Марк Шагал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марк Шагал
еврейски художник
Марк Шагал 
Роден: 7 юли 1887
Витебск, днес Беларус
Починал: 28 март 1985
Сен Пол, Франция

Марк Шагал (на руски: Марк Шагал, на идиш: מארק שאגאל) е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма.

Биография[редактиране | edit source]

Шагал е роден в град Витебск, Руска империя (понастоящем Беларус), през 1887 г. По онова време населението на Витебск е около 66 000 души, половината от които са евреи. Шагал е най-голямото от 9 деца.

През 1905 г. се записва в престижното художествено училище на Юрий Пен, където учи 2 години. Впоследствие заминава за Санкт Петербург, който по онова време е столицата на Русия и център на артистичния живот на империята. Там Шагал първо учи в художествената школа Общество за насърчаване на художественото изкуство, чийто директор тогава е Николай Рьорих, а след това е студент на известния художник и сценограф Леон Бакст в частното художествено училище на Е. Званцева.

През 1910 г. за пръв път посещава Париж, където се потапя в живота на интелектуалните среди, запознава се с Гийом Аполинер, сприятелява се с поета Блез Сандрар и живее в „Ла Рюш“ с Модиляни, Сотин, Леже и Липшиц. През 1912 г. представя свои картини в Салона на независимите в Париж, а през 1913 г. - в Амстердам. Първата му самостоятелна изложба - през 1914 г. в Берлин, има много голям успех.

През същата година Шагал се връща във Витебск и има намерение да остане там само три месеца, но е принуден да остане 10 години заради Първата световна война, Октомврийската революция и т.н. През 1915 г. се жени за Белла Розенфелд, а година по-късно се ражда дъщеря им Ида.

От 1923 г. той заживява във Франция. На път за Париж Шагал минава през Берлин, за да вземе картините си от изложбата през 1914 г., но не успява да открие нито една. В Париж започва да прави илюстрации към книги, сред които „Мъртви души“ на Гогол, „Басните“ на Ла Фонтен и Библията. През 1939 г. творецът завършва поръчаните му от Амброаз Волар рисунки за Библията. По-късно, през 1973 г., по време на речта си за откриването на Националния музей „Библейско послание Марк Шагал“ в Ница, Шагал споделя, че от съвсем ранна възраст е бил пленен от Библията. „Тя [Библията] ми се струваше и все още ми се струва най-големият източник на поезия за всички времена. Оттогава търся това отражение в живота и в изкуството. Библията е като отзвук в природата и се опитвам да пресъздам точно тази тайна.“[1] През 1926 г. е представена първата му изложба в Съединените щати, но самият той не е там за откриването. Докато е във Франция, Шагал пътува из страната, като винаги носи със себе си скицник. Особено много му харесва Лазурният бряг - заради прекрасните цветове и пейзажи и мекия климат. Художникът пътува и извън Франция – посещава Испания, Италия, Нидерландия, Палестина.

През 1937 г. Шагал получава френско гражданство. Поради започването на Втората световна война и нарастващия антисемитизъм единственото спасение за Шагал е да напусне Франция и така през 1941 г. заминава заедно със семейството си за Ню Йорк. През 1942 г. синът на Анри Матис - Пиер, представя изложба на Шагал в своята галерия в Ню Йорк. През 1944 г. Белла умира вследствие на вирусна инфекция и Шагал не е в състояние да рисува в продължение на месеци. Впоследствие образът на Белла започва да се появява често в творбите му.

През 1945 г. художникът се запознава с Вирджиния Хагард МакНейл - дъщеря на бивш британски консул в САЩ, и от връзката им се ражда син - Дейвид МакНийл. През 1947 г. Шагал се връща във Франция и отива да живее на Лазурния бряг, където вече са се установили и други художници - напр. Матис и Пикасо. През 1952 г. Вирджиния Хагард напуска Шагал заради фотографа Чарлз Лейренс - самата тя иска да стане професионален фотограф. През 1952 г. дъщерята на Шагал го запознава с Валентина Бродска - Вава, за която той се жени през юли с.г. Вторият му брак е щастлив, но Белла остава завинаги негова муза – до края на живота си художникът отказва да говори за нея като за починала. Шагал никога не е рисувал портрет на Валентина, която умира през 1997 г.


