Марко Балабанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марко Балабанов
български юрист и медик

Роден
Починал
16 юни 1921 г. (на 83 г.)
Професия юристмедикполитик
Политика
Партия Консервативна партия
(1837-1921)
Прогресивнолиберална партия
(1884-1886)
депутат I ОНС   IV ОНС   VIII ОНС   XI ОНС   V ВНС   

Марко Димитриев Балабанов е български юрист и политик (от Консервативната партия, после от Прогресивнолибералната партия[1]), първи външен министър на България (през 1879 и от 1883 до 1884 г.) и председател на XI Обикновено народно събрание през 1901 г.[1].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 г. Балабанов е №5 на първия ред

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Марко Балабанов е роден през 1837 г. в град Клисура, в семейство на абаджия. Първоначално учи в килийното училище в родното си село, а след това завършва, със съдействието на митрополит Константий Бурсенски, гръцкото богословско училище на остров Халки. През следващите години следва „Право“ в Атина, „Медицина“ в Париж, „Философия“ в Хайделберг, като завършва „Право“ в Париж[2][1].

От 1870 г. работи като адвокат и журналист в Цариград, където съдейства за създаването на независимата Българска екзархия. В 1871 година Балабанов е представител от Пловдивска епархия на Църковно-народния събор в османската столица, като е избран за секретар на Светия синод. Той е сред делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Екзархията[3].

Редактор е на списание „Читалище“ до 1871 г. и на вестник „Век“ в Цариград (1874–1876)[1]. През есента на 1876 г., заедно с Драган Цанков, предприема обиколка в Европа, за да представи тежкото положение на българския народ след Априлското въстание[1].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

1876 – 1889 г.[редактиране | редактиране на кода]

По време на Временното руско управление Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878–1879), народен представител от консервативното крило в Учредителното събрание и външен министър в първото правителство на България, водено от Тодор Бурмов. През следващите години е дипломатически представител в Османската империя (1880–1883). През 1882 година Балабанов преминава към воденото от Драган Цанков крило на Либералната партия, обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия. През 1883-1884 година отново е външен министър - във втория и в третия кабинет на Драган Цанков[2][1].

1889 – 1905 г.[редактиране | редактиране на кода]

Марко Балабанов преподава гръцки език и гръцка литература (1889–1898) и римско, византийско и канонично право (1892–1902) в новосъздаденото Висше училище, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. - редовен член-кореспондент на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През 1902-1903 г. е дипломатически представител в Румъния, а през 1905 г. - в Гърция[2]. Председател е на клона на държавните науки и на философско-обществения клон на БКД и БАН. През 1896–1897 г. е декан на Юридическия факултет на Софийския университет[1].

Прадядо е на българския писател и сценарист Георги Данаилов.

Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 г. в София според Данаил Крапчев „в немотия“[4][2][2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Цураков 2008, с. 9.
  2. а б в г д Ташев 1999, с. 43-44.
  3. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879, София, 1989 г., с. 324
  4. Крапчев, Данаил. Марко Балабанов, в: Изминат път. Избрани статии, София 1992, с. 220

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Турция и България (1869)
  • сп. „Читалище“, г. I. Цариград, 1870
  • Що е народност (1880)
  • Войната за освобождението на България 1877–78 (1881)
  • Домашни забавления (в три части; 1884)
  • Мемориал, поднесен в името на българския народ до шестте сили на Европа в 1876 г. (1885)
  • Елинска христоматия с обяснения на български и с елино–българско словарче (в две части; 1892–1896)
  • Завещанието на Сароглу пред атинските съдилища (1893)
  • Йон Братиану 1821–1891 и признателна България (1903)
  • Страница от политическото ни възраждане (1904)
  • Граф Игнатиев. Спомени (1909)
  • Българска колония в един остров (1910)
  • От Солун до Белград. Пътни бележки и наблюдения (1910)
  • Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия и управител (1914)
  • Философски и социологически съчинения (1986)
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Политика“         Портал „Политика