Марко Презел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марко Презел
Marko Prezelj
словенски алпинист
Роден
Националност Словения
Работилалпинист, планински водач, фотограф
Алпинизъм
Награди„Златен ледокоп“ (Piolet d'Or) 1992, 2007, 2015, 2016 г.
Семейство
Уебсайтmark.amebis.si
Марко Презел в Общомедия

Марко Презел (на словенски: Marko Prezelj) е словенски алпинист, планински водач и фотограф.

Той е първият носител на наградата „Златен ледокоп“ (Piolet d'Or), заедно с Андрей Щремфел, в годината на създаването ѝ – 1992. Общо 4 пъти е отличен с нея: първия път (1992 г.) – за новия маршрут по южния гребен на Кангчендзьонга Южен връх (8476 m) в алпийски стил.[1] Втория път (2007) с Борис Лоренчич за първото изкачване на северозападния контрафорс на Чомолари през октомври 2006 г. Той отхвърля втората си награда[2] поради загриженост относно опасностите от състезаването.[3] През 2015 г. получава третия си „Оскар за алпинизъм“ заедно с Алеш Чесен и Лука Линдич за първото изкачване на северната стена на Хагшу в индийските Хималаи.[4][5][6] През 2016 г. е отличен с четвъртия си „Златен ледокоп“ за първото изкачване на източната стена на Серо Киштвар.[7]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 октомври 1965 г. Завършва химично инженерство. Планински водач и инструктор по катерене (IFMGA/UIAGM). Женен е и има двама сина.[8]

Стил на катерене[редактиране | редактиране на кода]

Марко Презел е поддръжник на чисто алпийския стил: „За мен не е най-важното да се изкача пръв на девствен връх. За мен е важно там, където се изкачвам, да няма следи от човешка дейност. Обичам да минавам „чист лист“ и да го оставям „незамърсен“ след мен.“ Изкачвания, дори невероятно трудни технически, като руското по западната стена на К2 през 2007 г., включващо използването на неподвижни въжета, той смята за унищожаване на „духа на алпинизма“, „без да му се дава възможност дори да се роди“. [9]

Критика към „Златния ледокоп“[редактиране | редактиране на кода]

В спортните медии Марко Презел си спечелва репутацията не само на брилянтен алпинист, но и на човек, отличаващ се с „безкомпромисност на преценката“. По собствените му думи: „Не обичам полутонове. Ако говоря, тогава съм честен и открит, но като цяло предпочитам да мълча.“[9]

Една от най-дискутираните теми в алпийските среди през 2007 г. е неговата остра критика към организаторите на наградата „Златен ледокоп“, като според него самата същност на наградата – конкурентният аспект на алпинизма и неговото насърчаване отвън – подкопава „духът на алпинизма“: „просто извикайте – и ще има пълна камара от пламенни гладиатори и клоуни, които искат да се погреят в лъчите на славата. <...> какво е това – риалити шоу или сапунена опера?“, а по отношение на критериите за присъждане на наградата: „невъзможно е да се даде обективна оценка на всяко изкачване ...“, „... невъзможно е да се сравнят различни изкачвания, изключвайки фактора за лично участие в процеса“, „то е невъзможно да се подведат под общ знаменател концепциите на различни изкачвания, особено тези, направени в рамките на една календарна година“ и др. Като алтернатива на наградата той предлага фестивален формат, „където <катерачите> могат да обменят идеи, планове, мечти, илюзии и реалност, може би дори да отидат заедно в планината, без да питат кой е най-добрият и кой е губещият.“[10][11][12]. На напълно естествен въпрос, защо той е приел наградата, вместо просто да я откаже и да не участва в церемонията, той заявява: „Използвах повода „Златен ледокоп“, за да започна дискусия. Ако не бях пристигнал, хората щяха да възприемат моите <думи> съвсем различно. Жестоко, но вярно“.[13]

Вследствие на започналата дискусия през 2008 г. концепцията за наградата „Златен ледокоп“ е променена и през тази година не е присъдена. След почти две години дискусии, от 2009 г. основният критерий за присъждане на наградата става „да се възпее стремежа към приключения и открития, изкуството на катеренето ... В съвременния алпинизъм няма място за скъпи проекти под лозунга: „Целта оправдава средствата ...“. Конкретните критерии за оценка на алпинийските постижения стават „елегантност на стила, изследователски дух, отдалеченост и автономност, техническо ниво, уважение към бъдещите поколения алпинисти, оставяйки им възможност да изживеят същите приключения ...“ и много други. От същата 2009 г. се присъжда и награда „Златен ледокоп“ за цялостно постижение (Piolet d'or Carrière).[14][15][16]