През 1963 г. Шагал посещава Вашингтон. Откриват се негови изложби в Токио и Киото. Френският министър на културата Андре Малро го кани да изрисува тавана на Националната опера в Париж. Той също така е автор на стенописа във фоайето на Операта във Франкфурт на Майн и на витражите в северния неф на катедралата „Сент Етиен“ в Мец.

През 1973 г. Шагал отива в СССР по покана на съветското Министерство на културата. Тогава посещава Москва и Ленинград и подарява свои картини на Третяковската галерия и на Музея за изобразително изкуство "А. С. Пушкин". През 1977 г. творецът е награден с най-голямото френско отличие – Ордена на почетния легион. Негови изложби са представени в Лувъра през 1977–1978 г. (в противоречие с правилото Лувърът става домакин на изложба на все още жив художник). През 1997 г. е открита първата изложба на художника в Беларус.


През последните 30 год. от живота си Шагал създава много творби. В края на 1950-те год. усвоява трудното изкуство на витражите и съдава многобройни витражи на различни места по света, като например катедралата в Мец (1958–1960 г.), синагогата на Хадаса в Медицинския център на Еврейския университет в Ерусалим (1960–1961 г.), сградата на ООН в Ню Йорк (1964 г.) и Института за изкуство в Чикаго (1977 г.). Витражите на Шагал често се считат за едни от най-силните му творби в късното му творчество - свойствата на стъклото да поема блестящи цветове напълно въплъщава магическите творчески образи, които художникът създава.

До последния си ден Марк Шагал работи по картини, мозайки, витражи, скулптури и керамики. На 28 март 1985 г. 97-годишният художник, след като е прекарал цял ден в студиото си, умира в асансьора. Той умира, „летейки“ – както преди време му е предсказала циганка и както често се е изобразявал в картините си.

Витражите на Шагал[редактиране | edit source]

Витраж на Шагал, детайл (Майнц)

Витражите са сред най-важните творби на Шагал. Стъклото му дава възможност да изрази желанието си за създаване на интензивни и жизнени цветове, но и в допълнение към това то си взаимодейства с естествената светлина – пречупваща се и непрекъснато променяща се. Всичко – от мястото на гледката до метеорологичните условия – променя визуалния ефект при витражите. Шагал изпълнява първия си голям проект за витраж през 1956 г. за църквата в Аси (Франция). След това – от 1958 до 1960 г. създава витражите за катедралата в Мец.

През 1960 г. той започва да създава витражи за синагогата на Хадаса в Медицинския център на Еврейския университет в Ерусалим. Лемари пише, че „за да се освети синагогата духовно и физически“ е взето решение 12-те прозореца, символизиращи 12-те племена на Израел, да се изпълнят с витражи. Шагал си представя синагогата като на „корона, предоставена на еврейската кралица“, а прозорците – „скъпоценни камъни от полупрозрачен пламък“.[2] Творецът посвещава следващите 2 години на тази задача и след завършването им прозорците са изложени в Париж, а след това в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. През февруари 1962 г. витражите са монтирани за постоянно в Ерусалим.

През 1964 г. Шагал създава витраж за Организацията на обединените нации в памет на Даг Хамаршелд – втория генерален секретар на ООН, който умира в самолетна катастрофа в Африка през 1961 г. Витражът съдържа символи на мира и любовта, наред с музикални символи. Между 1978 г. и 1985 г., по поръчка на свещеника Клаус Майер, художникът създава първоначално един, а след това още осем витража за църквата „Св. Стефан“ (St. Stephan) в Майнц, Германия. В тях сцените с библейски персонажи се открояват на фона на наситено синьо.

Стилови особености и влияния[редактиране | edit source]

Културата на неговата родина, неговото детство и революцията, първата му любов оставят трайна следа в творчеството му, въпреки че в по-голямата част от живота си твори в Париж и в други градове на Франция и света. Неговият еврейски произход и непрекъснатият контакт с 2 големи европейски култури допринасят в голяма степен за своеобразието на изкуството му. Парижката бохема, както и способността му по свой начин да пресъздаде стилистичните особености на кубизма и сюрреализма го правят уникален, неподражаем и подкупващо чаровен. В творбите на Шагал реалните форми често са представени в чудновати съчетания и ситуации, противоречащи на логиката и на равновесието.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Бележки под линия[редактиране | edit source]

  1. Marc Chagall, Dessins pour la Bible, Prestel, 2011, p. 5.
  2. Leymarie, Jean. The Jerusalem Windows, George Braziller (1967)