Марк Фурий Бибакул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Марк Фурий Бибакул (Marcus Furius Bibaculus) е модерен и беден поет от Римската империя през I век пр.н.е. Той е в кръга на новите поети, неотериците, към който е и Катул и има афера с неговия приятел Ювентий. Приятел е и с Аврелий.

Катул пише за Бибакул в стихотворенията си 11, 16, 23, 24 и 26.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • (FR) N. Terzaghi, Facit poetas (à propos de l'épigramme sur Valerius Cato attribuéè à Furius Bibaculus), „Latomus“, 2 (1938), pp. 84-91
  • (EN) E.H. Green, Furius Bibaculus, in „Classical Journal“, 35 (1940), pp. 348-356.
  • (EN) J.W. Loomis, Furius Bibaculus and Catullus in „Classical World“, 63 (1969), pp, 112-114
  • (EN) N.B. Crowther, Valerius Cato, Furius Bibaculus and Ticidas, „Classical Philology“, 66 (1971), pp. 108-109.
  • L. Alfonsi, Poetae novi. Storia di un movimento poetico, Como, Marzorati, 1945, pp. 41-46.
  • V. Sirago, La scuola neoterica, Arona, Paideia, 1947, pp. 101-110.
  • M. Gigante, Varrone, Furio Bibaculo e Cleante, in „Rend. Acc. Arch. Lett. Belle Arti Napoli“, 49 (1974), pp. 193-202.
  • A. Taliercio, Il ruolo di Furio Bibaculo e di Varrone Atacino nei poetae novi, „Bollettino di Studi latini“, 9 (1979), pp. 268-271.
  • Giuseppina Allegri, Maestri e Sirene in Furio Bibaculo (?) e Cicerone. In margine a Furio Bibaculo fr. 6 Bl. (dub.), „Paideia“ 55 (2000), pp. 3-21.