Мария Чичикова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Чичикова
българска археоложка
Родена
Починала

Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област археология, тракийска археология
Награди орден „Св. св. Кирил и Методий“,
„Орден за заслуги към полската култура“,
награда „Александър Фол“
Членува в Германски археологически институт
Семейство
Съпруг Димитър П. Димитров

Мария Константинова Чичикова е българска археоложка, която дълги години от живота си посвещава на тракийската археология. Тя е автор или съавтор на над 100 студии и статии, 5 монографии върху проблемите на архитектурата и градоустройството на Севтополис, гробната архитектура и погребалните обичаи в Тракия, тракийската материална култура в българските земи. Голяма част от тези изследвания са публикувани в чуждестранни научни издания. Участвала е в множество научни форуми и конгреси по класическа археология. Тя е и член–кореспондент на Германския археологически институт.[1]

Мария Чичикова участва в организирането на няколко международни изложби, които представят тракийското изкуство и култура – през 1960 г. в Париж (Франция), през 1964 г. в Есен (Германия) и във Венеция (Италия) през 1988 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Чичикова е родена на 14 януари 1925 г. в град София. През 1947 г. завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „История“, профил „Археология“. В края на същата тази 1947 г. постъпва на работа в Археологическия институт на БАН като асистент и младши научен сътрудник. Още през 1948 г. тя има редкия шанс да бъде участник и ръководител на най-мащабните археологически проучвания в България – на древния тракийския град Севтополис. Руините на столицата на Одриското царство са открити през 1948 г. по време на строителството на язовир Георги Димитров (по-късно преименуван Копринка). До 1954 г. Мария Чичикова продължава проучването на Севтополис под ръководството на акад. Димитър П. Димитров. Тези проучвания белязват цялата научна дейност на Мария Чичикова и тя се посвещава на изследване на тракийската култура от предримската и римската епоха.[1][2][3]

От 1960 г. тя участва в българо–полските разкопки на римския лагер и ранновизантийски град Нове край град Свищов, като заместник–ръководител до 1975 г., а след смъртта на акад. Димитър П. Димитров, е ръководител на българската експедиция до 1986 г. От 1969 г. до 1975 г. тя прави и първите системни теренни проучвания на селище от ранната желязна епоха в България – това при село Пшеничево. Въз основа на материалите от това проучване, тя прави и нова хронология на ранножелязната епоха в България и по този начин поставя епохата в контекста на средиземноморските и европейските култури.[1]

В периода 1971 – 1979 г. тя проучва некропола Деветте могили, в Казанлъшко. От 1982 г. до 1989 г., тя започва проучването на укрепения градски център в Сборяново. Това са и едни от най–комлексните проучвания осъществени на археологически паметник в България, съчетаващ древни селища, светилища и некрополи от различни епохи.[1]

Цялата научна дейност на Мария Чичикова е свързана с Археологическия институт на БАН (днес НАИМ–БАН). През 1971 г. е избрана за старши научен сътрудник II степен в Секцията за антична археология, а през 1982 г. става и първият научен ръководител на новосъздадената Секция за тракийска археология. Тя е и ръководител на първите докторанти в областта на тракийската археология.[1]

През годините Мария Чичикова е университески преподавател по тракийска археология в Софийския университет „Климент Охридски“, във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и в Нов български университет. От 1993 до 1994 г. е ръководител на програмата „Приложно културознание в туризма“ в Нов български университет, а в периода 1998 – 1999 г. е ръководител на бакалавърска програма „Културен туризъм“ в същия университет.[1]

Почива след кратко боледуване на 11 декември 2021 година.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Частична библиография на Мария Чичикова:

  • Поселищното развитие в Тракия през I хил. пр. н. е. (по археологически данни). – Първи конгрес на Българското историческо дружество. София, 1972.
  • Проучвания върху тракийската култура през старата желязна епоха. – Археология, 1974, кн. 4.
  • Антична керамика. – Севтополис, т. I. София, 1984.
  • Керамиката от старата желязна епоха в Тракия. – Археология, 1968, кн. 4.
  • Тракийският град. – ГСУ, ИФ, т. 77, кн. 2, София, 1985.
  • Нови наблюдения върху градоустройството и архитектурата на Севтополис. – Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край. Казанлък, 1991.
  • Свещарската гробница – архитектура и декорация. – Terra Antiqua Balcanica (=TAB), III, София, 1988.
  • Декоративната система на гробната живопис в Тракия (V-III в. пр. н.е.). – Годишник на Нов Български университет, Департамент за Средиземноморски и Източни изследвания, том 2. София, 2004, с. 211 – 221.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Мария Чичикова е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен, „Орден за заслуги към полската култура“, лауреат е на наградата „Александър Фол“ за принос в изследването на тракийската култура и нейното популяризиране за 2007 г., както и на множество други ордени и награди. Тя е почетен гражданин на Казанлък и Свищов[1] (от 23 август 1984 г.).[2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з „Юбилей на доц. д-р Мария Чичикова“. // naim.bg, 15 януари 2020. Посетен на 5 септември 2020.
  2. а б „94–годишна е сред първите изследователи на Нове“. // actualnosvishtov.com, 22 август 2019. Посетен на 5 септември 2020.
  3. а б „Ст.н.с. Мария Чичикова – Община Свищов“. // svishtov.bg. Посетен на 5 септември 2020. Архив на оригинала от 2019-09-07 в Wayback Machine.
  4. Голям български учен ни напусна
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България