Мари-Аделаид Бурбон-Френска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мари-Аделаид)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мари-Аделаид
Adélaïde de France
френска благородничка

Родена
Починала
Погребана Сен Дени, Сен Дени, Франция

Религия Католическа църква
Семейство
Род Бурбони
Баща Луи XV[1]
Майка Мария Лешчинска[1]
Братя/сестри Луиза-Елизабет Бурбон-Френска[1]
Софи Френска[1]
Виктоар Френска[1]
Ан-Анриет Бурбон-Френска
Луиза Френска
Луи, дофин на Франция (1729-1765)
Подпис Signature of Marie Adélaïde of France in 1753 at the wedding of the Prince of Condé and Charlotte de Rohan.jpg
Мари-Аделаид в Общомедия

Мари-Аделаид (на фр. Marie Adélaïde de France) е дъщеря на Луи XV и Мария Лежинска. Прекарва детството си във Версайския дворец със сестра си Ан Анриет докато останалите им сестри са изпратени като пансионерки в абатството Фонтвро. Баща ѝ, който много я обичал, я наричал на шега „Мадам Парцал“ поради това, че тя с удоволствие вършела всякаква домашна работа. Надарена с енергичен и жив характер, тя се налага като лидер сред сестрите си. Опитите ѝ обаче да се противопостави на връзката на баща си с Мадам дьо Помпадур претърпяват неуспех.

Смъртта на Ан Анриет през 1752 г., последвана от тази на дофина Луи през 1765 г. били тежък удар за нея и подобно на сестрите си тя намира утеха в музиката.

След събитията от 6 октомври 1789 г., когато избухва Френската революция, Мари-Аделаид и сестра ѝ Виктоар трябвало да напуснат Версай – двете принцеси се настаняват първоначално в замъка Белвю. Няколко години по-късно приетите закони против Църквата ги подтикват да напуснат окончателно Франция и на 20 февруари 1791 г. те заминават за Италия. Тъй като отпътуването им предизвикало доста вълнения, те били задържани за няколко дни в Арне-льо-Дюк, но все пак успяват да пристигнат в Рим на 16 април 1791 г. Вземането на властта от Наполеон Бонапарт обаче ги принуждава да избягат още по-далеч – отначало в Неапол (1796), след това на Корфу (1799) и накрая в Триест, където Мари-Аделаид умира през 1800 г., по-малко от година след сестра си Виктоар.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Романът на Фредерик Льонорман „Принцесите скитници“ (1998) е базиран на историята на двете сестри по време на изгнанието им в Италия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д data.bnf.fr, Посетен на 16 май 2019 г., BnF ID: 12449465t.