Мари Дорен-Абер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мари Дорен-Абер
Marie Dorin Habert
20130226 Biathlon Oslo 154 M Dorin Habert (FRA).jpg
френска биатлонистка
Информация
Родена
19 юни 1986 г. (33 г.)
Ръст / Тегло 168 cm/ 55 kg
Образование биология
Титли
Олимпийски шампион 1
Световен шампион 5
Световна купа 0
Световна купа, индивидуално 0
Световна купа, спринт 0
Световна купа, преследване 0
Световна купа, масов старт 0
Кариера (Световна купа)
Победи 7 (биатлон),
Подиуми 28 (биатлон),
Мари Дорен-Абер в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал 2010 Ванкувър 4 × 6 км щафета
Бронзов медал 2010 Ванкувър 4 × 6 км щафета
Златен медал 2018 Пьонгчанг Смесена щафета
Бронзов медал 2018 Пьонгчанг 4х6 км щафета
Световни първенства
Златен медал 2015 Контиолахти 7.5 км спринт
Златен медал 2015 Контиолахти 10 км преследване
Златен медал 2016 Осло 15 км индивидуално
Златен медал 2016 Осло 12.5 км масов старт
Златен медал 2016 Осло Смесена щафета
Сребърен медал 2011 Ханти-Мансийск 4 × 6 км щафета
Сребърен медал 2012 Руполдинг 4 × 6 км щафета
Сребърен медал 2013 Нове Место Смесена щафета
Сребърен медал 2015 Контиолахти Смесена щафета
Сребърен медал 2015 Контиолахти 4 × 6 км щафета
Сребърен медал 2016 Осло 7.5 км спринт
Сребърен медал 2016 Осло 4 × 6 км щафета
Бронзов медал 2009 Пьонгчанг 4 × 6 км щафета
Бронзов медал 2011 Ханти-Мансийск Смесена щафета
Бронзов медал 2016 Осло 10 km pursuit

Мари Дорен-Абер (на френски: Marie Dorin-Habert, родена на 19 юни 1986 г. в Лион[1]) е френска биатлонистка.

Тя е олимпийска вицешампионка в щафетата през 2010 г. и 5-кратна световна шампионка благодарение на титлите ѝ в спринта и преследването през 2015 г., смесената щафета, индивидуалното и масовия старт през 2016 г.[2]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2011 г. се омъжва за Луи Абер, също член на френския отбор по биатлон[3]. Стават родители на дъщеря си Адел в края на 2014 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като първоначално практикува ски-бягане, Мари се преориентира към биатлон през 2000 г. Тя прави дебюта си на Европейска купа по биатлон през 2003 г. по време на спринт в Риднаун-Вал Ридана.

На 28 март 2009 г., седмица след първото ѝ влизане в топ 10, французойката се качва и на първия си подиум на Световната купа в преследването в Ханти-Мансийск, оставайки зад германката Магдалена Нойнер и италианката Микаела Понца.

Олимпиадата във Ванкувър[редактиране | редактиране на кода]

На 13 февруари 2010 г., тя печели бронзов медал в спринта на Зимните олимпийски игри във Ванкувър, изненадвайки с представянето си и със стрелба 10 от 10. После на щафетата, заедно със Сандрин Баи, Силви Бекар и Мари Лор Брюне, успява да вземе сребърен медал, оставайки зад себе си отбора на Германия.[4]

Трудното време на утвърждаване[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2010 – 2011 г., нейните първи резултати не потвърждават очакванията след постигнатото на олимпиадата. Тя често остава зад сънародничката си Мари Лор Брюне. Но в стартовете във Форт Кент и Преск Айл през февруари, постигайки и много добра стрелба, тя успява да се качи на подиума и завършва втора в преследването в [Преск Айл] на 6 февруари 2011.[5], а после, пак в преследването, но във Форт Кент, остава 3-та.

През март 2011 г. тя започва с 3-то място световното първенство в Ханти-Манскийск в смесената щафета, в отбор с Мари Лор Брюне, Мартен Фуркад и Алекси Бьоф. На индивидуалните стартове, тя завършва 8-ма в спринта, а в последвалото преследване остава 15-та. После на индивидуалното завършва 6-та. По време на масовия старт, тя е в лидерски позиции до последната стрелба, където обаче допуска грешка и остава без шансове да се бори за медал и завършва 8-ма. На финалния ден, на дамската щафета, тя поема 3-та, но впоследствие се изкачва едно място нагоре и спечелва среброто. Със 726 точки, тя за пръв път в кариерата си завършва в топ 10 (7-ма) на класирането за Големия Кристален глобус. Тя бива също и 10-та в класирането за Малките Глобуси в дисциплините спринт индивидуално. В класирането за преследване тя остава 7-ма.

