Марко Марков (скулптор)
Тази статия е за скулптора Марко Марков. За революционера вижте Марко Марков (революционер).
| Марко Марков | |
| български скулптор | |
| Роден |
1889 г.
|
|---|---|
| Починал | 1966 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | „Жулиан“, Париж |
| Учители | Анри Бушар и Пол Ландовски |
| Направление | скулптура |
| Известни творби | Паметници на Патриарх Евтимий, Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София |
| Повлиян | Антоан Бурдел, Шарл Деспийо, Аристид Майол |
Марко Марков Хаджииванов е български скулптор.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 30 март 1889 г. в село Върбица, община Горна Оряховица.[1]
Изучава скулптура в Художествено-индустриалното училище в София от 1910 до 1915 г., като следването му е прекъсвано от две военни мобилизации. Преподавателите му се сменят – проф. Андрей Николов, проф. Жеко Спиридонов и проф. Марин Василев, и по-късно той пише: „Завърших почти без професор“.[2]
Спечелва конкурс[1] и специализира в Париж в частната академия „Жулиан“ при френските монументалисти Анри Бушар и Пол Ландовски от 1924 до 1927 г.[1][2] Печели годишен конкурс на академията. През 1927 г. прекарва няколко месеца в академията „Гран Шомиер“ при Антоан Бурдел, където по това време са студенти Алберто Джакомети, Жермен Ришие, Сретен Стоянович, Танасис Апартис. Общува с представителите на традиционалистите Аристид Майол, Шарл Деспио, Жозеф Бернар и Франсоа Помпон.[2] Работи предимно портрети и монументална скулптура.
След завръщането му в България негови творби, показвани на общи изложби, правят голямо впечатление, особено на младото поколение скулптори като Васка Емануилова и Мара Георгиева. Портретната скулптура „Ема“ е най-програмното и смело произведение за периода, предизвикало полемики и съпротива.[2]
През 1936 г. печели всенароден конкурс за паметник на Патриарх Евтимий в София, на който се представени 20 проекта. Паметникът е открит на 1 ноември 1937 г. – Деня на народните будители.[3] Авторът съумява да „въплъти“ историческия образ, прилагайки уроците на Роден за експресия, патос и вживяване.[2]
Марко Марков работи на свободна практика; явява се без успех на конкурс за преподаватели в Академията. По време на Втората световна война всичките му ранни произведения (в гипс), съхранявани в ателие и в склад в София, са унищожени.[2]
След 1945 г. преподава скулптура в Държавната художествена академия. Професор е от 1951 г.
Удостоен е със званието „Народен художник“ (1962). Марко Марков умира на 23 юли 1966 г. в София.
Монументални творби:
- Паметник на Патриарх Евтимий (1939) в София,
- Паметник на падналите за отечеството (1942) в село Върбица (област Велико Търново),
- Паметник на падналите за отечеството (1942) в село Долна Оряховица, област Велико Търново,
- Паметник на Александър Стамболийски (1953) в София в съавторство със Стефан Стоимиров,
- Паметник на Христо Смирненски (1955) в София[4].
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Биография на Марко Марков в Artprice.bg.
- ↑ а б в г д е Декова, Галина. Официализмът от 1950-те и фигуративният реализъм(?) Паметта на образа. Марко Марков. 130 години от рождението // Платформа за изкуства. Институт за изследване на изкуствата, БАН. artstudies.bg.
- ↑ Митакев, Людмил. Паметникът на Патриарх Евтимий е символ на София // vestnikstroitel.bg.
- ↑ Биография на Марко Марков в bgArt.bg Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968
- Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.
|
