Марко Марков (скулптор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за скулптора Марко Марков. За революционера вижте Марко Марков (революционер).

Марко Марков
български скулптор
Роден
Починал
23 юли 1966 г. (77 г.)

Националност  България
Учил в Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия „Жулиан“, Париж
Учители Анри Бушар и Пол Ландовски
Направление скулптура
Известни творби Паметници на Патриарх Евтимий, Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София
Повлиян Антоан Бурдел, Шарл Деспийо, Аристид Майол

Марко Марков Хаджииванов е български скулптор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 март 1889 г. в село Върбица, община Горна Оряховица.[1]

Изучава скулптура в Художествено-индустриалното училище в София от 1910 до 1915 г., като следването му е прекъсвано от две военни мобилизации. Преподавателите му се сменят – проф. Андрей Николов, проф. Жеко Спиридонов и проф. Марин Василев, и по-късно той пише: „Завърших почти без професор“.[2]

Спечелва конкурс[1] и специализира в Париж в частната академия „Жулиан“ при френските монументалисти Анри Бушар и Пол Ландовски от 1924 до 1927 г.[1][2] Печели годишен конкурс на академията. През 1927 г. прекарва няколко месеца в академията „Гран Шомиер“ при Антоан Бурдел, където по това време са студенти Алберто Джакомети, Жермен Ришие, Сретен Стоянович, Танасис Апартис. Общува с представителите на традиционалистите Аристид Майол, Шарл Деспио, Жозеф Бернар и Франсоа Помпон.[2] Работи предимно портрети и монументална скулптура.

След завръщането му в България негови творби, показвани на общи изложби, правят голямо впечатление, особено на младото поколение скулптори като Васка Емануилова и Мара Георгиева. Портретната скулптура „Ема“ е най-програмното и смело произведение за периода, предизвикало полемики и съпротива.[2]

През 1936 г. печели всенароден конкурс за паметник на Патриарх Евтимий в София, на който се представени 20 проекта. Паметникът е открит на 1 ноември 1937 г. – Деня на народните будители.[3] Авторът съумява да „въплъти“ историческия образ, прилагайки уроците на Роден за експресия, патос и вживяване.[2]

Марко Марков работи на свободна практика; явява се без успех на конкурс за преподаватели в Академията. По време на Втората световна война всичките му ранни произведения (в гипс), съхранявани в ателие и в склад в София, са унищожени.[2]

След 1945 г. преподава скулптура в Държавната художествена академия. Професор е от 1951 г.

Удостоен е със званието „Народен художник“ (1962). Марко Марков умира на 23 юли 1966 г. в София.

Монументални творби:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968
  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.