Направо към съдържанието

Марк Аурел Стейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марк Аурел Стейн
Stein Márk Aurél
британски археолог
1909 г.
Роден
Починал
ПогребанКабул, Афганистан
Религиялутеранство
Учил въвВиенски университет
Лайпцигски университет
Тюбингенски университет
Марк Аурел Стейн в Общомедия

Марк Аурел Стейн е британски археолог, известен с изследванията си и археологическите си открития в Централна Азия. Преподава в индийски университети. Единодушно го смятат за най-великия пътешественик в Азия от Марко Поло насам.[1]

Стейн е също етнограф, географ, лингвист и изследовател. Неговата колекция от книги и ръкописи от пещерите Дунхуан са важни за изучаване историята на Централна Азия, както и на изкуството и литературата на будизма. Той написва няколко тома за своите експедиции и открития, а сред книгите му са „Древният Хотан“, „Сериндия“ и „Непознатата Азия“.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Стейн е роден на 26 ноември 1862 г. в еврейското семейство на Натан Стейн и Анна Хиршлер в Будапеща, Кралство Унгария. Неговите родители и сестра му запазват като свое вероизповедание юдаизма, докато Марк Аурел и брат му Ернест Едуард са кръстени като лутерани. В дома на семейството се говори немски и унгарски език,[2] Стейн завършва средно училище в Будапеща, после следва в университетите на Виена, Лайпциг и Тюбинген. Специализира санскрит и персийски език и защитава докторантура в Тюбингенския университет през 1883 г.

През 1884 г. заминава за Англия, за да изучава ориенталски езици и археология. През 1886 г. във Виена на конференция по ориенталски науки Стейн среща индолога и филолог Рудолф Хьорнле, който изучава древен математически ръкопис, открит в Бакхшали Пешавар.[3]

Експедиции

[редактиране | редактиране на кода]
Снимка на Аурел Стейн с вечното му куче и изследователски екип в долината на река Тарим

Стейн е повлиян от изследването на Свен Хедин „През Азия“ от 1898 г. През юни същата година той търси помощ от Рудолф Хьонрле и получава сътрудничество да изследват централноазиатски антики. Хьонрле е ентусиазиран, тъй като вече е разчел Веберския и Бауерския ръкописите Bower и Weber, известни по това време като двата най-древни папирусни ръкописи от Древна Индия, но е имал съмнение за обстоятелствата за тяхното намиране и автентичност. Той препоръчва Стейн да изготви предложение за експедиция, което да внесе в администрацията на Пенджаб и Индия. Стейн последва съвета и подготвя предложението да изследва, картографира и изучи старините на Централна Азия според препоръките на Хьонрле. С негово съдействие получава бързо разрешение и през януари 1899 г. Стейн организира първата си експедиция.

Следват разрешения и планиране на експедиции в други части на Тибет и Централна Азия, към които вече проявяват интерес и руснаци и германци. Стейн извършва значимите си експедиции с финансовата подкрепа на правителствата на Пенджаб и Британска Индия. Това е началото на четирите експедиции, които Стейн провежда в Централна Азия през 1900 – 1901, 1906 – 1908, 1913 – 1916 и 1930 г.

Карта на Такламакан от „Сериндия“ на Стейн, 1921, том V.

Марк Аурел Стейн изважда на светлина съкровищата на велики цивилизации, които дотогава са били скрити за света. Едно от значимите му открития по време на първата експедиция през 1900-1901 г. е оазисът Дандан Ойлик в пустинята Такламакан, където успява да разкрие множество реликви. По време на третата си експедиция през 1913-1916 г. той разкопава Хара-Хото. [4] По-късно Стейн открива в планината Памир следи от изчезналата Каменна кула, която през 2 век Клавдий Птолемей определя като средата на Пътя на коприната.[5]

Писмо от Аурел Стейн до Рудолф Хьонрле от Кашгар, 25 май 1901.

Колекцията в Британската библиотека на Китайски, Тибетски и Тангутски ръкописи и документи на древни езици, разкрити от Стейн е резултат от неговите пътувания през Централна Азия в периода 1920-1930 г. Той открива и изследва ръкописи на изгубени езици и описва множество археологически места особено в Иран и Белуджистан (Пакистан). Най-значимото откритие на Стейн става през 1907 г., когато се заема с Пещерите Могао, познати също като „Пещерите на стоте Буди“, близо до Дунхуан. Там той открива печатно копие на Диамантената сутра, най-стария печатен текст в света, от 868 сл. Хр. заедно с още 40000 други ръкописи.[6]

