Марко Аурелио Мело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Марку Аурелиу Мелу)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко Аурелио Мело
Бразилски магистрат

Роден
12 юли 1946 г. (72 г.)
Марко Аурелио Мело в Общомедия

Марко Аурелио Мендес де Фариас Мело (на португалски: Marco Aurélio Mendes de Farias Mello , р. 12 юли 1946) е бразилски магистрат - съдия от Върховния федерален съд на Бразилия[1], назначен от президента Фернандо Колор, който е негов братовчед.[2][3][4] От 1982 г. е професор по право в Университетския център на Бразилия и в Бразилския университет.[5]

Марко Аурелио Мело е роден на 12 юли 1946 г. в Рио де Жанейро. Син е на алагоанеца Плинио Афонсо де Фариас Мело и на Еуниси Мендес. Марко е племенник на бразилския сенатор Арнон Афонсо де Фариас Мело (1911 - 1983), който е баща на бразилския президент Фернандо Колор.[6]

Марко завършва основно и средно образование в Колежио Суза Маркес и Колежио Педро II в Рио де Жанейро. През 1973 г. завършва правни и социални науки в правния факултет на Федералния университета на Рио де Жанейро, където през 1982 г. придобива и магистърска степен по частно право.[7]

Първоначално работи като адвокат към Федерацията на независимите търговци в Гуанабара, ръководи юридическите отдели на Регионалния съвет на търговските представители на Рио де Жанейро и на Федералния съвет на търговските представители.[7] Адвокат е и на свободна практика в Рио де Жанейро.

През 1975 г. Марко Аурелио започва работа като заместник-прокурор в Трудовата прокуратура. През 1978 г. става член на Регионалния съд на труда на Първи регион от конституционната квота на прокуратурата. През 1981 г. Марко Аурелио е избран за съдия във Висшия съд на труда и между 1988 г. – 1990 г. е главен корежедор на труда.[7]

През май 1990 г. Марко Аурелио е номиниран за съдия във Върховния федерален съд на Бразилия от тогавашния президент и негов братовчед Фернандо Колор, за да заеме мястото на пенсиониралия се Карлос Мадейра. На 22 май същата година номинацията е одобрена от Федералния сенат с мнозинство от 50 гласа срещу 3 против[8], след което Марко Аурелио встъпва в длъжност на 13 юни 1990 г.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Linha Sucessória dos Ministros do STF. // Supremo Tribunal Federal. Посетен на 21 януари 2018.
  2. Presidente por sete dias: O presidente do STF assume interinamente a Presidência da República durante viagem de FHC à Itália e à Espanha mas diz que despachará no sofá do gabinete do Planalto. // www.terra.com.br. ISTOÉ Gente, 20 май 2002. Посетен на 21 януари 2018.
  3. Kennedy Alencar entrevista o ministro Marco Aurélio Mello. // RedeTV! - Jornalismo. RedeTV!, 20 февруари 2010. Посетен на 21 януари 2018.
  4. Eleição presidencial vai para segundo turno. // Estadao.com.br, 28 октомври 2013. Посетен на 21 януари 2018.
  5. Marco Aurélio Mendes de Farias Mello. // Supremo Tribunal Federal. Посетен на 21 януари 2018.
  6. Filho de alagoano, Marco Aurélio Mello recebe título de cidadão honorário. // 22 май 2015. Посетен на 4 април 2016.
  7. а б в Ministro Marco Aurélio. // Supremo Tribunal Federal. Посетен на 21 януари 2018.
  8. Diário do Congresso Nacional, p. 2303. // Congresso Nacional, 23.05 1990. Посетен на 22 октомври 2017.
  9. Ministro Marco Aurélio 25 ANOS NO STF (PDF). // Supremo Tribunal Federal, 20 юни 2015. Посетен на 21 януари 2018.