Мароко

Мароко
Знаме        Герб
Девиз: الله، الوطن، الملك „За Бога, страната и краля“
Химн: النشيد الوطني المغربي
Мароко (в зелено) и спорната територия Западна Сахара (в тъмнозелено)
Административни данни
Официално име	Кралство Мароко
Местно име	المملكة المغربية
Официален език	арабски език
Столица	Рабат
Най-голям град	Казабланка
Управление
Форма	унитарна полуконституционна монархия
Крал	Мохамед VI
Министър-председател	Азиз Аханнух
Организации	ООН, ЛАД, АС, САМ, ОИС, Г-77, СС, ДНО
Законодателна власт	Парламент
Горна камара	Камара на съветниците
Долна камара	Камара на представителите
История
Династия Идрисиди	788 г.
Алауийска династия	1631 г.
Установен протекторат	30 март 1912 г.
Независимост	7 април 1956 г.
География и население
Площ	446 550 km² (на 57-о място)
Води	0,056%
Климат	субтропичен, средиземноморски
Религия	99,68% ислям (държавно) 99,23% сунити 0,45% шиити 0,3% други религии 0,13% агностици 0,10% бахаи 0,09% християни 0,01% юдеи
Демоним	мароканец
Население (2024)	37 493 183 (на 38-о място)
Население (2020)	37 112 080
Гъстота на нас.	83 души/km²
Градско нас.	63,5% (на 90-о място)
Икономика
БВП (ППС, 2024)	396,685 млрд. щ.д. (на 56-о място)
БВП на човек (ППС)	10 615 щ.д. (на 120-о място)
БВП (ном., 2024)	157,087 млрд. щ.д. (на 61-во място)
БВП на човек (ном.)	4203 щ.д. (на 124-то място)
ИЧР (2023)	0,710 (висок) (на 120-о място)
Джини (2015)	40,3 (среден)
Прод. на живота	76,5 години (на 62-ро място)
Детска смъртност	21,4/1000 (на 117-о място)
Грамотност	68,5% (на 156-о място)
Валута	Марокански дирхам (MAD)
Допълнителна информация
Часова зона	UTC+1 UTC+0 (по време на Рамадан)
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	MA
Интернет домейн	.ma
Телефонен код	+212
ITU префикс	MRC
Официален сайт	www.maroc.ma/en
Мароко в Общомедия

Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

География

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

История

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр.н.е. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е в наши дни, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.

През XII век пр.н.е. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До II век пр.н.е. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.

През V век отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През VII век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави, като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която управлява съвременно Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройство

Съгласно Конституцията от 1996 г., Мароко е монархия, управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан II и Мохамед VI от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Административно деление

До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12.

Регионите до 2015 г. са:

Шауя - Уардига Дукала - Абда Фес - Булман Гарб - Шрарда - Бени Хсен Голяма Казабланка Гелмин - Ес Семара Лааюн - Буждур - Сакиа Ел-Хамра Маракеш - Тенсифт - Ел-Ауз

Мекнес - Тафилалет Източен регион Уед Ед-Дахаб - Лагуира Рабат - Сале - Замур - Заер Сус - Масса - Драа Тадла - Азилал Танжер - Тетуан Таза - Ал-Хосейма - Таунат

Икономика

Залез над Танжер. Туризмът играе все по-голяма роля в икономиката на Мароко

Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата.

Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-те и 70-те години на XX век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през от 70-те до 90-те години на XX век, са Франция, Съветският съюз до 1991 г. и в малка част – Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените арабски емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството.

През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговски стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.

Население

В Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.

Транспорт

В Мароко има 1907 км железопътни линии, по които могат да се движат влакове със скорост до 160 км/ч.

Вижте също

• Испанско Мароко
• Френско Мароко
• Сеута
• Мелиля
• Маракеш

Външни препратки

• Страница на journey.bg
• Мароко форум Архив на оригинала от 2018-05-17 в Wayback Machine.

Източници

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.