Почивките от пътуванията в Централна Азия Стейн прекарва повечето време като живее в палатка в индийската провинция Гандербал. Тук той превежда редица древни ръкописи на английски език.[7][8]

Четвъртата експедиция в Централна Азия обаче завършва неуспешно. Стейн не публикува нищо от тази експедиция. Други изследователи по това време пишат за конфликта и съревнованието между британските и американските интереси в Китай (между Харвардския университет и Британската библиотека).[9]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Стейн в Кабул

Стейн е придружаван навсякъде от кучето си (всъщност седем различни кучета, винаги именувани Даш).[10][11] При една от неговите експедиции в планината Кунлуншан на 6300 м н.в. го застига буря, в която изследователят измръзва и му ампутират пръстите на десния крак. Това не преустановява азиатските му изследвания. [1]

Стейн говори 10 от съвременните езици на света и още толкова, смятани за „класически“, от езиците на Азия. Става британски гражданин през 1904 г.

Умира в Кабул на 26 октомври 1943 г. и е погребан там.[12]

Голямата игра

[редактиране | редактиране на кода]

Стейн и неговите конкуренти Свен Хедин, сър Френсис Йънгхъзбанд и Николай Пържевалски са активни участници в британско-руския сблъсък за влияние в Централна Азия, т.нар. Голямата игра. Техните изследвания са подкрепяни от Британската и Руската империи, докато попълват останалите „бели петна“ на картите, предоставяйки ценна информация и създавайки „сфера на влияние“ за археологическите проучвания, както и за политическо влияние.

Фрагмент от килим открит от Аурел Стейн в яма за отпадъци в Лоулан, Синдзян-уйгурски автономен регион, около 3-4 век сл. Хр.

Днес съкровищата, които сър Стейн открива за света по време на преминатите пеш или с кервани над 100 000 мили из най-труднодостъпните части на Азия, се съхраняват в музеите на 12 страни[1]. Археологическите находки са разпределени между Британския музей, Британската библиотека, Музея в Шринагар, Националния музей на Индия и други.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

