Марк Антоколски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марк Антоколски
Марк Антоко́льский
руски скулптор

Роден
Починал
9 юли 1902 г. (61 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Кариера в изкуството
Стил Академизъм
Академия Императорска художествена академия
Направление скулптура
Награди 1864 – сребърен медал, 1865 – златен медал, 1878 – Орден на Почетния легион
Семейство
Баща Матис Янкелевич (1815–1888)
Майка Кейля-Хена Беняминовна (1817–?)
Марк Антоколски в Общомедия

Марк Матвеевич Антоколски (2 ноември 1843, Вилнюс, Руската империя – 9 юли 1902, Франкфурт, Германската империя) е руски скулптор, академик (1871), професор (1880). Разработва теми от руската история.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в еврейско семейство, като е най-малкото от 7 деца. Семейството му е бедно и много религиозно. Още от малък обича да рисува – по столове, по стените. Юдейство забранява изобразяването на човека и животните, така че родителите имат рязко негативно отношение към страстта на своя син. Но когато пораства, той е изпратен на обучение за дърворезбари. С талантливите ученици се занимава жената на вилнюския генерал-губернатор А. Назимова, която е известна покровителка на изкуствата. Благодарение на нея бъдещия велик скулптор е приет в Императорската художествена академия.

През 1864 г. получава сребърен медал за релефа „Евреинът-шивач“, а през 1865 г. – златен медал за „Скъперникът“. По време на следването си в Академията е увлечен от руската история и литература и първата му голяма работа е статуята на Иван Грозни (1870). Съветът на Академията издава на студента Марк Антоколски за тази му работа най-високото отличие – титлата академик. Великата княгиня Мария Николаевна (дъщеря на Николай I), покровителка на Академията на изкуствата, е въодушевена от скулптурите му и говори за работата на младия художник пред император Александър II. Статуята прави огромно впечатление на царя и той я купува за Ермитажа за 8000 рубли (към този момент това е огромна сума).

През 1871 г., след като завършва Академията, Антоколски отива в Рим и Париж, което е обичайна практика за възпитаниците на Академията. Считало се е, че бъдещите скулптори трябва да се потопят в атмосферата на културата и да видят работа на класиците в оригинал. В Рим Антоколски работи по статуята на Петър I, която започва още в Русия. Това произведение той завършва в Санкт Петербург. В същото време той е избран за член-кореспондент на Парижката академия. През 1878 г. той показва новите си работи на Световното изложение в Париж и е награден с най-високото отличие ордена на Почетния легион. Скоро той е избран за почетен член и на други академии в Западна Европа: Виенската, Берлинската, Лондонската и др.

Антоколски умира във Франкфурт и е погребан в Санкт Петербург в еврейско гробище.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Евреинът-шивач“ – 1864 г.
  • „Скъперникът“ – 1865 г.
  • „Момче краде ябълки“ – 1865 г.
  • „Дебатът за Талмуда“ – 1868 г.
  • „Атаката на Инквизицията на евреите“ – 1863 – 1869 г.
  • Иван Грозни“ – 1870 – 1871 г.
  • Петър I“ – 1872 г.
  • Ермак“ – 1872 г.
  • „Христос пред съда на народа“ – 1874 г.
  • „Смъртта на Сократ“ – 1875 г.
  • „Надгробен паметник на принцеса Оболенски“ – 1876 г.
  • Спиноза“ – 1882 г. и много други.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]