Марк Твен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за американския писател. За езерото вижте Марк Твен (езеро).

Самюъл Лангхорн Клемънс
Mark Twain by AF Bradley.jpg
Фотография на Марк Твен, около 1900 г.
Псевдоним Марк Твен (Mark Twain),
Томас Джеферсън Снодграс, Джош
Роден 30 ноември 1835 г.(1835-11-30)
Флорида, Мисури, САЩ
Починал 21 април 1910 г. (на 74 г.)
Рединг, Кънектикът, САЩ
Професия писател, журналист, лектор, печатарски работник, лоцман, златотърсач
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1865-1910
Жанр Проза, детска литература, пътеписи, публицистика, исторически романи, сатира, философска литература, литературна критика
Известни творби Приключенията на Том Сойер“, „Приключенията на Хъкълбери Фин


Съпруга Оливия Лангдън Клемънс
Деца Лангдън, Сузи, Клара, Джейн
Подпис Mark Twain Signatures-2.svg
Самюъл Лангхорн Клемънс в Общомедия

Марк Твен (на английски: Mark Twain, /mɑrk tweɪn/), литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс (Samuel Langhorne Clemens) е американски писател, журналист и хуморист. Най-известен е със своя роман „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин“, често определяно като един от Великите американски романи.

В началото на 20 век Твен е смятан за „най-големият американски хуморист на своето време“,[3] а Уилям Фокнър го нарича „бащата на американската литература“.[4] Години по-късно Ърнест Хемингуей ще напише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин“.

Биография[редактиране | edit source]

Първи години[редактиране | edit source]

Самюъл Лангхорн Клемънс е роден във Флорида, малко градче в щата Мисури на 30 ноември 1835 година. Баща му, Джон Маршал Клемънс (11 август 1798 - 24 март 1847), произлиза от стара робовладелска фамилия, преселила се във Вирджиния от Корнуол, и последователно е прокурор, търговец и мирови съдия. Майка му е Джейн Ламптън Клемънс (18 юни 1803 - 27 октомври 1890).[5]

Твен е шестото от общо седем деца. Само трима от братята и сестрите му доживяват до зряла възраст: брат му Орайън (17 юли 1825 - 11 декември 1897), Хенри, който умира при експлозия на кораб (13 юли 1838 - 31 август 1858) и Пемела (19 септември 1827 - 31 август 1904). Сестра му Маргарет (31 май 1830 - 17 август 1839) умира, когато Твен е на три години, а брат му Бенджамин (8 юни 1832 - 12 май 1842) умира три години по-късно. Друг от братятата му, Плезант умира шест месеца след раждането си.[6] Твен се ражда две седмици след най-голямото приближаване на Халеевата комета до Земята.

Марк Твен на 15-годишна възраст (1850)

Когато Самюъл е четиригодишен, семейството му се премества в Ханибал,[7] пристанище на река Мисисипи в щата Мисури. От спомените за детството си в това градче Марк Твен черпи вдъхновение за измисления Сейнт Питърсбърг от „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“.[8] По това време в Мисури робството още не е премахнато и Твен се запознава добре с него, като по-късно то е сред основните теми в творбите му.

През март 1847 година бащата на Самюъл Клемънс умира от пневмония[9] и той трябва да започне работа като словослагател. През 1851 година започва да пише статии и хумористични разкази за местния вестник Ханибал Джърнал, който е собственост на по-големия му брат Орайън. Когато става на 18, Самюъл напуска вестника и работи като печатар в Ню Йорк, Филаделфия, Сейнт Луис и Синсинати. Той става профсъюзен член, а след работа се самообразова в обществените библиотеки, където намира по-широка информация, отколкото в училище.[10]

През 1857 година Самюъл Клемънс се завръща в Мисури. По време на пътуване до Ню Орлиънс лоцманът на парахода го вдъхновява да стане лоцман по река Мисисипи. По-късно самият той пише, че по това време лоцманите по реката имат по-висок престиж и авторитет от капитаните на параходи, а и заплащането им е много високо - 250 долара месечно (около 73 хиляди долара от 2011). Те трябва да познават подробно течението на постоянно променящата се река, за да могат да спират в стотиците пристанища и обикновени кейове. В продължение на две години Клемънс изучава дългото над 3000 километра течение на реката преди да получи лиценза си за лоцман през 1859 година.

