Мария Станчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Станчева
български палеонтолог
Maria Assenova Stancheva (2 March 1983).jpg
Мария Станчева с колеги в Музея по палеонтология на Софийския университет на 2 март 1983 г.

Родена
Починала
15 март 2019 г. (93 г.)
Научна дейност
ОбластМикропалеонтология
Работила вБългарска академия на науките; Софийски университет
Титлапрофесор

Мария Асенова Станчева е българска микропалеонтоложка.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Станчева е родена на 7 август 1925 г. в град Сливен в семейството на учители. През 1944 г. завършва средното си образование в Сливенската девическа гимназия.[2] Същата година е приета за студентка в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ по специалността „естествена история“. През 1948 се дипломира успешно, но поради заболяване прекъсва за дълго по-нататъшното си развитие. През 1952 г. е приета за аспирантка към катедрата по палеонтология в тогавашния Биолого-геолого-географски факултет на Софийския университет, като нa 12 март 1957 г. успешно защитава дисертация на тема: „Проучвания върху P. P. Lenticulina и Robulus от кредата и терциера в Североизточна България“.[4]

През 1976 г. преминава на работа от Геологическия институт на БАН, където е старши научен сътрудник, като доцент в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преподава курса по микропалеонтология. През 1983 г. е избрана за професор по микропалеонтолагия.[2] През 1981 г. издава учебник по „Микропалеонтология“.[5]

Научните ѝ интереси първоначално са насочени към изследване на фораминиферите. Публикува данни за находки на калпионели в България.[2] През 1990 г. публикува своя капитален труд върху миоценските остракоди в Северна България: „Upper Miocen Ostracods from Northern Bulgaria“.[6]

През 70-те години на 20-ти век Мария Станчева работи и в геоложката група на БАН в помощ на Кубинската академия на науките във връзка с изготвянето на геоложка карта на Куба.[7]

Мария Станчева почива на 15 март 2019 г. в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 109. Посетен на 22 октомври 2021.
  2. а б в г Николов, Тодор ; Джуранов, Сава. Юбилеи Проф. д-р Мария Станчева на 90 години // Списание на Българското геологическо дружество 76 (2 – 3). 2015. с. 133 – 135.
  3. International Paleontological Association. Directory of Paleontologists of the World. 5th. 1989. с. 246, 331, 353.
  4. Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 56.
  5. Станчева, Мария. Микропалеонтология. София, Софийски университет „Климент Охридски“, 1981.
  6. Stancheva, Maria. Upper Miocene Ostracods from Northern Bulgaria. Sofia, Publishing House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1990.
  7. Pérez Aragon, Ramón Omar. Geological Cartography // Geology of Cuba. Springer, 2021. с. 14.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]