Мари-Аделаид Бурбон-Френска
| Мари-Аделаид Adélaïde de France | |
| френска благородничка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 27 февруари 1800 г.
|
| Погребана | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Семейство | |
| Род | Бурбони |
| Баща | Луи XV[1] |
| Майка | Мария Лешчинска[1] |
| Братя/сестри | Луиза-Елизабет Бурбон-Френска[1] Софи Френска[1] Виктоар Френска[1] Ан-Анриет Бурбон-Френска Луиза Френска Луи, дофин на Франция (1729-1765) |
| Подпис | |
| Мари-Аделаид в Общомедия | |
Мари-Аделаид Бурбон-Френска (на фр. Marie Adélaïde de France) е дъщеря на Луи XV и Мария Лежинска. Прекарва детството си във Версайския дворец със сестра си Ан Анриет докато останалите им сестри са изпратени като пансионерки в абатството Фонтвро. Баща ѝ, който много я обичал, я наричал на шега „Мадам Парцал“ поради това, че тя с удоволствие вършела всякаква домашна работа. Надарена с енергичен и жив характер, тя се налага като лидер сред сестрите си. Опитите ѝ обаче да се противопостави на връзката на баща си с Мадам дьо Помпадур претърпяват неуспех.
Смъртта на Ан Анриет през 1752 г., последвана от тази на дофина Луи през 1765 г. били тежък удар за нея и подобно на сестрите си тя намира утеха в музиката.
След събитията от 6 октомври 1789 г., когато избухва Френската революция, Мари-Аделаид и сестра ѝ Виктоар трябвало да напуснат Версай – двете принцеси се настаняват първоначално в замъка Белвю. Няколко години по-късно приетите закони против Църквата ги подтикват да напуснат окончателно Франция и на 20 февруари 1791 г. те заминават за Италия. Тъй като отпътуването им предизвикало доста вълнения, те били задържани за няколко дни в Арне-льо-Дюк, но все пак успяват да пристигнат в Рим на 16 април 1791 г.
Вземането на властта от Наполеон Бонапарт обаче ги принуждава да избягат още по-далеч – отначало в Неапол (1796), след това на Корфу (1799) и накрая в Триест, където Мари-Аделаид умира през 1800 г., по-малко от година след сестра си Виктоар.
- Портрет на Мари-Аделаид от Жан-Марк Натие
- Мари-Аделаид
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Романът на Фредерик Льонорман „Принцесите скитници“ (1998) е базиран на историята на двете сестри по време на изгнанието им в Италия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|