Маркграфство Монферат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маркграфство Монферат (967 – 1574) Marchesato del Monferrato
Argent a chief gules.svg
Италия през 1494 г., Маркграфство Монферат (червено)
Маркграфство на Свещената Римска империя
Време 967 – 1574
Къде Пиемонт, Италия
Столица Казале Монферато
Религия Християнство
Управление Маркграфове

Алерамичи, Палеолози, Гонзага

Херцогство Монферат 1574 – 1703
Монфератски пейзаж

Маркграфството Монферат (на италиански: Marchesato del Monferrato, на немски: Markgrafschaft Montferrat) е маркграфство на Свещената Римска империя в Пиемонт, намиращо се между Торино и Генуа в Италия през 9671574 г.

Маркграфството Монферат е образувано през 967 г. и е ликвидирано през 1574 г.

Територията на маркграфството се е разполагала от Север на Юг в две отделни части между Приморските Алпи и река По, с 2750 km², със столица Казале Монферато. През 1574 г. маркграфство Монферат става Херцогство Монферат.

През 961 г. граф Алерам Монфератски (Аледрам) получава от крал Беренгар II (Алерам е бил негов зет) новосъздаденото Маркграфство Западна Лигурия (Marca Liguria Occidentale или Marca Aleramica) с Верчели, Монферат, Чева, Акви Терме чак до брега на Средиземно море – между Онеглия и Албенга.

Карл Велики поставя графове за управление на Монферат, които през 967 г. са издигнати на маркграфове от император Ото I Велики.

Владетелската фамилия Алерамичи взема на предно място участие в Кръстоносните походи и дава в редица монарси в завоюваните страни, между тях два сина и един внук на маркграф Вилхелм V:

Чрез наследство маркграфството попада през 14 век на Палеолозите, които през 1533 г. са наследени от Гонзага. С Мантуанската наследствена война (1628 – 1631) една част от маркграфството отива на Савойците, a остатъкът през 1703 г., когато император Леополд I взема собствеността на Гонзага.

Списък на маркграфовете на Монферрат[редактиране | редактиране на кода]

Алерамичи[редактиране | редактиране на кода]

Палеолози[редактиране | редактиране на кода]

Гонзага[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerhard Köbler, Montferrat. In: Historisches Lexikon der deutschen Länder. 6. Auflage. C.H. Beck, München 1999, ISBN 3-406-44333-8, S. 402, ISBN 3-520-48501-X.
  • Barbara Sasse Tateo, Montferrat. In: Volker Reinhardt: Die großen Familien Italiens. Kröner, Stuttgart 1992, S. 372 – 377
  • Aldo A. Settia, Mon(t)ferrat, Mgf.en v. In: Lexikon des Mittelalters. Bd. 6, dtv, München 2006, Sp. 799 – 802.