По време на обучението си Самюъл убеждава по-малкия си брат Хенри и той да стане лоцман. Хенри загива на 21 юни 1858 година при еклсплозията на парахода „Пенсилвания“. По-късно Марк Твен пише, че е сънувал смъртта му месец по-рано, което дава начало на интереса му към парапсихологията. Той става един от първите членове на Дружеството за психически изследвания. Смъртта на брат му се отразява тежко на Самюъл, който до края на живота си се самообвинява за нея. Той продължава да работи като лоцман до избухването на Гражданската война през 1861 година, когато свободното движение по реката е прекратено.

Пътувания[редактиране | edit source]

През 1861 година Самюъл Клемънс заминава на запад заедно с брат си Орайън, който е назначен за секретар на Джеймс Ний, губернатор на Невада. Те пътуват повече от две седмици с дилижанс през прериите и Скалистите планини и посещават мормонската общност в Солт Лейк Сити. Това пътуване вдъхновява пътеписа „Roughing It“ и осиурява материал за разказа „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“ („The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County“). Пътуването приключва за Самюъл в сребърните мини на Вирджиния Сити в Невада, където започва да работи.[11] Не успява в това начинание и си намира работа в местния вестник Териториъл Ентърпрайс. Тук той за първи път използва псевдонима Марк Твен, с който ще остане известен - на 3 февруари 1863 година той подписва с него хумористичния пътепис „Letter From Carson – re: Joe Goodman; party at Gov. Johnson's; music“.[12] Клемънс взима псевдонима от друг писател, Исая Селърс, който вече се подписвал с него. С възгласа „Mark Twain!“ моряците по Мисисипи предупреждават за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване.

През 1864 година Твен се мести в Сан Франциско, където продължава да се занимава с журналистика. Тук той се запознава с други писатели като Брет Харт, Артимъс Уорд и Дан Декил. Първият голям литературен успех за Марк Твен идва с публикуването на разказа „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“, излязъл в нюйоркския седмичник Сатърди Прес на 18 ноември 1865 година. Раказът е толкова забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. Година по-късно Твен пътува за Сандвичевите острови (днешните Хаваи) като репортер на вестник Сакраменто Юниън. Пътеписите му стават популярни и се превръщат в основа на първите му публични беседи.[13]

През 1867 година местен вестник спонсорира пътуването на Марк Твен до Средиземноморието. По време на това пътешествие той пише поредица писма, които по-късно издава като „Глупаци в чужбина“ („The Innocents Abroad“, 1869), в която са осмени и американците, и европейците с типичните им предубеждения едни към други. По време на пътуването авторът се запознава с бъдещия си шурей Чарлс Лангдън.

Брак и деца[редактиране | edit source]

Чарлс Лангдън показва на Твен снимка на сестра си Оливия и по-късно писателят твърди, че се влюбва в нея от пръв поглед. През 1868 година двамата се срещат, сгодяват се година по-късно и през февруари 1870 година се женят.[13] Оливия произхожда от „богато, но либерално семейство“ и чрез нея Твен се запознава с аболиционисти, „социалисти, принципни атеисти и борци за правата на жените и за социално равенство“. Сред тях са писателката Хариет Бичър Стоу, която е негова съседка в Хартфорд, общественикът Фредерик Дъглас и утопистът Уилям Дийн Хоуелс, с когото стават приятели за цял живот.[10]

През 1869-1871 семейството живее в Бъфало, щата Ню Йорк, където Марк Твен е съсобственик в местния вестник Бъфало Експрес и работи там като редактор и журналист. Първото им дете Лангдън умира на 19 месеца от дифтерия. През 1871 година Твен се мести със семейството си в Хартфорд, където през 1873 година започва строежа на собствената си къща (през 1927 година тя е спасена от разрушаване от местната общественост и е превърната в музей на писателя).[14] Докато живеят там, Оливия ражда три дъщери: Сузи (1872 - 1896), Клара (1874 - 1962) и Джийн (1880 - 1909). Бракът на Твен и Оливия трае до смъртта на Оливия през 1904 година.

По време на 17-годишния си престой в Хартфорд (1874-1891) Твен създава и публикува най-известните си произведения, сред които „Приключенията на Том Сойер“ („The Adventures of Tom Sawyer“, 1876), „Принцът и просякът“ („The Prince and the Pauper“, 1881), „Животът по Мисисипи“ („Life on the Mississippi“, 1883), „Приключенията на Хъкълбери Фин“ („Adventures of Huckleberry Finn“, 1884) и “Един янки в двора на крал Артур” („A Connecticut Yankee in King Arthur's Court“, 1889).

Твен предприема второ пътуване в Европа, описано в книгата от 1880 година „A Tramp Abroad“. Обиколката му включва престой в Хайделберг от 6 май до 23 юли 1878 година и посещение в Лондон.

