Марк Титий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марк Титий
Marcus Titius
римски политик
Роден
Починал
Семейство
Баща неизвестна
Майка неизвестна
Съпруга Фабия Павлина

Марк Титий или Марк Тиций (на латински: Marcus Titius) e политик на късната Римска република.

Произход и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Той е от фамилията Титии. Син е на Луций Титий и племенник на Луций Мунаций Планк.

През 43 пр.н.е. баща му е проскрипиран и се спасява при Секст Помпей.[1] Марк Титий образува сам флота и обикаля брега на Етрурия с грабежи. През 40 пр.н.е. Титий е пленен от адмирал Menodoros в Цизалпийска Галия, но Помпей го освобождава, заради баща му.[2] През лятото на 39 пр.н.е., както много други, той и баща му имат право да се върнат обратно в Рим.[3]

Под влиянието на чичо си Титий става придружител на Марк Антоний и през 36 пр.н.е. като квестор се бие против партите. През 35 пр.н.е. е управител на Азия. През 34 пр.н.е. Титий става понтифекс. Той организира игри в театъра на Помпей.

Като чичо си Мунаций Планк той се присъединява през юни или юли 32 пр.н.е. към Октавиан и му съобщава съдържанието и скришното място на тестамента на Марк Антоний.[4]

От 1 май до октомври 31 пр.н.е. Титий е суфектконсул. Тази година консули са Марк Антоний (III) и Октавиан Август (III). Марк Антоний става консул само на Изток (другите суфектконсули са Марк Валерий Месала Корвин и от 1 октомври Гней Помпей).[5] Като консул взема участие в предварителните битки преди битката при Акциум на 2 септември 31 пр.н.е. Титий има победа с Тит Статилий Тавър над конницата на Антоний и Deiotarus Philadelphos, царят на Пафлагония, бяга при Октавиан.[6]

През 13/12 пр.н.е. Титий сменя добрия приятел на Октавиан, генерал и адмирал Марк Випсаний Агрипа, като управител на Сирия.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Титий е женен за Фабия Павлина, дъщеря на Квинт Фабий Максим (суфектконсул 45 пр.н.е.) и те вероятно нямат деца.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дион Касий, Römische Geschichte 48, 30, 5f.
  2. Дион Касий, Römische Geschichte 48, 30, 5; Апиан Bürgerkriege 5, 142.
  3. Велей Патеркул, Römische Geschichte 2, 77, 3.
  4. Плутарх, Antonius 58, 3 – 8; Дион Касий, Römische Geschichte 50, 3, 2ff.
  5. Fasti Capitolini
  6. Плутарх, Antonius 58, 3 – 8; Дион Касий, Römische Geschichte 50, 3, 2ff.
  7. SEG 1, 383.