След серия без нито едно класиране на подиум през сезон 2011-2012 г., края на ѝ идва още в началото на сезон 2012-2013 г. На 15 декември 2012 г. тя завършва трета на преследването в Поклюка след пето място в спринта.

Тя остава разочарована от представянето си на световното първенство през 2013 г. в Нове Место, където остава 18-та в спринта, 16-та в преследването, 9-та на индивидуалното и масовия старт. В щафетата френския отбор завършва 6-ти. Без медал досега от първенството, тя успява да вземе среброто на смесената щафета в отбор с Мари Лор Брюне, Алекси Бьоф и Мартен Фуркад.

На 2 март 2013 г., тя се качва на втория си подиум този сезон на преследването в Осло, оставайки зад недостижимата Тора Бергер. След 4-то място на спринта в Сочи, тя завършва сезона с 18-то място в спринта и 4-то в преследването в Ханти-Мансийск. На масовия старт, с най-бързо ски-бягане, тя остава втора зад Габриела Коукалова. С тези си резултати, успява да се изкачи до 4-то място в крайното класиране за Световната купа, оставайки на 17 точки зад Андреа Хенкел. В класирането за Малката световна купа в дисциплината преследване тя влиза на подиума с 3-то място, зад Тора Бергер и Андреа Хенкел, за спринта и масовия старт тя остава 4-та, а за индивидуалното тя завършва 11-та.

По време на първата спирка от Световната купа в сезон 2013-2014 г., в Йостерсунд, Мари Дорен си контузва глезена извън състезание[6] Затова тя пропуска френската спирка от световната купа в Анси ле-Гранд. Тя даже не е сигурна дали ще е здрава и във форма да участва на олимпиадата. Впоследствие тя е готова да се завърне още в Антхолц-Антерселва, като бива записана за щафетата, която обаче не се провежда поради лоши климатични условия.

В първата от дисциплините на олимпиадата в Сочи, спринта, тя завършва 20-та, въпреки чистата и стрелба. На преследването тя завършва 14-та. Участва и на индивидуалното, където завършва 39-та. Не се класира за масовия старт.

На масовия старт в Осло, където завършва 3-та, тя обявява, че е бременна.

Мари Дорен отсъства до месец януари. На 14 декември, едва седмици след раждането на дъщеря си, тя обявява, че ще се завърне на пистата още в Оберхоф. На 7 март, 2 месеца след завръщането ѝ, печели спринта на Световното първенство в Контиолахти с 9 от 10 свалени мишени. На следващия ден печели и преследването, оставяйки зад себе си Лаура Далмайер и Вероника Новаковска, въпреки 3-те си грешки в стрелбата. Тя завършва първенството с 2 сребърни медала в смесената и дамската щафета.

Сезон 2015 – 2016[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2015-16 тя потвърждава добрата форма, която неочаквано показа в Контиолахти. Още в Йостерсунд, тя започва с 2-ро, 6-то, 4-то място съответно в индивидуалното, спринта и преследването.

След посредствено представяне в Хохфилцен, със само едно влизане в десетката, тя печели спринта в Поклюка, остава втора в преследването въпреки чистата си стрелба. В дългия 8-дневен престой в Руполдинг, където биват проведени състезания два пъти заради лоши климатични условия в Оберхоф, прави прилично, но не достатъчно добро представяне – влиза на подиума единствено на първия масов старт; в останалите стартове се класира между 5-то и 12-то място.

В Антхолц след 6-то място в спринта, в преследването се срива с 4 грешки в стрелбата до 26-то място.

В Кенмор стрелковата криза от Антхолц се пренася – на спринта допуска 4 грешки и остава в края на 30-цата. Едва на масовия старт тя завършва втора след Вирер, въпреки стрелбата ѝ 19/20. Представянето ѝ в масовия Канада се пренася и в другата американска спирка от Световната купа, в Преск Айл – 4-то и 3-то място съответно в спринта и преследването.

