Марко Иванов-Ванко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко Иванов
деец на БКП
Марко Иванов 
Роден: 25 декември 1904 г.
Починал: 22 март 1944 г. (39 г.)

Марко Иванов Марков (Ванко) е деец на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марко Иванов е роден на 25 декември 1904 г. в село Панчарево, Софийско. Той е третото дете в семейството на Иван Марков и Донка Тонкова.

Подгонени от немотията родителите му напускат Ловеч. Установяват в София, а по-късно в село Панчарево.

След време отново се връщат в родния си град Ловеч. Бащата е общ работник, а майката слугиня в богаташките къщи и санитарка в Ловешката държавна болница. В Ловеч семейството се увеличава с две деца. Не след дълго Иван Марков почива и оставя децата сираци.

Марко Иванов завършва трети прогимназиален клас в Мъжко класно училище „Йосиф I“. Житейският му път започва като обущарски работник на 13 годинишна възраст. Помага на майка си в издръжката на многолюдното семейство. Невръстният чирак се сблъсква с тежката участ на работническата класа.

Общителен и любознателен бързо се сближава с работниците. Участва в младежките марксически кръжоци в Ловеч. Марко Иванов е един от основателите на комсомолското дружество „Карл Либкнехт“ в Ловеч през 1919 г. Активен член на кожаро-обущарския синдикат.

След Деветоюнският преврат (1923) участва в подготовката на Септемврийското въстание в града. Става член на БКП. По време на Априлските събития в България (1925) е арестуван и инквизиран. Със своето държание спечелва симпатиите на другите арестувани между които Цачо Сяров, Стоян Стаев и Цочо Драгански.

От 1929 г. е секретар на Околийския комитет на БКП (Ловеч), а от 1932 г. е член, а по-късно и секретар на Окръжния комитет на БКП (Плевен). През 1933 г. отново е арестуван заедно с Коста Шипков и Христо Мичев за издигане на трибуна парка „Баш Бунар“ в защита на подсъдимия по Лайпцигския процес Георги Димитров. Осъден е в процеса на „93- мата габровски комунисти“ на 12 години строг тъмничен затвор по ЗЗД.

ОУ „Марко Иванов“ Ловеч

През 1936 г. след амнистия по решение на ЦК на БРП (к) заедно 14 комунисти отплава с лодка и емигрирара в СССР. Поради лошото здравословно състояние не е допуснат да отиде като доброволец в Испанската гражданска война. Живее в Москва. Тук се образова, лекува и работи в обувният завод „Парижка комуна“. Преминава военно обучение и командирски курсове. На 22 март 1944 г. в състава на група българи-емигранти лети към България за участие в партизанското движение в България. Над Карпатите в Румъния самолетът катастрофира и всички загиват.

След 9 септември 1944 г. неговото име носеше основно училище и квартал в Ловеч.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • сб. Неугасващи звезди, Л., 1983, с. 139-145