Маркомер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маркомер
франкски вожд, военачалник, генерал
Роден
Починал
около 392 г.
Семейство
Род Меровинги
Деца Фарамунд

Маркомер или Маркомир (Marcomeres, Marchamirus, Marchomir) е франкски вожд (dux), военачалник, генерал от 4 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Според книгата за франките Liber Historiae Francorum Маркомер е син на Приам и баща на Фарамунд, легендарен крал на салическите франки от 420 до 426/428 г. и баща на Клодион.

Заедно с франкските военачалници Генобавд († 388) и Суно през 388 г. той прави успешно нападение в римската територия на Долен Рейн. Те разрушават територията около Кьолн и с богата плячка се оттеглят. Това е описано в детайли от Сулпиций Александър и Григорий Турски.

Римският генерал Арбогаст напада франките и Валентиниан II им предлага мир.

През 391/392 или 392/393 г. Арбогаст пресича през зимата за втори път Рейн и напада франките, при което Маркомер ръководи също и Ампсивариите и хатите.

През 396 г. Маркомер е пленен в Етрурия от римляните и умира през 397 г. Тогава Суно иска да отмъсти за Маркомер, но е убит от собствените му хора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]