Маркионизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Маркионизмът е гностично раннохристиянско учение на Маркион, което се противопоставя на ебионитите и е враждебно срямо юдаизма и евреите. В рамките на ранното християнство, маркионизмът е антитеза на арианството, и заедно с него е осъдено от църквата като ерес.[1]

При утвърждаването на Никейския символ на вярата (символ верую) с цел уеднаквяване (универсиализиране) на християнството са осъдени и отдадени на анатема както арианите, така и маркионитите (последователите в рамките на християнството на учението на Маркион). Официалната християнска доктрина отхвърлила двете "крайни" християнски учения, тъй като арианите освен, че се отнасяли твърде "приятелски" с евреите, изповядвали учение подобно на юдаизма през първите векове на нашата ера (доктринално за тях Исус не бил божествен), а маркионитите хранели враждебност към евреите и юдаизма.

Маркионитите искали да премахнат еврейските писания от християнството (и в частност Стария завет), което щяло да го отдели от юдейските му корени. В крайна сметка християнското символ верую заема умерена (по-скоро асимилационна политика) към евреите, понеже маркионизмът щял да ги отблъсне и отчужди, а посредством въведения със символ верую нов християнски морал, етика и ценности през 4 век се целяло цялстното им асимилиране с отмиране на юдаизма.

"Трите кита" във вероучението на маркионитите са докетизъм, дуализъм и аскетизъм.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 300. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]