Стейн получава множество награди и признания през целия си творчески път. През 1909 г. е награден с медала на Кралското географско дружество за изключителните си изследвания в Централна Азия и в частност за археологическата си работа.[13] Получава признания и медали от азиатски, европейски и американски научни организации и университети.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Подробен списък на публикациите на Стей е наличен в Handbook to the Stein Collections in the UK,[4] pp. 49–61.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Baumer, Christoph. 2000. Southern Silk Road: In the Footsteps of Sir Aurel Stein and Sven Hedin. White Orchid Books. Bangkok.
  • Brysac, Shareen. "Sir Aurel Stein's Fourth 'American' Expedition.", Archeology Archive.
  • Deuel, Leo. 1965. Testaments of Time; the Search for Lost Manuscripts and Records. Knopf, New York, 1965. Преиздание с тънки корици: Pelican, Baltimore, 1970.
  • Falconer, John et al. 2002. Catalogue of the Collections of Sir Aurel Stein in the Library of the Hungarian Academy of Sciences. Budapest, LHAS and British Museum. ISBN 963-7451-11-0.
  • Falconer, John et al. 2007. "Supplement to the Catalogue of the Collections of Sir Aurel Stein in the Library of the Hungarian Academy of Sciences. Budapest, LHAS. ISBN 978-963-508-545-3.
  • Hansen, Valerie. 2012. The Silk Road: A New History, Oxford University Press ISBN 978-0195159318.
  • Hopkirk, Peter. 1980. Foreign Devils on the Silk Road. John Murray (Publishers). Paperback edition, University of Massachusetts Press 1984. ISBN 0-87023-435-8.
  • Ikle, Frank W. "Sir Aurel Stein. A Victorian Geographer in the Tracks of Alexander", Isis 59, no. 2 (1968): 144–55.
  • Kelecsényi, Ágnes, 2004. "Stein Aurél (1862–1943) És a Magyar Tudomány Kapcsolatok a Magyar Tudományos Akadémiával – Stein-gyűjtemények a Magyar Tudományos Akadémia Könyvtárában" [PhD thesis: Aurel Stein and Hungarian academia]
  • Meyer, Karl E., Brysac, Shareen Blair. Tournament of Shadows: The Great Game and the Race for Empire in Central Asia. Counterpoint, 1999. ISBN 9781582430287.
  • Mirsky, Jeannette (1977). Sir Aurel Stein: Archaeological Explorer, Paperback edition, 1998. Chicago: University of Chicago Press, ISBN 9780226531779, https://books.google.com/books?id=q3YKfArws2QC 
  • Morgan, Joyce; Walters, Conrad, Journeys on the Silk Road: a desert explorer, Buddha's secret library, and the unearthing of the world's oldest printed book, Picador Australia, 2011, ISBN 9781405040419.
  • Pandita, S.N., Aurel Stein in Kashmir: Sanskrit of Mohand Marg. Om Publications, 2004. ISBN 978-8186867839.
  • Walker, Annabel. 1999. Aurel Stein: Pioneer of the Silk Road. University of Washington Press. ISBN 0-295-97730-2.
  • Wang, Helen (ed.). 1999. Handbook to the Stein Collections in the UK. British Museum Occasional Paper 129. ISBN 0-86159-129-1, пълният текст, достъпен единствено online.
  • Wang, Helen (ed.). 2002. Sir Aurel Stein in The Times. London, Saffron Books. ISBN 1-872843-29-8.
  • Wang, Helen (ed.). 2004. Sir Aurel Stein. Proceedings of the British Museum Study Day, 2002. British Museum Occasional Paper 142. ISBN 0-86159-142-9.
  • Wang, Helen (ed.). 2012. Sir Aurel Stein, Colleagues and Collections, British Museum Research Publication 184, ISBN 978-086159-1848. пълният текст, достъпен единствено online
  • Wang, Helen and Perkins, John (eds). 2008. Handbook to the Collections of Sir Aurel Stein in the UK. British Museum Research Publication 129 (редактирано и разширено издание на Handbook to the Stein Collections in the UK, 1999). ISBN 978-086159-9776.
  • Wang Jiqing, Photographs in the British Library of Documents and Manuscripts from Sir Aurel Stein's Fourth Central Asian Expedition. Архив на оригинала от 2021-08-15 в Wayback Machine.
  • Whitfield, Susan 2004. Aurel Stein on the Silk Road. Serindia Publications. ISBN 1-932476-11-3; също: The British Museum Press, London. ISBN 0-7141-2416-8.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 Румяна Николова, Николай Генов. Голяма книга за Китай. София, Книгомания ЕООД, 2022. ISBN 978-619-195-316-5. с. 197.
  2. ↑ Colquhoun, A. R., & Colquhoun, E. M. C. (1914). The whirlpool of Europe, Austria-Hungary and the Habsburgs Архив на оригинала от 7 юни 2023 в Wayback Machine.. New York: Dodd, Mead.
  3. ↑ Sims-Williams, Ursula. Rudolf Hoernle and Sir Aurel Stein. London, British Library, 2012. ISBN 978-086159-1848.[неработеща препратка]
  4. 1 2 Handbook to the Collections of Sir Aurel Stein in the UK. British Museum, 2008. ISBN 978-086159-9776. с. 42 – 44. Архивиран от оригинала на 7 October 2012. Посетен на 4 July 2009.
  5. ↑ Dean, Riaz. The Stone Tower: Ptolemy, the Silk Road, and a 2,000-Year-Old Riddle. Delhi, Penguin Viking, 2022. ISBN 978-0670093625. с. 130 – 31, 164 – 67.
  6. ↑ Deuel, Leo. 1970. Testaments of Time, p. 459. Baltimore, Pelican Books. Orig. publ. Knopf, NY, 1965; "Collecting Aurel Stein", The Caxtonian Vol. XIX, No. 2, November 2011.
  7. ↑ JKMHC trekkers trek Mohanmarg // dailykashmirimages.com. Архивиран от оригинала на 25 May 2014. Посетен на 25 май 2014.
  8. ↑ The illustrated Rajatarangini // siraurelstein.org. Архивиран от оригинала на 23 март 2014. Посетен на 7 май 2024.
  9. ↑ Brysac, Shareen Blair. Last of the "Foreign Devils" // Archaeology 50 (6). November–December 1997.
  10. ↑ IDP Newsletter Issue No. 18. Idp.bl.uk. Retrieved on 2014-06-06.
  11. ↑ Dash The Dog Архив на оригинала от 24 септември 2023 в Wayback Machine.. Idp.bl.uk. Retrieved on 2014-06-06.
  12. ↑ North, Andrew. (9 June 2012) Afghanistan's 'graveyard of foreigners'. Bbc.co.uk.
  13. ↑ Gold Medal Recipients // Royal Geographical Society. Архивиран от оригинала на 27 September 2011. Посетен на 26 November 2014.
  14. 1 2 3 4 M. A. Stein – Digital Archive of Toyo Bunko Rare Books at dsr.nii.ac.jp
  15. ↑ http://www.pears2.lib.ohio-state.edu/FULLTEXT/TR-ENG/aurel.htm[неработеща препратка]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марк_Аурел_Стейн&oldid=12930172“.