След това идва пика на формата ѝ на Световното първенство в Осло Холменколен. Там тя взима злато в смесената щафета в отбор с Мартен Фуркад, Кентан Филон Майе и Анаис Бескон; после продължава с бронз и сребро съответно в спринта и преследването; на индивидуалното французойките окупират първото място – Мари Дорен печели със 16 секунди пред Анаис Бескон. На дамската щафета в тя поема от сънародничката си Анаис Шевалие на 28 секунди зад Норвегия и на 3 зад Германия. Тя прави много силен пост, но това стига единствено за сребро – остава на 5 секунди зад Норвегия. А на финалното състезание – масовия старт, тя печели петия си златен медал от световни първенства с чиста стрелба и разлика от едва 7 секунди пред втората Далмайер.

Сезон 2016 – 2017[редактиране | редактиране на кода]

Тя стартира сезон 2016-17 г. с победа в индивидуалната смесена щафета в отбор с Мартен Фуркад. В първото индивидуално състезание – 15 км индивидуален старт, тя завършва на разочароващото 19-то място. Обаче на спринта тя вдига нивото и го печели с чиста стрелба и прилично бягане. В последвалото преследване тя допуска цели 6 грешки и остава едва 7-ма. На дамската щафета тя поема от Селиа Емоние наравно с Германия, но въпреки аванса си след първа стрелба и чиста без допълнителни патрони втора, тя бива застигната и изпреварена на финална обиколка. Лаура я оставя на цели 10 секунди зад себе си. Франция е в състав Анаис Шевалие, Жустин Бреза, Селиа Емоние и Мари Дорен.

В спринта в Поклюка тя стреля 9/10, но поради бавно ски-бягане тя остава 17-та. Но в преследването с 19/20 тя успява да се изкачи до 4-то място.

Неубедителното ски-бягане се пренася и в Нове Место – 11-та в спринта и 7-ма на масовия старт със съответно 1 грешка и 2 грешки. На преследването обаче старото ски-бягане се показва завършва 5-та въпреки трите си грешки.

На старта в Оберхоф тя успява да направи успешни спринт и преследване – съответно 3-то и 1-во място. На масовия старт беговата форма се пренася, но Мари Дорен допуска цели 7 грешки в трудните климатични условия и завършва 14-та. И така за пръв път през сезона тя влиза 2 пъти на подиум в една спирка от Световната купа.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

2 медала (1 сребърен, 1 бронзов)

Event Индивидуално Спринт Преследване Масов Старт Щафета Смесена щафета
Flag of Canada.svg 2010 Ванкувър 51-во Бронз 17-то 16-то Сребро н/д
Flag of Russia.svg 2014 Сочи 39-то 20-то 14-то DNF 6-та
Flag of South Korea.svg 2018 Пьонгчанг - 4-то 27-мо 9-то Бронз Злато
* Смесената щафета бе добавена на Олимпийските игри в Сочи.

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

15 медала (5 златни, 7 сребърни, 3 bronze)

Event Спринт Преследване Индивидуално Масов старт Щафета Смесена щафета
Flag of South Korea.svg 2009 Пьонгчанг 33-то 42-ро 18-то Бронз
Flag of Russia.svg 2011 Ханти-Мансийск 6-то 8-мо 15-то 8-мо Сребро Бронз
Flag of Germany.svg 2012 Руполдинг 4-то 9-то 9-то 6-то Сребро 11-то
Flag of the Czech Republic.svg 2013 Нове Место 9-то 18-то 16-то 9-то 6-то Сребро
Flag of Finland.svg 2015 Контиолахти Злато Злато 8-мо Сребро Сребро
Flag of Norway.svg 2016 Осло Сребро Бронз Злато Злато Сребро Злато

Индивидуални победи[редактиране | редактиране на кода]

7 победи (3 Сп, 2 Пр, 1 Ин, 1 МС)

Сезон Дата Място Дисциплина Ниво
2014/15
2 победи
(1 Сп, 1 Пр)
7 Март 2015 Flag of Finland.svg Контиолахти 7.5 км Спринт Световно първенство
8 Март 2015 Flag of Finland.svg Контиолахти 10 км Преследване Световно първенство
2015/16
3 победи
(1 Сн, 1 Ин, 1 МС)
18 Декември 2015 Flag of Slovenia.svg Поклюка 7.5 км Спринт Световна купа
9 Март 2016 Flag of Norway.svg Осло 15 км Индивидуално Световно първенство
13 Март 2016 Flag of Norway.svg Осло 12.5 км Масов старт Световно първенство
2016/17
2 победи
(1 Sp, 1 Pu)
3 Декември 2016 Flag of Switzerland.svg Йостерсунд 7.5 км Спринт Световна купа
7 Януари 2017 Flag of Germany.svg Оберхоф 10 км Спринт Световна купа

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marie Dorin Habert“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.