Марко Павлов (фармацевт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за търновския фармацевт. За дееца на ВМОРО вижте Марко Павлов (революционер).

Марко Павлов
български фармацевт
като лекар на пашата
като лекар на пашата

Роден
Починал
Научна дейност
Област Фармакология

Марко Павлов е български фармацевт, първият дипломиран лекар и основател на първата аптека в българските земи, в Търново в 1823 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден e в 1784 година[2] или 1785 година[1] в западномакедонския град Сятища, тогава Османската империя, днес Гърция. Остава още като дете сирак и е осиновен от италиански търговец на коприна и израства в Италия.[2] Учи медицина във Венеция и завършва в Университета на Монпелие в 1808 година. Още като студент медик е доброволец във френската армия по време на Австро-френската война в 1809 година и служи като лейбмедик при маршал Жан Лан. Награден е с два ордена за заслуги. След дипломирането си работи като медик на Йонийските острови с английски паспорт и като военен лекар в Тунис и Мароко.[3]

В Наполеоновата армия

В 1821 – 1822 година участва в Гръцката война за независимост. В 1822 година през Цариград пристига в Пловдив и става личен лекар на османския паша. С него в същата година се мести в Търново, където в 1823 година отваря аптека. Поръчва лекарства и вазерия от Франция и Цариград.[4] Първоначално работи у дома си, а по-късно наема дюкян срещу конака и отваря „Лекарня“ – комбинация между лекарски кабинет и аптека.

Марко Павлов участва активно в обществения живот на Търново. Подкрепя българското антипатриаршистко движение. Подпомага материално църквата „Свети Константин и Елена” и училището към нея и е избран за български представител в османския съд.[5] В книгата „Цветосъбирание, съдържащо цялото годишно църковно последование“, издадена на гръцки в 1824 година в Цариград от Хумурзия, библиотекаря на Вселенската патриаршия, сред спомоществувателите е „Маркос Павлу - лекар от Сятища“. Споменат е като спомосъществувател и в „Ръководство към благочестие“, издадена в Цариград през 1850 година от Иван Симеонов.[1]

Марко Павлов умира на 17 януари 1864 година.[4] Tържествено е погребан в двора на църквата „Свети Константин и Елена”.

Синовете му също са лекари – Павел е турски военен лекар в Търново, Хараламби е градски лекар в Разград, а Георги наследява аптекарския бизнес в Търново.[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 84.
  2. а б Байчева, Весела. Млад фармацевт иска да възстанови първата аптека във Велико Търново и в страната. // Борба, 27 октомври 2011 г. Посетен на 15 юли 2019 г.
  3. Петкова, д-р Маруся, д.м.; проф. д.м.н. Никола Александров. Приносът на българските лекари-масони в здравеопазването на балканските страни до Освобождението. // Отвес. Посетен на 15 юли 2019 г.
  4. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 85.
  5. Първата българска аптека
  6. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 11.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.485.
     Портал „Македония“         Портал „Македония