Марко Ганчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марко Ганчев
Marko-Ganchev-20101208-cropped.jpg
На представянето на книгата му „Цар и говедар“, 8 декември 2010
Роден 13 февруари 1932 г. (1932-02-13) (85 г.)
с. Марча, днес част от гр. Дряново, България
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, приказка, есе
Направление Априлско поколение[1][2]
Дебютни работи „Семената зреят“ (1957)
Награди „П. Р. Славейков“ (2001)
„Райко Алексиев“ (2003)
„Константин Константинов“ (2008)
Подпис BASA-117-46-1084-104-Signature of Marko Ganchev (cropped).jpg
Уебсайт Официален сайт

Марко Ганчев Маринов е български писател-хуморист и сатирик, автор на детска литература и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марко Ганчев е роден през 1932 г. в с. Марча, което днес е квартал от град Дряново.

Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче „Другарче“ на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство“ и „ЕМОС“, издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 – 1955 г. печата стихове във вестниците „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Стършел“, в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Първата стихосбирка на Марко Ганчев, „Семената зреят“, излиза през 1957 г.

През 1961 – 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел“. От 1968 г. е завеждащ редакция „Поезия“ в издателство „Народна култура“, до 1971 г., когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. „Съвременник“.

През 1984 – 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата – Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа“, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система“. От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“, преименуван междувременно на „Литературен форум“.

Ганчев е бил депутат от Съюза на демократичните сили в 7 Велико народно събрание, подписва новата конституция, заради което е изключен от СДС. От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в република Беларус, след което е писател на свободна практика.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

  • Семената зреят, 1957;
  • Всички пътища и един от тях, 1965;
  • Правото да бъдеш буден, 1966;
  • Бягащо дърво, 1969;
  • Неделно щастие, 1971;
  • Мълчаливи сирени, 1977;
  • Голяма челяд, 1987

Сатира[редактиране | редактиране на кода]

  • Марсиански възторзи, 1960;
  • Второ пришествие, 1964;
  • Свой човек, библ. "Стършел" № 100, 1965;
  • Оправяне на света, 1967;
  • Огледало за обратно виждане, 1975 и 1978;
  • Драскотини, 1979 и 1984;
  • Епиграми, 1979;
  • Професия несъгласие, 1982;
  • Ветерани на нищото, 1985;
  • Нищо смешно, 1988;
  • Къси съединения, 1989;
  • Лай по кервана, 2006;
  • Цар и говедар, 2010;
  • В търсене на изгубеното племе, 2012;

За децата[редактиране | редактиране на кода]

  • Страшния Мъркот, стихотворения, 1971;
  • Кое как се прави, стихотворения и приказки, 1973;
  • Сбогом на таласъмите, приказки, 1974;
  • По-малкият брат на крокодила, приказки, 1976;
  • Кесия с пуканки, стихотворения, 1977;
  • Книжка с бинокъл, стихотворения, 1978;
  • Кълбовидна мълния, приказки, 1980;
  • Големите и малките, стихотворения, 1980;
  • Панчови песни, стихотворения, 1983;
  • Имате ли гъдел, приказки, 1984;
  • Изгубената кула, поеми, 1984;
  • Чанта за утре, стихотворения, 1987;
  • Таласъмът Хайде Холан, поеми, 1990;
  • Магарешки работи, стихотворения, 2004;
  • Бялото гълъбче, стихотворения;

Есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Опрощение и проклятие на измамата, 1990;
  • Триумфалните арки към литературата, 1998;
  • Лалугерът на двете системи, 1998

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Лирика, 1979;
  • Избрани сатири, 1982;
  • Смешна тъга, 2002

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за