Марк Кларк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марк Кларк
американски генерал
Кларк през 1943 г.
Кларк през 1943 г.

Звание Генерал
Години на служба 1917 – 1953
Служи на  САЩ
Род войски
Командвания 5-а армия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Корейска война
Награди Легион за заслуги
Образование Военна академия на Съединените щати

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
17 април 1984 г. (87 г.)
Погребан САЩ
Друга дейност президент
Марк Кларк в Общомедия

Марк Уейн Кларк (на английски: Mark Wayne Clark) е американски генерал през Втората световна война и Корейската война.

Ранно детство и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Марк Кларк е роден в Ню Йорк. Братовчед е на генерал Джордж Маршал. Завършва Военната академия на САЩ през 1917 г. Това е и година, когато Кларк получава новия си чин – капитан, поради заслуги в Първата световна война. През 1932 г. е издигнат в чин майор.

През Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война той командва Операция „Факел“, нашествието в Северна Африка (Алжир).

През 1943 г. Марк Кларк е назначен за командващ Пета армия, първата от американските армии, която е трябвало да вземе участие в боевете в континентална Европа. Армията дебаркира на бреговете на Италия, в близост до Салерно, после е завзет Неапол. Завзема Рим.[1]

След края на войната е повишен в четиризвезден генерал – 10 март 1945, а по-късно е изпратен в Австрия като комисионер. Когато се връща у дома, го назначават командващ на 6-а армия.

През и след Корейската война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Корейската война той встъпва в длъжност като командир на военните сили на САЩ на 12 май 1952 г. Подписва примирието със Северна Корея през 1953 г.

Бързото повишаване на чиновете на Кларк може би е свързано с приятелството му с Джордж Маршал и Дуайт Айзенхауер.

След като напуска армията, Кларк работи като президент на „Цитаделата“ (The Citadel, военният колеж на Южна Каролина) от 1954 до 1965. Също така написва два тома мемоари:

  • Пресметнат риск (1950)
  • From the Danube to the Yalu (1954)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clark may be seen introducing the John Huston 1945 film, „The Battle of San Pietro“.