Мари Луизе Кашниц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мари Луизе Кашниц
Marie Luise Kaschnitz
Родена 31 януари 1901 г.
Починала 10 октомври 1974 г. (73 г.)
Професия писател, поет, белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Уебсайт Страница в IMDb
Мари Луизе Кашниц в Общомедия
Гробът на писателката

Мари Луизе Кашниц (на немски: Marie Luise Kaschnitz) или баронеса Мари Луизе фон Холцинг-Берщет, както гласи рожденото ѝ име, е германска поетеса, белетристка и есеистка.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Карлсруе в дома на генерал от стар елзаски благороднически род. Израства в Потсдам и Берлин. Във Ваймар и Мюнхен изучава професията на книжар, която за кратко упражнява в Рим. Там се омъжва за виенския археолог проф. Гвидо фон Кашниц-Вайнберг и години наред го съпътства при неговите проучвания във Франция, Италия, Гърция, Турция и Северна Африка.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Своите, създавани в продължение на 2 десетилетия „Стихотворения“[1] (1947) и книгата „Мъртвешки танц и стихове за епохата“ (1947) поетесата публикува едва след рухването на националсоциализма, който ненавижда по морални подбуди. Следват стихосбирките „Музика на бъдещето“ (1950), „Вечният град“ (1952) и „Нови стихове“ (1957).

През 1960 г. Мари Луизе Кашниц става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. Събраните ѝ стихотворения от периода 1958-1961 г. излизат под заглавие „Твоето мълчание – моят глас“ (1962), посветени на починалия ѝ съпруг, а след тях е публикувана „Още една дума“ (1965). Сред последните поетически книги на Кашниц са „Без заклинания“ (1972) и „Песен за човешкия живот“ (1974).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В творчеството си поетесата свързва защитата на хуманизма, наследен от християнството и античността, с изобразяването на парливите проблеми на съвременния свят.

Мари Луизе Кашниц получава редица литературни отличия, между които престижната награда Георг Бюхнер (1955), наградата Имерман (1957), наградата Георг Макензен (1964), ордена „Pour le Mérite“ (1967), както и наградите Йохан Петер Хебел (1970) и Розвита на град Бад Гандерсхайм (1973).

В чест на писателката Евангелистката академия в Туцинг учредява през 1984 г. литературната награда Мари Луизе Кашниц.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Мъжът с лалетата“. Разкази от Мари Луизе Кашниц
  • Liebe beginnt, Roman, 1933
  • Elissa, Roman, 1936
  • Menschen und Dinge 1945. Zwölf Essays, 1946
  • Gedichte, 1947
  • Totentanz und Gedichte zur Zeit, 1947
  • Gustave Courbet. Roman eines Malerlebens, 1949
  • Zukunftsmusik, Gedichte, 1950
  • Hiroshima, 1951
  • Das dicke Kind und andere Erzählungen, 1952
  • Ewige Stadt. Rom-Gedichte, 1952
  • Engelsbrücken. Römische Betrachtungen, 1955
  • Das Haus der Kindheit, Autobiographie, 1956
  • Neue Gedichte, 1957
  • Lange Schatten, Erzählungen, 1960
  • Dein Schweigen – meine Stimme. Gedichte 1958-1961, 1962
  • Hörspiele, 1962
  • Einer von zweien, 1962
  • Wohin denn ich, Aufzeichnungen, 1963
  • Überallnie, Gedichte, 1965
  • Ein Wort weiter, Gedichte, 1965
  • Ferngespräche, Erzählungen, 1966
  • Beschreibung eines Dorfes, 1966
  • Popp und Mingel, 1967
  • Ein Gedicht, 1967
  • Tage, Tage, Jahre, Aufzeichnungen, 1968
  • Vogel Rock. Unheimliche Geschichten, 1969
  • Die fremde Stimme, Hörspiele, 1969
„Стихотворения“ (2006)
  • Steht noch dahin, Neue Prosa, 1970
  • Gespräche im All, Hörspiele, 1971
  • Kein Zauberspruch, Gedichte, 1972
  • Das alte Thema, Gedichte, 1972
  • Eisbären, Erzählungen, 1972
  • Orte, Aufzeichnungen, 1973
  • Gesang vom Menschenleben, Gedichte, 1974
Посмъртни публикации
  • Ein letztes Gedicht, 1975
  • Gesammelte Werke in sieben Bänden, 1981
  • Marie Luise Kaschnitz liest Marie Luise Kaschnitz, 1996
  • Ziemlich viel Mut in der Welt, Gedichte und Geschichten, 2002
  • Gedichte, 2006

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]