Марко Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костурския войвода на ВМОРО. За леринския вижте Марко Лерински.

Марко Иванов
български революционер

Роден
Починал
Подпис Marko Ivanov Signature (vectorized).svg
Марко Иванов в Общомедия

Марко (Мати) Иванов Петров, наричан Карамата[1], е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марко Иванов

Роден е в 1877 година кайлярското село Палеор (днес Фуфас, Гърция). Влиза във ВМОРО и се занимава с доставяне на оръжие за организацията. През 1903 година е нелегален – четник при поручик Георги Папанчев. През май присъст­ва на Смилевския конгрес. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на загорицкия център в Костурско и участва в превземането на влашките паланки Невеска и Клисура, като е назначен за комендант на Клисура.[2] По-късно четата му задържа турското настъпление от Костур през Маврово.[3] След въстанието се прехвърля в България и се занимава с търговия.

Марко Иванов (вдясно) и Манол Розов (в средата)
Никола Андреев и Марко Иванов

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на чета №17 на Македоно-одринското опълчение, съставена от 12 души. Преминава в Костурско заедно с четите на Георги Попхристов, Павел Христов и Христо Цветков[4]. Действа с четата на Васил Чекаларов,[5] а след това и в похода на голямата чета към Костурско в 1913 година.[6][7] След това преминава в Тиквешко[8].

През Първата световна война служи в Пети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия.

Лазар Томов пише за него:

Марко Иванов бе любимец на стари и млади македонски чеда. Той бе отличен певец, изразител на измъчената душа на македонския българин[10].

Участва в дейността на Илинденската организация. Умира от болест в 1933 година.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.51
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 62 – 63.
  3. Божидар Д. Божиков. Въстанието в Битолски революционен окръг, в: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.45.
  4. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.108
  5. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., Български писател, София, 1984, стр.406
  6. Иванов, Васил. Отрязаната глава, 9 юлий 1913, 1928, стр.16.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 290, 892.
  8. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.31.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
  10. Илюстрация Илинден, 1934, бр.54, стр.16
  11. Марко Иванов
     Портал „Македония“         Портал „Македония