Мария Кристина Австрийска (1574 – 1621)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Кристина Австрийска
ерцхерцогиня на Австрия и княгиня на Трансилвания
MariaChristinaOfAustria1574-1621.jpg
Лични данни
Родена 10 ноември 1574
Грац
Починала 6 април 1621
Хал ин Тирол
Династия Хабсбург
Мария Кристина Австрийска в Общомедия
Мария Кристина Австрийска, ок 1592

Мария Кристина Австрийска (на немски: Maria Christina von Österreich, на руски: Maria Cristina de Habsburg, * 10 ноември 1574 в Грац, † 6 април 1621 в Хал ин Тирол) от фамилията Хабсбург е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба княгиня на Трансилвания.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на ерцхерцога на Австрия Карл Франц II (1540 –1590) и принцеса Мария Ана Баварска (1551–1608), дъщеря на херцог Албрехт V от Бавария и Анна Австрийска, дъщеря на император Фердинанд I. Баща ѝ е третият син на император Фердинанд I. По-голяма сестра е на император Фердинанд II (1578–1637).

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Мария Кристина Австрийска се омъжва на 20 години на 6 август 1595 г. във Вайсенбург за Сигизмунд Батори (1572–1613), княз на Трансилвания (Зибенбюрген). Годежът става на 7 февруари 1595 г. в Грац чрез Иштван Бочкаи, брачният договор е връчен след един месец и годеницата напуска Грац на 15 юни, придружена от майка си и княжеския епископ Георг фон Лавант, водени от 6 000 конника на тевтонския майстор. В Кашау Мария Кристина получава висока температура.

Бракът е смятан за голяма политическа печалба, понеже Сигизмунд, дотогава васал на Османската империя, се свързва тясно със Свещената Римска империя. Император Рудолф II номинира Сигизмунд за имперски княз. Той обещава собствеността си на Австрия, ако умре бездетен. Договърът е одобрен на 16 януари 1595 г. от унгарското народно събрание в Пресбург.

Нещастният неконсумиран брак е анулиран през 1599 г. от папа Климент VIII. През 1607 г. Мария Кристина заедно със сестра си Елеонора влиза в благородническия женски манастир (Haller Damenstift) в Хал ин Тирол и през 1612 г. става там игуменка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Johannes Voigt: Geschichte des Deutschen Ritterordens in seinen zwölf Balleien in Deutschland, Band 2, G. Reimer, 1859, S. 281.
  • Leopold Hassler: Geschichte des österreichischen Kaiserstaates, I. Klang, 1842, S. 253.
  • Johann Sporschil: Die Geschichte der Deutschen von den ältesten Zeiten bis auf unsere Tage, Band 3, G. J. Manz, 1859, S. 209.
  • Georg Heilingsetzer: Maria Christierna. Brigitte Hamann: Die Habsburger. Ein biographisches Lexikon. 2. korrigierte Auflage. Ueberreuter, Wien 1988, ISBN 3-492-03163-3, S. 312.
  • Karl Reißenberger: Prinzessin Christierna von Innerösterreich (1574–1621). In: Mittheilungen des Historischen Vereins für Steiermark 30, 1882, S. 27ff.
  • Akademie der Wissenschaften in Wien. Historische Commission: Archiv für österreichische Geschichte, Band 15, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften., 1856, S. 113 f.
  • Graf Joseph Kemény: Deutsche Fundgruben der Geschichte Siebenbürgens, Band 1, J. Tilsch und Sohn, 1839, S. 153.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]