Марко Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костурския войвода на ВМОРО. За леринския вижте Марко Лерински.

Марко Иванов
български революционер

Роден
Починал
Подпис Marko Ivanov Signature (vectorized).svg
Марко Иванов в Общомедия

Марко (Мати) Иванов Петров, наричан Карамата,[1][2] е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марко Иванов (вдясно) и Манол Розов (в средата)

Роден е на 20 юни 1877 година в кайлярското село Палеор, тогава в Османската империя.[3][4] Образова се сам.[3] Влиза във ВМОРО и става един от най-ценните сътрудници на Марко Лерински и дядо Андрей Петров, като се занимава с доставяне на оръжие за организацията. В 1903 година става четник при поручик Георги Папанчев.[3] През май същата година присъст­ва на Смилевския конгрес. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на загорицкия център в Костурско и участва в превземането на Клисура и това на Невеска, като е назначен за комендант на Клисура.[5][3] По-късно четата му задържа турското настъпление от Костур през Маврово.[6]

След въстанието се прехвърля в България и се занимава с търговия.[3]

Никола Андреев и Марко Иванов

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на чета № 17 на Македоно-одринското опълчение, съставена от 12 души. Преминава в Костурско заедно с четите на Георги Попхристов, Павел Христов и Христо Цветков.[7] Действа с четата на Васил Чекаларов,[8] а след това и в похода на голямата чета към Костурско в 1913 година.[9][10] След това преминава в Тиквешко.[11]

През Първата световна война служи в Пети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия.[3]

Лазар Томов пише за него:

Марко Иванов бе любимец на стари и млади македонски чеда. Той бе отличен певец, изразител на измъчената душа на македонския българин.[3]

Марко Иванов е сред основателите на Илинденската организация. Умира след тежко боледуване на 16 декември 1933 година.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
  2. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
  3. а б в г д е ж з и Т., Л. Марко Ивановъ Петровъ. // Илюстрация Илиндень VI (4 (54). София, Издание на Илинденската Организация, Февруарий 1934. с. 16.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 355-356.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62 – 63.
  6. Божидар Д. Божиков. Въстанието в Битолски революционен окръг, в: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.45.
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 108.
  8. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., Български писател, София, 1984, стр.406
  9. Иванов, Васил. Отрязаната глава, 9 юлий 1913, 1928, стр.16.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 290, 892.
  11. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.31.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
     Портал „Македония“         Портал „Македония