Любов към науката и технологиите[редактиране | edit source]

Твен е очарован от науката и научните изследвания. Той става близък приятел на Никола Тесла и двамата прекарват много време заедно в лабораторията на Тесла.

Марк Твен в лабораторията на Никола Тесла (1894)

Твен патентова три изобретения, като едното от тях е заместител на тирантите, а другото - историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващият се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят).

Книгата му "Един янки в двора на крал Артур" разказва за пътешественик във времето, който представя модерни технология на Англия от времето на крал Артур. Този тип истории по-късно става шаблонен за научно-фантастичния поджанр Алтернативна история.

През 1909 г. Томас Едисон посещава Твен в дома му в Рединг, Кънектикът, и го заснема. Част от филма е използван в късометражния филм "Принцът и Просякът" (1909).

Финансови затруднения[редактиране | edit source]

Твен печели значителна сума пари чрез писане, но пропилява голяма част от тях чрез лоши инвестиции, най-вече в нови изобретения. Особено скъпо (300 000 долара, които в днешно време са прилизително 7 518 462 долара) му струва изобретяването на нова машина за печатане, която се повреждала прекалено често. Преди да може да бъде усъвършенствана, бил изобретен линотипът. Така Твен губи не само повечето пари, спечелени чрез писане, но и голяма част от наследството на съпругата си.

Твен губи пари и заради издателската си къща, която има първоначален успех благодарение на издаването на мемоарите на Юлисис Грант, но впоследствие губи много, издавайки биографията на папа Лъв XIII. От нея са продадени по-малко от двеста копия.

Новите творби на Твен заедно с беседите му и помощта на приятели му дават възможност да си възвърне финансовата стабилност. През 1893 г. започва 15-годишното му приятелство с Хенри Хътълсън Роджърс, президент на Стандарт Ойл. Първоначално Роджърс прави акт на Твен за банкрут. След това прехвърля авторските права на Оливия, за да не могат кредиторите му да ги придобият. Накрая Роджърс поема пълния контрол върху парите на Твен, докато не било платено на всички кредитори. През 1894 г. Твен започва световно пътешествие, на което изнася своите беседи, за да се издължи на кредиторите си, въпреки че нямал законово задължение за това. Обикаля Нова Зеландия, Австралия, Индия и Южна Африка. По време на това пътуване, дъщеря му Сузи умира от менингит. Завръща се в Америка през 1900 г. с необходимите пари.

Последни години[редактиране | edit source]

Твен преминава през период на голяма депресия,която започва през 1896г, когато Сузи умира. През 1904г умира Оливия, а на 24 октомври 1909г и Джийн. На 20 май 1909г, внезапно умира и Хенри Роджърс.

През 1906г, Твен започва да пише своята автобиография в сп. Норт Америкън Ривю (публикувана посмъртно през 1924). През април с.г. научава, че приятелката му Ина Кулбрайт е загубила почти всичко, което притежава, при зeметресението във Сан Франциско и се съгласява да бъдат продадени няколко негови портрета с автограф, като парите отиват за нея. След това Джордж Уортън Джеймс посещава Твен в Ню Йорк и му прави още няколко портрета. Твен твърди, че четири от тях са сред най-добрите портрети, които са му правени.

Официална снимка на Марк Твен при получаване на званието доктор хонорис кауза на Оксфордския университет

През 1907г, Оксфордския университет му дава титлата доктор хонорис кауза.

През 1909г, Твен казва:

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: "Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно".

Предсказанието му се сбъдва - Твен умира от сърдечен удар на 21 април 1910 г. в Рединг, Кънектикът един ден след най-близото разстояние на кометата до Земята. На 4 декември 1985г, Американската пощенска служба издава пликове "Марк Твен и Халеевата комета".

Когато научава за смъртта му, президентът Тафт казва: "Марк Твен даде радост - истинска интелектуална наслада - на милиони и творбите му ще продължават да дават такава наслада на милиони... Неговият хумор бе американски, но той бе толкова ценен и от англичаните и от хората от други страни както от своите сънародници. Той е неразделна част от американската литература".

Погребението се състои в презвитерианската църква Олд Брик в Ню Йорк. Твен е погребан до жена си в семейния парцел в Елмайра, Ню Йорк. Гробът му е отбелязан от единственото му живо дете Клара чрез монумент висок 3,65 метра (два фатома или "марк твен"). Има и малка плоча.

Надгробната плоча на Марк Твен

.

