого звена“ Мария Киселёва: „Меня называют телевизионной стервой и гестаповкой с повадками закоренелой садистки“. // Факты и комментарии, 19 април 2002.
  5. Наш дом на Моховой Архив на оригинала от 2018-02-20 в Wayback Machine.
  6. КИСЕЛЕВА Мария Александровна, член сборной России по синхронному плаванию на Олимпиаде-2000 в Сиднее. // Всё о звёздах.
  7. Новости. Хроника. СЭ: Панкратов и Киселёва занялись журналистикой. Спорт-Экспресс. Новости спорта.
  8. Мария Киселёва: „Я сплю в одной постели с Володей, Сидни и Толстощёким“. // Советский спорт, 29 септември 2001.
  9. Мария Киселева: «Принимая жесткие решения, я не использую лексику из шоу „Слабое звено“. // Бизнес Online, 6 август 2015.
  10. Не слабое звено. Маша Киселёва: Олимпийская чемпионка и телезвезда. // Журналист, 1 юли 2008. Архив на оригинала от 2 юли 2016.
  11. Мария Киселёва: „Галкин меня смешно пародирует, но голос не похож!“. // Аргументы и факты, 7 декември 2004.
  12. ФЕВРАЛЬ. РЕЙТИНГ ТЕЛЕПРЕССЫ. Журналисты, пишущие о телевидении в крупнейших изданиях, определяют персону, программу, событие и антисобытие телевизионного февраля. // Новая газета, 4 март 2002.
  13. Горячая точка недели. О, спорт, ты – спор!. // НТВ, 24 февруари 2002. Архив на оригинала от 28 август 2004.
  14. ТВ-6 откроет не Киселёв, а старик Хоттабыч. // Комсомольская правда, 31 май 2002.
  15. Мария КИСЕЛЁВА: „Не надзиратель я!“. // Известия, 27 септември 2002.
  16. КИСЕЛЕВА С ГОЛОВОЙ УШЛА В ПЛАВАНИЕ. Ведущая „Слабого звена“ между телеигрой и Олимпийскими играми. // Московские новости. 2003.
  17. "Слабое звено": на Марию Киселёву напал психопат. // KM.ru, 1 април 2003.
  18. Что нам дедушка принес?. // Аргументы и факты, 24 декември 2002.
  19. Что у вас в жизни новенького?. // Собеседник, 5 февруари 2008.
  20. Новости. // Собеседник, 31 юли 2002. Архив на оригинала от 17 август 2002.
  21. О дивный новый мир… Телевизионный образ ХХ зимних Олимпийских игр в Турине. // Взгляд, 20 февруари 2006.
  22. Болеем дома и в офисе!. // Известия, 9 февруари 2006.
  23. Шоу „Звёзды на льду“ на Первом канале. // Комсомольская правда, 27 септември 2006.
  24. Победитель „ГОСЛОТО“ работу не бросит. // Вести.ру, 20 март 2009.
  25. Первый тираж лотереи „Гослото“ состоится 10 ноября. // РИА Новости, 7 ноември 2008.
  26. Первый канал запускает новое телевизионное шоу „Вместе с дельфинами“. // ТАСС, 21 септември 2015.
  27. Мария Киселёва: "Мне до сих пор припоминают „Слабое звено“. // Комсомольская правда, 1 октомври 2014.
  28. Мария Киселёва стала лицом бренда Ariete. Телеведущая и спортсменка рекламирует пылесосы. // Sostav.ru, 26 януари 2010.
  29. Киселёва Мария Александровна Архив на оригинала от 2017-10-08 в Wayback Machine. „Доверенные лица“
  30. Список доверенных лиц 2018 года
  31. Указ на Президента на РФ от 19 април 2001 г. N 450
  32. Мария Киселёва: Дебют по Достоевскому. // Советский спорт, 22 май 2003.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Киселёва, Мария Александровна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.