Мария Примаченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Примаченко
украинска художничка
Coin of Ukraine Prymachenko r.jpg
Родена
Починала
18 август 1997 г. (88 г.)

Националност  Украйна
Жанр наивизъм

Уебсайт www.prymachenko.in.ua
Мария Примаченко в Общомедия

Мария Оксентиивна Примаченко (на украински: Марія Оксентіївна Примаченко) е украинска художничка, автор на наивистично фолклорно изкуство. През 1966 година Примаченко е наградена с украинската народна награда „Тарас Шевченко“. По повод 100-годишнината от рождението ѝ, ЮНЕСКО обявява 2009 година за година за отдаване на почит на Примаченко. Булевард в Киев и малка планета са кръстени на нейно име.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 януари 1909 година в селско семейство и целия си живот прекарва в родното си село Болотня в Иванкивски район, Киевска област, разположено само на 30 километра от Чернобил. Посещава училище четири години преди да се разболее от полиомиелит и да остане с физическо увреждане, което оставят отпечатък върху целия ѝ живот и изкуство. В детските ѝ години, майката на Мария я учи на бродерия и в края на 1920-те и началото на 1930-те години става член на Иванкивската бродерийна кооперация. Талантът ѝ е открит от художничката Тетяна Флору, която през 1935 година кани Примаченко да работи в експерименталната работилница към Киевския музей на украинското изкуство.

В Киев Примаченко претърпява две операции, които ѝ позволяват да стои изправена без опора. Там тя среща и партньора си Васил Маринчук, с когото имат син Федир, роден през 1941 година. Двамата не успяват да сключат брак, тъй като Маринчук е изпратен на фронта, където загива. Във войната загива и братът на Мария, убит от нацистите.

Синът ѝ Федир също става фолклорен художник и майстор на наивното изкуство, двамата ѝ внуци Петро и Иван също стават художници.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дивият чаплун. 1977, на украинска пощенска марка
Граховият звяр, 1971, на украинска пощенска марка

През 1936 година творби на Примаченко са изложени на Първата републиканска изложба за фолклорно изкуство, която обикаля Москва, Ленинград и Варшава. За участието си в изложбата Примаченко получава диплома първа степен. На следващата година творбите ѝ са изложени в Париж, където тя добива известност.

Произведенията на Примаченко са вдъхновени от украинското, и по-специално полесийските народни традиции. Включват препратки към природния и приказния свят.[1][2] През 1930-те години тя прави преход от приложното изкуство – бродирането, към изобразителното изкуство, развива своя смел и експресивен рисунък и започва да комбинира традиционните украински декоративни мотиви по нови начини.

В периода от 1960-те до 1980-те години стилът ѝ продължава да се развива, заменяйки акварелните рисунки с гваш и избирайки по-ярки цветни палитри и ярки фонове на творбите. През 1970-те години започва за поставя на гърба на платната си и кратки фрази и поговорки, свързани с темите на картините ѝ.

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 година Примаченко е удостоена с украинската народна награда „Тарас Шевченко“.

През 1998 година малката планета (142624) е наречена в чест на Мария Примаченко от астронома Клим Чурюмов.[3]

По повод 100-годишнината от рождението ѝ, ЮНЕСКО обявява 2009 година за година за отдаване на почит на Примаченко. През същата година киевският булевард „Лихачов“ е прекръстен в нейна чест.[4]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Творбите на Примаченко са излагани из целия бивш Съветски съюз, Украйна и други държави като България, Канада, Полша, Франция. Албуми с репродукции на нейни творби са публикувани на много места в света и са отпечатвани на пощенски марки и монети в Украйна.[5]

Над 650 произведения на Примаченко се пазят в колекцията на Музея на народното фолклорно декоративно изкуство в Киев.[6]

Загуба на творбите[редактиране | редактиране на кода]

През 2022 година по време на руската инвазия в Украйна, Иванкивският музей за история и краезнание изгаря до основи, с което 25 творби на Примаченко, които са част от музейната колекция, биват безвъзвратно унищожени.

При все това, според публикация в социалната мрежа на журналиста Таня Гончарова, местните хора са успели да спасят от огъня някои от творбите на Мария Примаченко, съхранявани в музея.[7] По думите на правнучката на Мария Примаченко, Анастасия, в интервю пред вестник The Times, десет творби на художничката са спасени от местен жител, който влиза в музея, докато той гори.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prymachenko Maria. // Посетен на 1 March 2022.
  2. Kolisnyk, O. V., and M. O. Kovalenko. „Naive art: features of creative perception.“ Art and Design (2021).
  3. Schmadel, Lutz D.. Dictionary of Minor Planet Names. Springer Science & Business Media, 10 June 2012. ISBN 978-3-642-29718-2.
  4. Prymachenko Maria. // Посетен на 1 March 2022.
  5. Kosinski, Tomasz. Coins of UKRAINE 1901 – 2014: Coins of Europe Catalog 1901 – 2014. Tomasz Kosinski, 18 August 2014.
  6. Russian Forces Destroyed the Wild and Beautiful Art of Maria Prymachenko. // Посетен на 2022-03-02.
  7. Картини Приймаченко врятовано. Селяни винесли їх з палаючого музею. Еспресо.Захід. // Посетен на 2022-03-02.
  8. Schofield, Blanca. Russia-Ukraine war: How Maria Prymachenko’s art was saved from Putin’s troops. // Посетен на 2022-03-05.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Prymachenko“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​