Литературен стил[редактиране | edit source]

Общ преглед[редактиране | edit source]

Твен започва кариерата си с лека, хумористична поезия, но впоследствие става хроникьор на суетите, лицемерието и убийствата на човек. В средата на кариерата си с "Хъкълбери Фин" той комбинира силния хумор и социалната критика. Твен е господар на разговорната реч и това му помага да създаде и популяризира отличителна американска литература, на американски теми и език. Много от творбите на Твен са забранявани по различни причини. "Хъкълбери Фин" е забранявана неведнъж в американските гимназии, като една от причините е честата употреба на думата "негър", която е използвана широко преди гражданската война, когато се развива действието.

Пълна библиография на творбите му е невъзможна поради големия брой произведения, написани от Твен (често в малко известни вестници), и това, че използва няколко различни псевдонима. Освен това голяма част от речите и беседите му са загубени или въобще не са били записвани.

Първи журналистически изяви и пътеписи[редактиране | edit source]

Първата голяма творба на Твен е разказът "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калверас". Той е публикуван в "Ню Йорк Сатърдей Прес" поради единствената причина, че не е пристигнала навреме, за да бъде включена в сборник със скечове от дивия запад на Артимъс Уорд.

След този внезапен успех Твен е назначен в "Сакраменто Юниън" да пише писма, в които да разказва за пътуванията си. В първото той разказва за пътуването през медения месец с парахода Аякс до Хаваите. Тези хумористични писма са определящи за бъдещото му развитие като пътуващ журналист. За "Алта Калифорния" пише хумористична бурлеска за пътуването си от Сан Франциско до Ню Йорк с кораб през Панамския канал. На 8 юни 1867г, Твен отплава на борда на Куейкър Сити за пет месеца, резултатът от което е "Наивници в чужбина".

През 1872г, Твен публикува друг пътепис "В несгода", който е полу-продължение на "Наивници в чужбина". Тя е и от части автобиографична, защото проследява пътуването на писателя до Невада и последващия му живот на запад. Книгата осмива американското общество по същия начин, по който "Наивници в чужбина" осмива европейското. Следващата творба на Твен Ера на смеха: История за дневно време" не е пътепис и е фокусирана повече върху събития от настоящото. Това е първия му опит да напише роман. За отбелязване е още, че книгата е единствената, която Твен пише в съавторство; тя е написана заедно със съседа му Чарлс Дъдли Уорнър.

Следващите две книги на Твен са почерпени от преживяванията му по Мисисипи. "Едно време по Мисисипи" представлява серия скечове публикувани в "Атлантик Мънтли" през 1875г, и изразява разочарованието на автора от романтизма. Тази книга се превръща в начало на "Живот по Мисисипи".

Том Сойер и Хъкълбери Фин[редактиране | edit source]

Следващата голяма публикация на Твен е "Приключенията на Том Сойер", за която черпи вдъхновение от младежките си години в Ханибал. Том Сойер е модел на Твен като дете, като в него се откриват и черти от двама негови съученици Джон Бригс и Уил Боуен. Книгата представя и Хъкълбери Фин като второстепенен герой, който пък е прототип на приятеля на Твен Том Бланкъншип.

Въпреки че днес сюжетът на "Принцът и просякът" е изключително популярен в литературата и киното, той не е добре приет по време на издаването му. Това е историята на две момчета, родени в един и същи ден, еднакви на външен вид, която се превръща в социален коментар, когато двамата разменят местата си. Това е първият опит на Твен да създаде художествена проза, която не е толкова силно повлияна от личните му преживявания и вината за недостатъците му обикновено се приписва на това, че авторът не познава добре английското общество, а също и на това, че излиза след голям шедьовър. Пишейки този роман, Твен започва и "Приключенията на Хъкълбери Фин" (с който има постоянни трудности) и започва и завършва друг пътепис "Глупаци в чужбина", който следва автора по време на пътуването му в централна и южна Европа.

“Хъкълбери Фин” (1884) затвърждава мястото на Марк Твен като значим американски писател. Този роман на пръв поглед е детско-юношески, както и “Том Сойер”, от който води началото си, но за разлика от него е много по-сериозен. Четиристотин страници от ръкописа на романа са написани в средата на 1876г, веднага след публикуването на "Том Сойер". Според някои сметки Твен е писал романа седем години и го завършва през 1883 г. Други считат, че "Хъкълбери Фин" е писан паралелно с "Принцът и просякът" и други творби през 1880 и следващите години. Последната пета от книгата е предмет на много спорове. Според Лео Маркс по това време Твен е изпаднал в "нервен срив". В есето "Зелените хълмове на Африка" Ърнест Хемингуей пише за "Хъкълбери Фин": "Ако я четете, трябва да спрете, когато негърът Джим е отвлечен от момчетата. Това е истинският край. Останалото са хитрини." В същото есе той пише: "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин".