Избрани изкачвания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1988 – нов маршрут по северната стена на Чо Ою
  • 1989 – опит за южно стена на Шиша Пангма; самостоятелно изкачване на Канг Ри (6240 m)
  • 1991 – Кангчендзьонга (8476 m) по нов маршрут: по много сложния югозападен гребен, първо изкачване на Бокто (Boktoh, 6142 m) и второ изкачване, но по нов маршрут на Талунг (7349 m)
  • 1992 – Първо изкачване на Мелунгце (7181 m)
  • 1993 – Ел Капитан, пето изкачване на Wyoming Sheep Ranch
  • 1995 – Torre Norte del Paine в Чили.
  • 1998 – нови маршрути на Porong Ri East Summit (7284 m) и на Yebokangal Ri (7332 m)
  • 1999 – първо изкачване на северната стена на Gyachung Kang (7952 m)
  • 2000 – второ изкачване на „Златния ръб“ на Спантик
  • 2001 – Begguya и Денали (6193 m) в Аляска – Light Traveler по Южната стена, нов маршрут, свободно катерене в стил single push, и Западния гребен на Nilkanth (6596 m)
  • 2002 – опит по южната стена на Нупце
  • 2004 – North Twin North Face изкачване със Стив Хаус и връх Капура (6544 m), нов маршрут и първо изкачване
  • 2005 – Kayish нов маршрут
  • 2006 – The Long Run на Серо Торе и Extreme Emotions на Cerro Standhardt, изкачване на Cobra Oillar на връх Барил (Аляска) и Чомолари (7326 м) северозападния контрафорс
  • 2007 – първо изкачване на K7 Западен в Каракорум
  • 2008 – нов маршрут по западната стена на Kangchungtse (7678 m)
  • 2009 – Багирати (Baghirathi) IV, III и II – нови маршрути
  • 2010 – Bisotun Wall, Иран, нов маршрут
  • 2011 – опит по Западната стена на Макалу (достигна 7000 m) и интегрален билен траверс на върхове Чаго.
  • 2012 – нов маршрут до Крижевник (Крижевник, 8а, 250 m), Словения, заедно с Лука Линдич и Андрей Грмовшек през лятото[17], а през зимата няколко технични изкачвания в Иран, сред които се отличава нов маршрут на Bisotoon (Golden Spatula, 1000 m, 6b).[18]
  • 2014 – първо преминаване на северната стена на Хагшу (1350 m, ED, 90°) – връх в Индийските Хималаи, заедно с Алеш Чесен и Лука Линдич.Това изкачване е отбелязано от експертите като едно от най-добрите през 2014 г., а участниците му са наградени със „Златен ледокоп“ (2015), третия в кариерата на словенеца.[19][20]
  • 2015 – първо изкачване на източната стена на Серо Кищвар (1200 m, 5.11, WI6, M6, A2), отличено с четвърта награда „Златен ледокоп“.[21][7]
  • 2016 – заедно с Чесен и Урбан Новак изкачва маршрута „Всичко или нищо“ по западната стена на Арджуна (6250 m) и северния гребен на P6013 (6038 m) в алпийски стил.[22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Inhaltsseite // Web.archive.org. Архивиран от оригинала на 2012-04-25. Посетен на 7 October 2018.
  2. ↑ 2007 PIOLET D'OR WINNER QUESTIONS AWARDS // Alpinist.com. Посетен на 6 October 2018.
  3. ↑ The other side of the 2006 Golden Ice Axe: Montagnes talks about Prezelj and the Piolet // climbing.com. Архивиран от оригинала на 2007-05-14. Посетен на 2021-03-24.
  4. ↑ TRAVERSÉE DE LA CHAÎNE DU FITZ ROY ARGENTINE, PATAGONIE (3405 M) // pioletsdor.com. 10 март 2015. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2021-03-24.
  5. ↑ Permit Fiasco Leads Two Teams to One Kishtwar Peak // Alpinist.com. Посетен на 6 October 2018.
  6. ↑ Slovenian First Ascent on Hagshu North Face // Ukclimbing.com. Посетен на 6 October 2018.
  7. ↑ а б Piolet d’Or 2016 Honoured ascents // pioletsdor.net.
  8. ↑ Osebna izkaznica // Mark.amebis.si. Посетен на 6 October 2018.
  9. ↑ а б Марко Презель – интервью в острых тонах // Risk.ru. Посетен на 2018-03-27.
  10. ↑ Презель M. Золотая штучка. Piolet d’Or. Гладиаторы и клоуны или виртуальный секс с Мисс Слава // Mountain.RU. Посетен на 2018-03-27.
  11. ↑ Prezelj, Marko. 2007 PIOLET D'OR WINNER QUESTIONS AWARDS // Alpinist. Посетен на 2018-03-27.
  12. ↑ Gobbi, Betta. Fantasmas de la competición // Desnivel SL. Посетен на 2018-03-27.
  13. ↑ Даренская, Лиана. «Стиль имеет значение». Марко Презель. // Risk.Ru. Посетен на 2018-03-17.
  14. ↑ Оглядываясь на историю премии Золотой Ледоруб (Piolets d’Or) // 4sport.ua. Посетен на 2018-03-27.
  15. ↑ Dougald MacDonald. Piolet d'Or Suspended for 2008 // Climbing. Посетен на 2018-03-27.
  16. ↑ Lindsay Griffin. Piolet d’Or 2007 odwołany! // wspinanie.pl. Посетен на 2018-03-27.
  17. ↑ Rajceva, new route by Luka Lindic and Andrej Grmovšek on Križevnik in Slovenia // planetmountain.com. 24.07.2012.
  18. ↑ Lindic, Luka. New routes and climbing projects in Iran // planetmountain.com. 28.12.2012.
  19. ↑ 2015 Piolets d'Or Winners Announced // outsideonline.com. Mar 12, 2015.
  20. ↑ Hagshu North Face first ascent by Ales Cesen, Luka Lindic and Marko Prezelj // planetmountain.com. 03.11.2014.
  21. ↑ Cerro Kishtwar and Chomochior, new climbs in the Himalaya by Kennedy, Novak, Pellissier and Prezelj // planetmountain.com. 24.11.2015.
  22. ↑ New climbs in the Kishtwar Himalaya by Aleš Česen, Marko Prezelj, Urban Novak // planetmountain.com. 27.07.2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marko Prezelj“ и страницата „Презель, Марко“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марко_Презел&oldid=11975830“.