Мария Терезия Австрийска (1767 – 1827)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерцхерцогиня Мария Терезия, по-късна кралица на Саксония

Мария Терезия Австрийска (на немски: Maria Theresia Josepha Charlotte Johanna von Österreich, * 14 януари 1767 във Флоренция, † 7 ноември 1827 в Лайпциг) е ерцхерцогиня на Австрия, принцеса от Великото херцогство Тоскана и чрез женитба през 1827 г. кралица на Саксония.

Тя е най-възрастната дъщеря на великия херцог на Тоскана и по-късния император Леополд II (1747–1792) и съпругата му инфанта Мария-Лудовика Бурбон-Испанска (1745–1792), дъщеря на испанския крал Карлос III и на принцеса Мария Амалия Саксонска.

Мария Терезия се омъжва per procura на 8 септември 1787 г. във Флоренция и на 18 октомври 1787 г. в Дрезден за принц Антон Саксонски (1755–1836), по-късно от 1827 г. крал на Саксония. Те живеят в двора на брата на Антон Фридрих Август I в Дрезден.

Кралица Мария Терезия умира след кратко заболяване на 7 ноември 1827 г. на 60 години в Лайпциг по време на пътуване, половин година след като нейният съпруг става крал на Саксония. Тя е погребана в гробницата в католическата църква на Дрезден.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Двамата имат четири деца, които умират малко след раждането:

  • Мария Луиза (* 14 март 1795, † 25 април 1796)
  • Фридрих Август (*/† 5 април 1796)
  • Мария Йохана (* 5 април 1798, † 30 октомври 1799)
  • Мария Терезия (*/† 15 октомври 1799)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maria Theresia (Königin von Sachsen). Nr. 253. : Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 82 (Digitalisat).
  • Franz Otto Stichart: Das Königreich Sachsen und seine Fürsten, C. L. Hirschfeld, 1854, S. 291 f.
  • Austria: österreichischer Universal-Kalender, Klang, 1852, S. 76 Digitalisat
  • Richard Reifenscheid: Die Habsburger in Lebensbildern: von Rudolf I. bis Karl I., Styria, 1982, S. 266
  • Elisabeth Heidecker: Mozarts'don Giovanni' und seine romantische Interpretation am Beispiel Hoffmann und Kierkegaard, GRIN Verlag, 2009, S. 13

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]