Най-голямото постижение на Твен като писател е начинът, по който разказва “Хъкълбери Фин” и езикът, който използва. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си “Бил ли е Хък чернокож?” (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език.

В периода около завършването на "Хъкълбери Фин" Твен написва "Живот по Мисисипи", която описва спомените на автора и новите му преживявания след 22-годишно отсъствие от река Мисисипи. Именно в нея той твърди, че "марк твен" е терминът, с който моряците оповестяват безопасната дълбочина.

Късно творчество[редактиране | edit source]

По време на дългата си писателска кариера Твен написва и голямо количество есета. Те се появяват в различни вестници и списания. В тях той поставя за разглеждане наболели обществено-политически въпроси. В “Сандвичевите острови” (1873), например, описва как мисионерите покваряват населението на Хаваите, “Юбилеят на Кралица Виктория” (1897) представя с неодобрение помпозните тържества и пищни шествия на кралското общество в Англия, а "Монологът на крал Леополд” (1905) разкрива чрез драматичен монолог политическите злини, причинени от деспотизма.

Псевдоними[редактиране | edit source]

Клемънс използва различни псведоними докато не се спира окончателно на Марк Твен. До [[1863]г, подписва скечовете си с Джош. Освен това използва и Томас Джеферсън Снодграс за поредица хумористични писма.

Писателят твърди, че псевдонимът му идва от годините, през които работил по Мисисипи, където два фатома показват, че дълбочината е достатъчна за преминаване. Два фатома са равни приблизително на четири ярда (≈3,6 метра), от където идва и "фамилията" му Твен (twain), която е архаизъм за "две". Лодкарят се провиква "марк твен", което означава "според мярката (марк/mark) дълбочината е два фатома".

Твен признава, че псевдонимът му не е изцяло негова идея. В "Живот по Мисисипи" той пише:

Капитан Исая Селърс не притежаваше големи литературни заложби, а набързо нахвърляше няколко параграфа чисто практическа информация за реката и се подписваше под тях с "Марк Твен", след което ги предаваше на "Ню Орлиънс Пикаюн". Тъй като бяха свързани със състоянието на реката те бяха точни и ценни; ... когато по телеграфа пристигна вестта за смъртта му, аз бях на тихоокеанското крайбрежие. Бях млад журналист и ми трябваше бойно име; затова конфискувах това на стария моряк и направих всичко по силите си, за да остане то такова, каквото бе у него - знак, символ и гарант, че под каквото и да бъде сложено, човек може да се обзаложи, че то е неопровержима истина; как успях да го постигна ще е нескромно да разкажа.

Тази версия на Твен се оспорва от биографа Джордж Уилямс III, вестник "Териториъл Ентърпрайс", според когото "марк твен" е нарицателно, което писателят често си навличал, докато пиел в салона на Джон Пайпър във Вирджиния, Невада.

Библиография[редактиране | edit source]

Основна статия "Библиография на Марк Твен".

Бележки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Марк Твен в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
  1. а б ((en)) Britton, Wesley. Mark Twain: "Cradle Skeptic". // Twainweb.net, 1997. Посетен на 21 октомври 2010.
  2. ((en))  Mark Twain. // www.guardian.co.uk.
  3. ((en))  Obituary. // New York Times. marktwainclassics.com. Посетен на 27 декември 2009.
  4. ((en)) Jelliffe, Robert A. Faulkner at Nagano. Tokyo, Kenkyusha, Ltd, 1956.
  5. ((en))  Excerpt: The Singular Mark Twain. // About.com: Literature: Classic. Посетен на 11 октомври 2006.
  6. ((en))  Mark Twain's Family Tree (PDF). // Посетен на 1 януари 2007.
  7. ((en))  Mark Twain, American Author and Humorist. // Посетен на 25 октомври 2006.
  8. ((en)) Lindborg, Henry J. Adventures of Huckleberry Finn. // Архив на оригинала от 1 ноември 2009. Посетен на 11 ноември 2006.
  9. ((en))  John Marshall Clemens. // State Historical Society of Missouri. Посетен на 29 октомври 2007.
  10. а б ((en)) Scott, Helen. The Mark Twain they didn’t teach us about in school. // International Socialist Review 10. 2000. с. 61-65.
  11. ((en))  Mark Twain Biography. // The Hannibal Courier-Post. Посетен на 25 ноември 2008.
  12. ((en))  Mark Twain quotations. //
  13. а б ((en))  Samuel Clemens. // PBS:The West. Посетен на 25 август 2007.
  14. ((en))  The Mark Twain House and Museum: History of the House. // The Mark Twain House & Museum. Архив на оригинала от 14 август 2007. Посетен на 8 септември 2007.